Аз нямам възраст.
Моят дядо не е по-възрастен от мен.
Моята баба не е по-възрастна от мен.
Искам да разбера моите баба и дядо.
Ще ги разбера, когато се откажа да бъда по-млад от тях. ...

DUNJA ILIC - SEFICA PODZEMLJA – Господарката на подземието
1. Gledam na sat, prosla je ponoc – Поглеждам часа, полунощ мина,
moj opis menja se – променя се обликът ми,
spremam se da krenem u pohod – приготвям се за действие,
dole u podzemlje. – долу в подземието. ...

Насън не ми се диша.
И нищичко насън,
както и да го виждам,
до мене не осъмва.
Насън да целувам не искам, ...

В свой свят измислен
лута се човек объркан.
Безсмилието на словата,
красотата на стиха.
Търси той брега далечен. ...

Нощ, а в стаята е августовска жега, чупят се температурни рекорди от 27 градуса вътрешна температура. Не върви да изключват климатика. Добре, че не е много шумен.
Мастиленото на нощта се предава в дланите им, когато светват настолната лампа над лаптопа. Не ги дразни, защото светлината в периферията ...

Безпризорни са моите песни,
изгладнели за къшей любов,
хранят кучета с думи небесни
и разбъркват звезди с апостроф.
@ ...

Позната соната в живота засякох,
пътят един е - не знам накъде…
Толкова пъти в живота си плаках,
свита, трепереща, като дете…
Глътката въздух е рядко явление, ...

И ще се обърнеш и ще видиш, че сгреши,
че любов като тази отново няма да те сполети.
Че не е било нужно да търсиш настрани
нещо, което е било пред твоите очи...
и ще ме погледнеш ти с надежда, ...

мисъл дъждовна
гали безоблачна нощ
спомен за допир

Знам, че те има, не може да си само порив! Бълнувам те, жадувам те, викам твоя дух в мислите си, усещам прегръдката ти в полъха на вятъра. Дъждът ритмува твоето име и се стича по мен, така както сладостта ти би ме обляла. Взирам се в тишината, за да уловя усмивката ти-толкова естествена и чиста, че ...

Нашето съвремие е
полъх на бензин,
който усещаш,
преди да осъзнаеш,
че гори домът ти. ...

Светът... за него
ме боли -
за синьото,
зеленото,
незримото... ...

Съзрях аз самотата.
Не искам да я видя пак,
но обхванала е тя душата,
сграбчила е с лапи моя свят.
Има ли спасение от нея? ...

Точно в средата на тъмната стая, през таванския прозорец, се промъкваше самотен лъч лунна светлина. Той огряваше една роза, пo магичен начин носеща се във въздуха, точно под лунния лъч, сякаш той я канеше да погостува на луната.
Беше много тъмно червена и все още не беше разцъфтяла – малка, нежна пъ ...

Зарови лятото
под корен на смокиня
разтърсващ спомен
за горещи нощи,
едно докосване, ...

В зародиш, още неродени,
обагрени с невинна страст,
покълват стиховете в мене
и чакат звездния си час
с дъха си нежен да ги сгрея, ...

БАЛОНИ
Българинът за балони даже дупето си дава.
Вечно вятърът го гони - пак си шикалка остава.
То е ясно, всеки знае, чудеса не стават тука.
Дявол с него си играе и балоните му пука. ...

Да галиш косите ми нежно
аз искам отново сега -
да пиеш от устни горещи,
разпали ти във мене страстта.
Да бие сърцето ми лудо ...

Нощен влак...
летежни мисли...
искрящи линии пресичат се в забравен хоризонт...
Звукът усилва се,
следя го, ...

Първи ден без любов. Е, все още съм жива.
Тишината на капки ми се стича по миглите,
полудяла тъга вее огнена грива
и бележи у мен на самотника стигмата.
Втори ден съм сама. Зеленеят зениците. ...

Купонът течеше с пълна сила. Музиката беше толкова оглушителна, че хората вътре, въпреки че крещяха, не се чуваха. Но това нямаше значение - нали се бяха събрали да се забавляват, да танцуват, да разпуснат. Надето тръсна русата си, перфектно изправена коса и се огледа. Къде ли в навалицата беше Нора ...

Декорът догаря
в чашата на живота
отпит от пустинята
изравяща плътта
от водопадите ù... ...

Бягаме с безкрайния монотонен ход,
слънце и огнен вятър ни подемат,
дали това е новият ни живот,
или различни чувства ни обземат.
Оставяме се на ежедневната им мощ, ...

А скърцащите маси се пропиват
с винарките на вопли и терзание.
И келнер (от немай къде) попива
разсипаните скърби и изгнание.
Отрупани покривки се нареждат ...

Ще пропътувам необятните простори
и ще захвърля с вдъхновение тъгата,
за да не може да ме хване тя за гърлото,
в свят поетичен ще избягам, непонятен.
Да се преборвам с непокорни кръгозори ...