завързах клуп и обесих
самотата -
стига ме е мъчила -
виси като боксова круша
сълза не пророних... ...

Вятърът срещнал прекрасно цвете и се влюбил в него. Той го галел нежно и цветчето му отвръщало с любов, изразена в цвят и аромат. На вятъра това му се сторило недостатъчно и си помислил: "Ако дам на цветето цялата си сила и мощ, то също ще ми даде повече." И отправил към него мощното дихание на своя ...

Скъпи татко, пиша ти последното кърваво писмо, което така и нямах силата да ти дам да прочетеш. Сега поне си имам оправдание за това, защото теб вече те няма. Да, онази сила, наречена съдба, беше благосклонна към теб и не те остави да се мъчиш. Надявам се да си на по-добро място, макар че никога не ...

Тя се върна! Не е ли прекрасно?!
Не се сдържах – повиках я. Просто не можех повече да живея така в този мрачен, отчаян свят от изкривени звуци, мисли, хора. Да тъна в безнадеждност и страх. Не издържах... Повиках я. И тя се върна...
Колко е хубаво, че отново е тук! Понякога се плаша, че ù е омръзнал ...

По тялото ми стене рокля - жабешкозелена,
от лек, прозрачен, призрачен сатен,
косите ми червени, а в ръцете стреме
от нозе на паяк, вплетени във похот на овен.
В нощта препускам гола, подивяла, ...

ОТ ПЕРОТО НА БЕЛОКОСАТА
От перото на белокосата
се раждат скромни стихове.
Малко житейска радост носят те
и много тъжни мигове - ...

Живея разпокъсано, объркано и тягостно.
Без теб съм сякаш в сцена от стар измислен филм.
Играя свойта роля изцяло по принуда,
но трябва да заслужа със нея своя хонорар!
Така във мен е кухо и даже безсърдечно, ...

Самодива с красиво лице
почна танц във душата ми рана
и ми каза: ”Ще страдаш добре,
а в замяна ще съм ти награда!”
Аз уплашен погледнах назад ...

Щастливи по брега
С теб съм, а за друг си мисля.
Тази среща раздира ме на две.
Тъй естествено щастлив си с мен.
Аз за помощ моля звездното небе. ...

Вятърът леко се вее
със тих полъх в нощта.
Поседнал е тайно на клона -
чака дванайсет часа.
Ето, настъпи заветният час ...

Недей се кри зад сълзите, усмивките,
зад погледите чужди и зад тишината!
Махни лицето си - най-вече примките,
пристягащи ревниво още от душата.
Недей се кри във залези и изгреви ...

в деня на благодарността когато е неделя
повикай камериерката
да почисти
отвореното сърце
станиола от цигари ...

Всички обичаме дърветата. Те радват нашите погледи, макар и без да го осъзнаваме. Толкова са красиви, когато цветовете им цъфтят, като че ли цялата дъга блести в техните корони. Толкова величествено! Но изведнъж идва есента. Цялата тази красота се изсипва на земята, променяйки своите искрящи цветове ...

родено в сърцето ми на 03.01.2011
с посвещение на Поета
---------------------------------------------
Вървях дълго през дни
с разкъсани утрини, ...

Благодaря ти, че ме освободи!!!
Аз бях пленница на мрака,
Закрил целия свят
И оставил само едно-единствено
Мъничко прозорче от него – ...

"Напиши ми живот, след който ми се умира."
Елица Мавродинова
ЖИВОТ
Напиши ми живот с много ръбове,запетаи и многоточия.
Напиши ми живот като струна. ...

Веднъж, когато бях
детенце малко,
попитах плахо
своя татко:
-Кажи ми, моля те сега, ...

Разговаряме с Яне.
- Страхувам се.
- Аз не се страхувам от нищо, поне не вече.
- Аз се страхувам от дребни детайли, непрестанно.
- Пълен съм с детайли. ...

Приятелю,
написах името ти на небето,
но вятър с гума облак го изтри.
Написах го на брега на морето,
вълна се плисна и го заличи. ...

Стъклени цветя
Порцеланови лица
Суета...
Застива времето
Опъва стремето ...

