Защо ми е съдба такава?
Като затворена ханджийска порта,
заключена с огромен катинар,
без думи и усмивка,
за кой ли път пореден ...

СЕВЕРНА ЗИМА
Кристално снежно и студено,
като сърцето на разлюбена любима,
кървящо в спомени и нерешено
пак някой да обича и да има. ...

Все още не вярвам, че не те интересувам.
Личи ти по държанието,
по това как говориш с мен,
по искрите в очите ти.
Личи ти, че все още искаш да си с мен, ...

Ти бе до мен в онази нощ,
когато в ноя мрак студен
една ръка на място ме скова
и силен вик разкъса нощната тъма.
Небето сякаш беше пропаст, ...

Лудост е
Лудост е да искам да си тук,
когато пътищата ни са разделени,
дори след наш'те срещи закъснели.
Лудост е да чакам пак без звук, ...

Да ви разкажа
Крада етикета от книгата
и го лепя на багажа.
Зяпвате, тихо премигвате,
чакате да ви разкажа. ...

Очаквах нещо, молих се и плаках!
- за теб мечтах, в тебе вярвах,
умолявах времето да спре!
И... толкова те чаках!!!
А въздухът, тъй спарен, гърлото ми стягаше, ...

Мислите ми вече са лъжливи -
или пък са истински, навярно
вече съм загубил хладнокръвие,
за да правя ежедневни избори.
Все се питам в мен ли са проблемите ...

Е, вече сме чужди! Честито!
И то, благодарение само на теб.
Помен няма да давам за чувства разбити
и няма да страдам в нестроен куплет.
О, вече се цупим от малко! Защо ли? ...

Навярно сме само сенки на самите себе си. Просто образи. И сме неистински. Живеем в огромната сянка на истинското битие и боледуваме от жажда да сме истински.
Сенките не знаят, че са сенки. За себе си са Аз, но са безпомощни пред разбирането си. Защото всъщност не са себе си, а сенки на някакви си и ...

Самата мисъл, че ще слушам за кой ли път “Искаш ли да ти сипя още малко бобец?” или “Комшийката Веска си купила… “ вече ме караше да се чувствам по-добре. Удоволствието да си женен за деветдесет килограма, разположени върху ръст от метър и шестдесет си е повече от предизвикателство, но аз не се опла ...

Двама души, една мечта, различни пътища... Съдба! Дали? Не знам, но точно това се случи с мен. Влюбих се, изгубих се и сега не знам накъде да поема. Звучи ужасно банално и е точно така, ала кой не е минавал през такъв личен ад?
Няма да ви разказвам, колко много сме се обичали, какъв невероятен секс ...

Понякога си с напукани длани,
отрудена, уморена, изтерзана.
Друг път - гримирана с очи очертани,
обичана, мразена, презряна.
На нов живот си начало, ...

Ако кажа, че те обичам.
Би ли казала, че ме обичаш и ти?
Ако кажа, че ми липсваш.
Би ли казала, че ти липсвам и аз?
Ако някога се съберем. ...

В очите ти - най- зимното море
измива грешните нозе на бреговете си...
На вятъра сърдитите ръце
препълват се с черупки от известия
за близък лов на вещици в подмолите, ...

Сега съм тук. Седя си сам. В малката стая от чувства облян. На лист хартия седя и пиша. Душата си да разкрия, а не просто текста да препиша. Искам малко да разкажа за това, което виждам. Тъмните очила захвърлих, живота вече ненавиждам. На улицата хора, с които даже няма какво да споря, със себе си с ...

''Аз знам, че животът е труден и оцеляват най-силните, но моята сила с всеки изминат ден изчезва. Не съм обичана, а това е най-голямата ми мечта. Бих искала да срещна голямата любов - споделената, побъркващата, страстната... Мислех, че съм я срещнала, но уви, грешала съм. За първи път отдадох се на ...

Виждала си, мисля, гнили круши -
сладки са, но просто се развалят,
оставиш ли ги само нощ на суша.
Червеи отвътре ги изяват.
Прозрението идва без пощада... ...

По линията на живота
преспи от прах и брашно -
плачеща циганка гадае

Животът е като стрела -
изпуснеш ли го, ти отлита.
Минава бърз като кола
и спомените ти преплита.
А болката от любовта? - ...

В тъмното
Приседнал тихичко в ъгъла, замислен,
незнайно откъде и как попаднал тук -
нима светът в нас не е измислен,
понесли от живота поредния юмрук. ...

Зелено. Мирис на бор. Тишина, разрушена от пропукващи се клонки под краката ми.
Вървя по безкрайна пътека. Виждам голям ключ, облечен в черно кадифе.
Какво правя тук? Това сън ли е? Щом ключът е пред краката ми, би трябвало да го взема. Прибирам ключа и продължавам. Тишината ме кара да се отпусна, д ...

В очите ми кажи: "Не те обичам",
застани пред мен - лице в лице.
Погледни сълзите как се стичат,
да видя имаш ли сърце?
В очите ми кажи: "Не те обичам", ...

Прекърши се дъхът ми. Тишина,
нарушавана от глухи стонове.
В гърдите пулсът ми замря.
Изгубени, по стръмни склонове
се търкулнаха сълзите от кристал, ...

Осиротяване
Капчукът проплака
в празната къща,
под старата стряха
децата не спряха. ...

Идваш в сънищата ми -
неканен,
мил и нежен си,
забавен...
прегръдките ти ...

Промяната била красиво нещо?
На думи, да, но не е лесно
да забравиш своите грешки
и да изгориш красиво минало...
А аз така неволно го оставих, ...

Под ъгъл
скръбта е усмивка.
Под ъгъл
пръстта е завивка.
Под ъгъл ...

Любов!
Любов, любов
бледа като сива стена,
кристална като капка роса,
коварна като змия - впи се в мен. ...

Шест
"От полицейското управление изпратиха Бети по следите на Илъм. Това беше една малка къща, в която преди дни бе извършено убийство.
Ах, лъжец - помисли си Бети. - В полицейското управление отивал, а?
Бети спря колата пред градинската врата и изскочи отвътре. Вън студът щипеше кожата и я караше д ...

Те поздравили и се отправили към меките кресла около огнището. И двамата се отпуснали с удоволствие след вечерната разходка. Даниел сериозно се замислил за случката при водопада. Решил да не споделя с Ава, за да не я плаши. Там никога не е имало змии, нито риби. В тази вода те нямали условия за живо ...

Не бях платима. Даже - без идея.
Все тръгвах, но до никъде не стигах.
Не бях жена, а просто – идеала
до неотдавна, но сега в съня останах.
Не съм различна, и дори презряна. ...

1.
Валят звезди
и музика извира –
ражда се любов.
2. ...

Песен с дъх на зряла ръж
и на стенещо море.
Шепот на пречистващ дъжд.
Плач на влюбено сърце.
Луд копнеж, намерил брод ...