Тъпи сериали ни заливат,
бавно мозъците ни промиват.
Зяпаме безумните интриги,
та чак почват да ни текат лиги.
Книгите са вече демоде, ...

Ако ще казваш нещо, нека бъде истина.
Комплименти всеки ми е правил.
Когато аз говоря, ти говоря искрено.
И ти ми говори така, разбра ли.
Не казвай, че са хубави очите ми, ...

Може би няма не справедливост, може би няма късмет и липса на такъв, може би има липса на вяра и наличие на огромно безверие и още по-голямо недоверие и доза на разяждащо съмнение... защо са ни те, толкова ли не можем сами на себе си да повярваме, че сме стойностни, че имаме качествата да се справим ...

Closed
(icohim & ruschoOo)
Със поглед тих, като че удавен,
споделяш в мъка спомен уморен,
в светлината на сянката изправена, ...

Тя е всичко, което очите ти виждат,
аз - онази, под затворените клепачи.
Тя жена е, за която мнозина завиждат,
аз превръщам минувачите в мариачи.
Тя е зряла - богат урожай във ръцете, ...

Ако има някакви грешки, моля да ме извините и разбира се споделете кои са. :)))
From First To Last - Emily
Smiles and her laughter,
It's the only thing that I've been waiting for, a time.
Regardless of our distance, and our hope, cuz were ...

Безцветна тишина и миг виновност
обричат всяка страст на тъмнина,
размиват радостта за нещо топло
във черно-бяла, куха самота.
След тичане по замразени пътища, ...

Малкото птиче погледна голямата птица до него.
– Мамо, защо ние не сме като хората?
– Така сме създадени. Така е устроен светът и никой не може да даде отговор на този въпрос.
– Защо ние летим нависоко, а те ходят по земята?
– Хората също летят понякога. ...

Текст, музика и изпълнение са мои. Надявам се да ви хареса :)

НАЙ-ДЪЛГИЯТ ПЪТ
Повтарям като мантра името ти:
Космически студ.
Далечни звезди.
Пламък в огнище и пълна къща. ...

Намерих котаче с тънко мустаче,
самичко на двора стои,
погледна копнежно, измяука ми нежно,
с опашка дори поздрави.
"Ела" му пошушнах и после го гушнах, ...

Изобщо не бе хипотетична
тазнощната ми безсъница,
прегърна ме, без да пита
искам или не искам.
Затули ми всички сънища, ...

Над гората се бе спуснала нощта,
а аз бродех сам из пустошта.
Внезапно светлина ме озари,
топлина и спокойствие тя ми дари.
Тъгата постепенно изгасна, ...

Ах, как жадувам
Ах, как жадувам тази вечер да си с мене,
да бъдем двама под дъжда…
Макар и мокър да съм с тебе,
да видим после пъстрата дъга… ...

Вали...
По ручеите безтегловни бавен дим се стели.
Дали...
Били сме с тебе праведни и цели?
По билките си мога да позная ...

Обичам те, родино свята.
Зова ти чувам - мелодия изпята.
Обичам твоите лесове, балкани.
Любя и цветистите поляни.
Обичам те - ти си в мен, ...

Казвайки ти, че те обичам изпивам стах - а ти?!
Може да го казваш милион пъти, но аз се стахувам.
Питаш ме, защо не ти вярвам. Страх ме е, че са лъжи
и ако отговорът е – Да! - как после да се лекувам!
Сега ме боли, че три дни не съм чула гласа ти, ...

От тия, на които без остатък се раздадох,
дори прашинка не получих...
Не хлипай, дух у мен, не смей!
В сърце бездомно ти, тъга, не пей!
Макар че те със думи и дела ме газиха, ...

Искаш ли да ти разкажа за човека, който подаряваше живот? Да, това е истина. Имаше един такъв човек, дали обаче някой си спомня за него, не знам. Той искаше да го помнят, но май нямаше кой.
Живееше далеч, рядко някой му ходеше на гости. Имаше малка, но уютна стая. По стените ù беше изписал живота си ...

Лежах и гледах в отражението на нощната лампа. То беше изваяло сърце на тавана ми. Изведнъж лампата светна и някой влезе в стаята. Беше той. Красив както винаги, но без усмивката си. Май я бе загубил някъде по пътя си до мойта стая. Беше тъжен сякаш някой с голи ръце бе изтръгнал сърцето му. Дали не ...

Как само си се предрешил,
разбойнико,
чак не мога да те позная.
Слънцето вдън земя си прокудил,
дъжд и вятър на воля раздаваш. ...

Това е истинска история, която звучи като приказка. Или обратното - приказка, която звучи като истинска история...
... Едно момченце решило да отиде при Господ. То знаело, че Небесното царство е далече и има много път до там, затова си взело един сандвич и бутилчица вода за път. Вървяло, вървяло и с ...

Любовта е като майска роза.
Разцъфва и с времето нараства.
Достойна е за стихове и проза,
дори когато започне да угасва.
Тя носи болка и страдание, ...

Екнеща гръмкост съзрял,
низ смирена Голгота звънът,
оттича възчерна в таз гръд
кръв, сетила грозна нежал.
Връз орис на прошка небесна, ...

Крах
.. ..
Крах стоеше пред портата. Висока фигура с мускулесто тяло и дълга, кестенява, чуплива коса. Облечена като войн от история за зверове и демони, от разкази за приказки и магии, от места потайни и места скрити от очите на невъображаемите.
Тя стоеше и всички препятствия бяха изминати, сега е ...

Загубила своята просека,
душата чезне и много страда,
застинала вода е, но не плаче,
очаква своята награда.
Да види устремна ли е водата, ...

Д О М А Т Ъ Т
Той реже домат.
Разрязан български домат винаги ми е действал възбуждащо. От миризмата е. Обръщам глава и го гледам. Новият остър нож се губи в ръката му, остава само доматът в бялата чиния. Нарязан на парчета.
- Много е остър, внимавай!
- Едно момче ученик е нарязал на парчета съучени ...

“-Любов ти желая! Споделена да е!
- Споделена е, но е невъзможна.”
Няма невъзможна любов!
Има невъзможно мълчание!
И невъзможна тревога! ...

С вик е белязан
онзи миг,
когато идваш
на земята
и толкова надежди ...

ИСКАМ... МОЖЕ БИ
Може би те няма!
А може би не е така!?!
Може би не трябва!
А може би просто греша!?! ...

Сузън с черните очи
ще извади синьото в зеленото
и другите пак
ще завива дъжда няколко пъти
ще му пее приспивно до рамката на прозореца ...

Тежки ноти, клавиши, пиано,
мека, кадифена ръка,
глас с лек цигарен загар,
и силует на жена...,
очакваща своя любим ...

Добри ми съседе
Седя и си мисля, съседе доверен,
че въпреки туй, че е халът ни черен,
предвид и това, че животът е кратък,
пък аз съм отсам, а ти си оттатък, ...

Звездни петачета бягат по хълма
и пълнят небето със звън на стъкло.
Трепнеш ли клепки веднъж - ще замръзнат,
сякаш никога нищо не е било.
Обгръща ни двамата жадни и морни, ...

СИРОМАШИЯ И БОГАТСТВО
- Тате, хайде да обядваме.
- Няма какво. Забравили сме чантата с яденето у дома.
- И какво ще правим сега?
- Ще си починем и ще продължим да работим гладни. Няма нищо да ни стане, ако веднъж не ядем. ...

Не се оправдавай
със времената!
Били страшни
и много опасни...
От страх забрави ...