Лутах се сам без посока и път
по пътеките незнайни на Тиба.
Дори и просякът има свой кът,
където с нощта да заспива.
Всичко изгубих, нямам си нищо, ...

Снежинка
Снежинка омайна и нежна
от красивото небе падна.
Носеше се от вятъра студен
и с охота тя стигна до мен. ...

ОКЕАН ОТ МРАК
В океан от мрак ще се удавя,
за да помня, че не ще забравя:
любовта е блян по споделена самота,
която усамотява вярата във Любовта!

Глутница бездомни кучета
кръстосва черните мъртвешки улици.
Студът е примката, гладът – палачът.
И сивата си щора спуснал бе,
затрупан в градската просъница, ...

Помниш ли онази черна права линия в коридора на училището? Помниш ли колко пъти си стъпвал върху нея, опитвайки се да не излезеш извън очертанията ù, сякаш балансираш върху опънато над земята въже? Толкова пъти си минавал, без да кривнеш и милиметър встрани, че вече и със затворени очи можеш да стъп ...

Ти - слънчева усмивка
с очи прозрачно зелени
и топли ръце.
Аз - с къдрави и палави коси на дете
и мек шоколадов поглед. ...

Ако само можех времето да върна...
никога да не бях те срещала,
а онзи миг, в който ме прегърна,
да го изтрия, да не се е случвало.
Ако само можех всичко да забравя, ...

Помня миналия тридесети и първи декември, началото на вече миналата 2010 година, помня как гледах фойерверките, светещи в небето, помня какво си казах, какво си пожелах, помня как в очите ми заблестяха едни сълзи, и те незнаещи защо са там – заради щастието от поставеното ново начало или заради тъга ...

Опъната яко, свисти тетивата -
от нерви изплетена, здраво въже...
А аз съм онази мишена, в която
животът стрелата си остра боде.
Не спирай, животе, намазвай с отрова, ...

От себе си странях като от чумава
и все по тъмно си заравях болките.
Страхувах се от тебе и от думите,
които ме обръщаха наопаки,
които ме превръщаха в изгнаница ...

Вкарах се в игра на "Сляпа баба"
и те потърсих с вързани очи.
Невронно-лабиринтовата сграда
се срути. И в ушите грохот ечи...
Реших - с облаци ще играя на пъзел, ...

На 35
Съзрявам. Осъзнавам. Прибирам.
Заситен. Спокоен. Стабилен.
Създавам. Отстоявам. Вримирам.
Наситен. Пороен. И силен. ...

Поп музиката
Рокът – символ на свобода
Rock & Pop
През последните няколко десетилетия поп музиката се развива и разклонява в различни музикални стилове, подстилове и течения. Често те имат общи белези, произлизат един от друг или се преливат един в друг, елементи от един стил се съдържат отчасти в д ...

- Здравей!
- Аха...
- Как си?
- Мхм…
- Какво правиш? ...

Една Мария-Магдалена
на пътя някъде стои,
загадъчна като вселена,
тревожна - сякаш се бои.
За теб сега е тя Мария, ...

Франклин Томас и тайната на щастието
мелодрама
Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете, от време на време си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така щ ...

И студът е далеч
Сред снега сме застанали двама
и той кротко в косите вали,
с теб сме спрели в тишината тъй бяла
и срещаме плахо свойте очи. ...

Мечтах... може би сънувах. Вероятно това беше един от онези лоши сънища, в които каквото и да правиш, все не можеш да се спасиш от неизбежното. Като се усетих, бях на ръба на една пропаст. Около мен се бе събрала многобройна тълпа, която ме гледаше с един... как да кажа, лош поглед. Не че беше злобе ...

Убегна ми смисълът. Този, несъществуващият, изнасиленият, отвратеният. Този, дето уж ни събираше. Направо избяга от мен. Като подплашена кошута. Аз съм ловец на емоции. Или поне ми се иска да бъда. Понякога ме обзема тягостното чувство, че всичко, което искам да задържа, умира като лед в топлината н ...

Къде да намеря отминалото детство?
Къде да потърся изгубените си мечти?
Къде да открия топлите ръце,
за да се сгуша, тихо, до твоето сърце?
Къде е обликът ти във водата – ...