По друмища стръмни, незнайни пътеки
вървя през живота си, тръгнал към къщи!
Много ли още страшни баири
чакат ме горе, във облаци скрити?
Стръмна пътека ли поемеш по склона ...

Изгубен
Мрак сърцето ми обви
и волята скоси.
Мечтата моя
потъна в мрачна стая. ...

Бягството
Мислите препускаха в умореното съзнание. Вече втори ден, откакто Елена беше избягала от къщи. Беше решила, че повече не може да бъде с тези хора, които всеки ден й демонстрираха своето безразличие и я даряваха само със студено присъствие. Единственото внимание, което й отделяха, беше да я ...

Колко си силна недей да показваш,
ти, неприятелко моя - тъга,
и със жестокост недей да ме смазваш,
зная го, чувствам те често в нощта!
Без да те чуя, промъкваш се скрито, ...

Вина
Отново твоят глас ми липсва
и пак тръпне моето сърце.
Да види твоята усмивка иска
и да затупти в твоите ръце. ...

* * *
Люлее се
на тънка паяжинка
вишневият цвят.

Любовта ли?! Тя е поглед, устремен във нищото!
Там двама души се препъват в кръстопътища...
Един за другиго плетат интриги от излишното
и точат влюбени слова, прокапали от мътища...
*** ...

Дъждът намокри пак тревата,
а тя полегна уморена,
до нея сгушиха се и цветята -
притихна цялата вселена.
Небето тъжно се разплака, ...

Тишина
Трябва ли да чуеш птиците,
за да усетиш пролетта?
Трябва ли да чуеш нотите,
за да усетиш песента? ...

В мен си,
по-обичаща от всеки,
от всеки, що в любов ми се кълне...
В мен си,
по-желана си от всеки, ...

„извинете, колко Ви е часът?”
„не знам”
„проверете, моля”
„Девет и петнайсет.”
„сутрин или вечер?” ...

Отличен (не)успех
Не успях да запазя отличие –
след гимназията се пречупих.
Уж на дребен живот и приличие
съм възпитана. А се подкупих. ...

Всички се правехме, че не знаем за цигулката на мама, стоеше в калъф, най-отгоре на шкафа. „Гуарнери”-то беше семейна тайна - с брат ми винаги прескачахме шкафа, когато чистехме, а мама никога не се сърдеше.
Всяка сутрин ставаше преди изгрев. Другите майки месеха хляб, но мама първо вадеше цигулката ...

Едно момиче бърза към реката
по стръмната пътечка - спитен хумус.
На мрак мирише и на змийска папрат,
когато мина самодивски друми.
Едно момиче тича през тревите. ...

Тихо стъпваш и в моя живот
се прокрадваш и аз не усещам
как откъсвам един тежък плод -
с дъх на лято безкрайно горещо.
В моя сън се промъкваш дори, ...

Потърсих те в сърцето,
но там те няма, за беда;
потърсих те и на небето,
но и там от тебе ни следа.
Питах ангела небесен ...

Седни в тъгата ми,
Аз мразя играта ми...
Аз искам топлината на префинената плът.
Тогава ще умрат
и Лъчезариите ...

Бал
за
абсолвенти,
абитуриенти -
средно, ...

След деня розовеят пожари
и кълнят пожълтели треви.
Над прозореца, в бяло догарящ,
тежка медена пита виси...
Вдън очите пресъхват сълзите, ...

Кървящ, порязан сън.
Очи, разпръснати в празнотата!
Мелодия - безценно докосване.
И сливащи се кротки спомени...
В които нищо не е обещаващо. ...

Поредната любовна песен се върти в главата ми, а днес не съм настроена романтично. По-скоро е меланхолично. Като кратка истерия, но от онези тихите, които те карат да се свиеш на кълбо в ъгъла на стаята и да искаш земята да се отвори и всичко най-накрая да свърши. Интересно, как лесно започват да се ...

Среднощен сабат (I)
(в памет на bg undergrоund деца)
Щастливо нехаеш, невинно момче,
щурееш във приказно-вещерски свят!
Игриво порой те мъртвешки влече - ...

Във утро, измито от тънки заблуди,
видях те у мен превъзмогнат и сам.
Целунах очите ти и се събудих,
преляла от вечност. Сега вече знам,
че спра ли да дишам, във теб ще остане ...

С думи не може да се опише
протичането на Енергията на любовта,
която на части те разчленява
и те кара да усещаш
най-невероятното блаженство на света; ...

Ти, които си ме сътворил
от прашинки и малко вода,
разбъркани с клечка,
специално подострена
за случая, ...

Мадам Зима току-що си беше направила от вълшебния бял чай от изсушени снежинки - скъп подарък от Сибирската Зима, нейна стара приятелка. Бяха се засекли, случайно, на поредното модно ревю за зимна колекция, включваща палта предимно от полярни лисици, та тогава Сибирячката ú го подари и ú сподели, че ...

РЕТРО
В кафенето е топло, пред нас по чаша коняк.
(вътре в мен - сибирски студ и мрак)
Не спираш да говориш, разпитваш със жар:
- Видя ли я оная как отново се оля? ...

Когато ми липсваш, е тихо в сърцето,
не виждам небето, очите на вятъра
и пак се завръщам отново, където
със тебе сме цяло във танца на вихъра.
Когато ми липсваш, долавям от шепота, ...

Глас крещи в нощта:
Къде си ти? При мен ела!
Ела и сподели с мен
този мой ден, необикновен.
Глас крещи в нощта, ...

Безмълвно ме докосва тишината,
осребрена от безброй мечти без звук.
Надежда – светъл лъч във тъмнината,
тук сега завлече времето напук.
От мойта плът докосвания извират, ...

Живота си на песен ще направя,
ще го заключа аз във струни шест
и нищо няма да забравя,
дори и най-случайния си жест.
Китарата в ръцете ми шепти ...

Гледах едно предаване - един човек страстно копнеел да намери своята половинка. Но уви. Докато една нощ сънувал някакъв gsm номер. На другия ден решил да звънне. От другата страна бил приятен женски глас. Мъжът се представил. Жената също. Завързали хубав разговор. И така известно време се обаждали е ...

Прегръдка
1 Дари ме ти
с нежна прегръдка
и запомни, че следващата стъпка
е твоята прекрасна целувка! ...

Натежаха ми стиховете, приятелю, натежаха ми.
Като купища сухи листа с наваляло очакване,
като наръч сух съчки. И кората им взе да се бели,
овлажнена от толкова много и мъгливи раздели.
Натежаха, приятелю, всички космати предателства, ...