Имаше нещо извънредно досадно в купчината натрупани листове на пианото. Гледаха го някак противно и брутално. При мисълта, че трябва да ги подреди, направо му се доповръща.
От три дни все там стоеше. Взираше се в белотата вън, някъде далеч зад изрисуваното със ледени бои стъкло.
Имаше нещо удивителн ...

Бе ли истински, бе ли реален?
Само в мойте ли мисли живя,
та мигът ни бе толкоз нетраен
- като пролетен дъжд отшумя.
Твойте стъпки ли нощем отекват, ...

Веднъж пристига с цялата си пъстрост,
разсипва светлина и топлина.
Стаява се във пазвата със нежност
и блика, като изворна вода.
Веднъж присяда с длан на раменете, ...

Зимата - бяла девойка,
с ледени гривни подрънква.
Трима момци я задирят.
Декември към нея гледа,
пафти от скреж ù подава. ...

Иска ми се да беше тук до мен сега.
В този късен час през нощта, държейки се за ръце.
И се чудя на себе си..
Какво е това, което ме привлича към теб?
Защо винаги си в моето съзнание? ...

... понякога само така излиза. Няма си заглавие. Ниво третокласник е, знам :)
Едно стихче бяло
от мъка ли побеляло
Или от страх изветряло
Стихче малко закачливо ...

Лудата река
Спускам се шеметно - силна вода -
скачам направо в скалите.
Ни територии, ни свобода
блазнят ме:правя корито! ...

Понякога си мисля: “Има Бог!”
Той отвисоко всичко наблюдава
и от най-страшните беди спасява!
Опасностите той от рано вижда
и как да ни спаси от тях предвижда. ...

Време е отново да броиме
новопридобити нещица
без да крием кой каквото има –
всичко е на показ, без лъжа.
То и в миналото тъй си беше, ...

Симфония Божественная
Автор: Юрий Мухин
Симфония Божественного звука,
Овеянная утренней прохладой,
Напомнит вдруг о будущей разлуке. ...

Днес поглеждам към стария хълм,
който виждам едва през прозореца.
Колко близо и колко далеч
през прозорци се гледам със хората.
През стъклото изглеждат едни, ...

Усмихнат, луненият вис
се запрепъва в звездни птици,
изкарват го на нощен бис
галактики – вековни жрици...
Флиртува Слънцето без срам ...

Бъди ми смисъл,
както можеше преди.
Бъди ми крепост -
дъжд да не вали.
Бъди ми майка - ...

Снегът посипан е навред.
По него скърцат твойте стъпки.
Аз тръпна и очаквам теб,
потънала в миража на гласа ти...
Но ти не спря. Край мен притича, ...

Красотата на нощта
Нощ дълбока над земята се спуска
и
с тъмните си вълни през атмосферата препуска.
Със светлината си тъмна тя докосва дърветата красиви. ...

Не казвай нищичко,
замълчи,
от небето капчици блещукат,
болезнено плачат
и падат надолу с глава, ...

Когато ръцете ми срежат стоманата,
когато сърцето ми спре да кърви
и се затвори от само себе си раната.
Когато престане да ме боли...
Когато слънцето от запад изгрее, ...

Случи се наскоро... Само преди 21 дена аз изгубих баща си, който толкова много обичах... Останаха толкова много неизказани думи, толкова много спомени, от които толкова много боли... Откакто го изгубих, аз изгубих и част от сърцето си... От момента, в който чух думите "Татко ти почина", сякаш нещо в ...

ЗРЪНЦЕ ВЯРА
"Животът ще дойде
по-хубав от песен..."
(Н. Вапцаров)
Моторът на днешното време закиха. ...

Сърцето, бавно биещо,
затихващо без твоята любов.
Мисли, пълни всеки ден за теб,
но няма никой до мен.
Всяка вечер си играеш с мен, ...

Аз съм злото, надвиснало над града....
Аз съм злото, което стряска те в съня...
Аз съм злото зад твоите очи сега...
Аз съм злото с острата кама...

Изгрев
Море тъй дълбоко замечтано
Хоризонта наблюдава умълчано
Стихва вълните си безчет
Спокойствие настъпва навред ...

Вопъл тих разкъса тишината
като самотна птица в черното небе.
Проклех с него нея, самотата,
след теб нахлула в моето сърце.
Това остана ми след теб. Сълзите ...

Когато мракът нощен те обгърне
и потече животът ти назад,
повикай светъл спомен -
да те върне
в годините, когато бил си млад. ...

Настъпва бавно зимният ми ден
търкулнат горе, от чукарите.
Стихът се ниже леко, вдъхновен
от пориви все същи – младите,
когато всичко в мен кипеше. ...

Не ме целувай. Няма нужда да намесваме чувствата,
за да разберем, че сме щастливи.
За да разберем, че се разбираме.
Не ме докосвай. Нямам нужда да ме бинтоват. Раните заздравяват по-добре,
когато дишат. ...

СЛЪНЧЕВ ЧОВЕК
Аз съм слънчев човек –
с усмивка дните ми минават.
Понякога се правя на поет
и на музикант понякога се правя. ...

Тихо ти седиш
там в далечината.
Теб аз наблюдавам,
попивам красотата.
Може да се не познаваме, ...

Здравей!
Здравей! Подавам ти ръката -
не я оставяй без пламъка ти да гори!
Нека повече не гасне ми звездата!
Душата повече по теб да не скърби! ...

Ти идваш във съня ми уханна, тиха, нежна.
Погалвам те с ръка и тихо ти шептя.
Любов неземна, земна красота!
Ти, мое щастие, превзело ме изцяло.
Ти, мое нежно огледало. ...

Сто години не спрях да съм влюбена.
Сто години не спрях да мечтая,
да ми казват, че времето губя
в напразни, безспирни гуляи.
Сто години не спрях да обичам ...

Когато най-първо видях те,
беше кат’ сън необятен,
когато най-първо прегърнах те,
сънят в реалност превърна се.
И когато към спомените се връщам ...

ИСКАМ ЛЮБОВ
Песен се излива като магия,
злато струи от звездите,
полива ме, попива в душата ми,
лъчи от обич ме пронизват жестоко. ...

Омърлушени бродят
хората по света и все
не мога да зърна тяхната
спокойна и нежна усмивка,
която би им довела ...

"Как не те е срам да говориш така?"- като ехо прозвуча гласът на Папазовия син, Радостин.
Момчето скоро се върна от от чужбина. Преди известно време реши, че трябва да отиде в Америка, за да си търси късмета, макар че беше без интелект и образование. Не искаше да учи. А сега се събра с лоши приятели ...