Забрадките,
забрадките от черен креп
засенчиха небето лятно.
Потекоха къпинено зад хълма,
прибулиха асмите, ...

Близките на покойника си тръгнаха преди малко. Бяха само двама – жената му и негов приятел. Аз стоях отстрани и наблюдавах кратката погребална церемония. Гробището отдавна е препълнено и се налага да изравят мъртвите от гробовете им, че да погребват там други.
Нещата вървяха към лошо още през далечн ...

Ha бившия
Докъде ще стигна аз ли, в самотата си?
До кухнята? До ножа...? До безвремието!
Не. Не бих, не бих полазила в краката ти!
До мен ще крачи тя - не ти, безвернико, ...

Не мога да спра да се вглеждам в очите ти!
Тръпнеща питам се дали ще се случи.
Не сега, във далечното „някога”...
Да лежа на гърдите ти,
задъхана да ги вкусвам. ...

Любота не е просто заблуда,
да се лутаме с този мираж,
да живеем със друг и със друга...
да рисуваме този пейзаж...
А защо ли тъй силно обичали, ...

Когато отвори очи, навън всичко беше различно. Нямаше ги потрошените сгради, нямаше го резкия, плашещо бумтящ шум от взривове и срутвания. Нямаше го чувството на смазаност. На безнадежност. Нямаше робство. Нямаше самота.
***
Днес е вчера. Вчера е днес.
Часовете се нижат подлудяващо бавно. Непрестанн ...

Там, където e сферата на Любовта, сълзите изтичаха в своя млечен път,а под нея, се процеждаха и се променяха в извиращи водопади, от изгрели спомени, които се изливаха бавно... И любовта ми е някъде там... Цялата покрай теб, пада между захапката на очите ти... Гали те, като пауново перо, по изгубена ...

С благодарности на друга откровенка - rumpel (Румяна Пелова) за стиха ù...
"И разбирам - така изведнъж -
че и в душата ми е валяло."
Дали има чадър за душата?
Ще го разперя над твоята първо. ...

Утре си тръгвай!
Ще бъда за теб минало.
Ти ще си спомен...
Извън всякаква болка.
Няма прегради. ...

Зазиждам демони в очите си.
Пропъждам хулите от кея.
Изкопчвам се от хиляди немилости,
с криле на дявол песен вея.
Звезди небето ми броят - ...

Щом гушна тялото ти с ръце,
чувствам истински живота.
Ако само остане моето сърце,
подарявам тялото си на смъртта.
Моля ти се, давай ми живот. ...

На разходка
Вчера на разходка бях
с мойта дъщеря,
хванали се за ръце,
се наслаждавахме на ...

Приятелите могат да те предадат,
приятелите могат да те огорчат,
те могат да те разплачат
и лицемерно след тебе да се влачат.
Затова мой приятел верен си остава ...

Български народе скромен,
като Сизиф с товар огромен
десетки векове вървиш
и все нагоре се стремиш.
Там, нейде горе, сред мъглите ...

Танцът на Пеперудата®
Все още нося пеперудена душа,
все още във очите ми се къпе синьото,
ефирно нося се в безкрайността
и се опивам от страстта на виното. ...

Погледни в нечии
любящи очи:
прекрасния свят,
целия космос,
звезди и планети... ...

Художникът Франц държеше огромна стая, под наем, в приземния етаж на стара и величествена кооперация, строена някъде по средата на миналия век. Беше завършил художествената гимназия с пълно отличие и малко преди изпита за Академията си счупи дясната ръка. Дълго време беше в гипс. На следващата годин ...

Никога вече
няма да сме заедно двете.
Никога - толкова страшно звучи -
много далече си ти.
Но аз ще питам за теб цветята - ...

Отново съм сама сред пустошта от неми хора,
с наметала червени от безгрижно безразличие.
Клепачите ми съхнат. Буренясала умора
играе с инатливото ми тяло на привличане.
Захапала съм стръвно ножа между зъбите ...

Птици
Мъгла раздира синкав ден
и вятърът разклаща къщите.
Оказват се гнездата тленни,
разхвърляни в очи намръщени. ...

По пясъка пиша,
следи непознати оставям.
Мисля си -
как да забравя
това, за което мечтала съм. ...

До поискване
Не знам дали ще те дочакам,
тежи ми вече Вярата във "Ние",
злорадства и Съдбата ми на прага,
последен миг, преди да ме открие ...

Треперят дните в тишината -
в очакване на онзи миг,
когато ще реши Съдбата
велики ли ще бъдат нашите дни.
Ще се пречупят облаците в мрака, ...

4
Не, не. Какво ти шефче?! Заминаха за чужбина и аз се топя тук като ескимос в Африка.
- Спокойно, след ден ще си добре!
- Какво искаш да кажеш? - запитах изненадан.
- Единият от шефовете ти ми е вуйчо. Обади ми се и ми каза да те взема и да те заведа на Златни пясъци, да си починеш малко. Остави ми ...

Поуки от старите социални сайтове
Сещате се, става реч за местата, където случайността събира непознати хора на едно място и за да минава времето по-бързо, па и по-ползотворно, започва опознавателен разговор, започващ с „Ти откъде си?”. Ако се окаже, че са земляци, темата се удължава с претакането н ...

Ако не си познал
магията на танца;
ако не си успял
да случиш на партньор;
ако не си разбрал, ...

Х Х Х
Мили ми Боже, много съм грешен,
ама млада и хубава
беше...
Х Х Х ...

Ти не ми се случваш, сбъдваш се...
И не, че си със мен, сега е ние...
Не просто е любов, а е пробуждане...
Не е докосване, а е магия...
Не е целувка, а вселена... ...

ЗА ЧАДЪРИТЕ И ХОРАТА
Нахлупи шапката си ниско над очите, почти както облаците бяха сплескали хоризонта и изплакваха с едри, студени сълзи някаква своя си болка. “Сега остава и аз да се разрева и съвсем ще сме си в тон.” Излезе, както много често правеше в дъжда, без чадър. Като я питаха, все се шегу ...

(продължение)
***
“Ще експлодирам! Всички са еднакво подли! Чудовища!“ – мисълта на Росица се луташе между стотици обидни думи, но не можеше да намери най-точната, с която да задоволи надигащата се в гърдите й ненавист – към всички и всичко, случващо се. Защо? Защо точно сега? Какво не беше направил ...

Приведох се отново напред в опит да сграбча стъпалото си. Ръцете ми трепереха като на болна от паркинсон, а сърцето ми бумтеше в гърдите. Нов спазъм в коляното ме принуди да се извия настрани. Не исках да крещя, но в гърлото ми напираше вик, който едва ли щях да успея да възпра.
Чух, че вратата се о ...

Аз вярвам в мълчаливата любов.
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста.
Аз вярвам само в нямото страдание
в сподавения порив на кръвта. ...

Смокините узряха. Вече капят. Не бях ги виждала с години. Когато миналото лято са изкапвали, мен ме е нямало, не съм събирала. Сега съм тук и ги събирам, в чинии и в красиви фруктиери, а после сядам, гледам ги и пуша, не питам нищо, вътре в себе си се чудя – смокините награда ли са, или наказание?
Н ...

В неоновата вечер спотаен,
грехът ме кани
с поглед на девица,
и с устни, жадно впити в мен,
със зъби от искряща огърлица. ...

ДО ДЪНО...
Забравям всички грозни гласове –
от писъци на мълнии и бури...
Зловещи сенки, влачещи нозе...
Във зоната на здрача нека бъдат! ...