Претръпвам, не мога, издъхвам!
Тази червена, сочна уста!
Така бих прехапал, за да усетя
желязото от кръвта!
Онемявам, не мога, припадам! ...

Можеш ли
Да се усмихнеш
В този свят
Така студен
И да стоплиш някой ...

ЧОВЕКЪТ
Всеизвестно е, че човекът е единственото разумно същество на планетата. Но едно нещо ми е все още неизвестно: защо сме създадени, след като разрушаваме хармонията в този разнообразен на живот свят?
По залез слънце изведох петгодишния си братовчед Николай на полигона до блока ми, за да порита ...

Зная, че не бива да не пиша в рими.
Написах тоя стих, за да кажа, че го има.
И недей да четеш тоя стих с други хора,
защото пак няма да разберат за какво говоря!
И не си мисли че го написах за тебе. ...

Не стойте на надгробния му камък, не ридайте!
Него там го няма.
Той е в слънчевия лъч, който видиш, когато се събудиш,
във вятъра, който гали косите ти,
във онзи странен, нежен полъх. ...

И сега за теб ще пея,
приятелю любими ,
за душата ти - за нея
и за сърцата ни неразделими.
Песента си - на теб я подарявам, ...

В живота всеки човек има добри и лоши моменти. Може бе лошите надделяват, но никога не бива да губим малкото останала вяра в нас. Дори когато паднеш духом и нямаш сили, ти се иска завинаги да останеш така, но осъзнай се - смисъл има ли вечно да се измъчваш, че не е трябвало да става така, да рониш в ...

Шакира - Циганка
Разби сърцето и
на пътя.
Прекарвам уикенда,
шиейки парчетата обратно. ...

Обичаше ме, нали?... Но раних те аз със хиляди лъжи...
Не исках аз така да се получи, да научиш начина, по който ме улучи...
Не съм това, което ти видя и причина нямах да те разрева...
Просто исках да ти кажа няколко неща, преди да приключа всичко това...
На шега взимах аз живота и играх си с вас, к ...

На двадесет и пет по две
по-дръзка ставам и младея.
И славей в моето сърце
не спира за любов да пее...
По пътя си не зная страх - ...

И без да знам с какво си ме дарила,
как по-могъща и от всички си била,
как най-жестоко в мен си отброила
последния ми пулс към вечността...
На теб дължа престоя си в безкрая. ...

Щом стих главата стяга,
сам текстът ми пристига
и в листа мигом ляга
завръзка и интрига.
Неосъзната случка, ...

Когато те няма, изгарям,
липсваш ми в нощта.
Отчаяно ръцете си протягам,
но не си до мен сега.
Когато те няма, умирам. ...

Не обичам жените да ме оглеждат. Като онази на съседната маса. Дразня се много. Струва ми се прекалено нагло жена да ме оглежда така открито. Не че имам нещо против самоуверените жени. Просто ми е... неудобно, колкото и да ми е трудно да си го призная.
А тази не стига, че ме притеснява, а е и красив ...

Несъчетана...
Не ме съчетавай с нищо.
Нито
с думи,
нито ...

… когато те докосвам
с най-опакото на вдървените си пръсти
и колко често всъщност няма те
в ъглите на безмълвните ми устни
и как безумно вплитам длани ...

Не казах думите чакани,
не каза ги също и ти.
Мълчание грабна словата ни,
в прегръдка самотна ги скри.
Очите се взираха питащо, ...

Защо по рафтове има прах
и две мръсни чинии във мивката?!
Какво, по дяволите, си правила цял ден
и защо така ми разваляш почивката?
Защо има неизпрани чорапи ...

Проправяйки си път през един шипков храст, който за малко да остави драскотини по ръцете ми от грубата си ласка, пред очите ми се разкри удивителната гледка. Напълниха се с наситено маслено зелено, повърхността на езерото беше като огледало за множеството от дървета, които го обграждаха и бяха извит ...

Наистина живях
Животът ми не бе измислен -
аз наистина живях.
Неведнъж сърцето ми замираше,
умираха ли верните приятели. ...

Вече съм на тридесет и седем.
Вече съм на тридесет и седем. Работя като застрахователен агент от... много години. Не знам какво е това „повишение”. Откакто работя в тази служба, не съм се издигнал и със сантиметър нагоре. Шефът ми ме смята за загубеняк, какъвто напоследък и аз мисля, че съм. Приятел ...

С Т А Р И Т Е П Р И Я Т Е Л И . . .
___________________________________________
Старите Приятели.
Верните Приятели.
Вечните Приятели... ...

По Чарлс Буковски
брачен албум
бекон с яйца
любовни песни
момиче от Тексас ...

В памет на един миньор
Аз помня дядо, с неговата шапка,
ръцете му. По-силни от смъртта.
Работеше във мина. Без почивка,
не вярваше във книги. А в труда. ...

Не позволявай...
Не позволявай да блестя в очите ти
като вечерница в безличното небе,
не позволявай да тъжат очите ми -
да съм наивното дете. ...

Здраве опазване -
за хората здрави.
Тъй естествено
подбора се прави.
Кой оцелее... ...

Не-удобно присъствие
Удобно присъстваш
в дните и нощите ми.
Като чифт обувки
нахлузваш удобство ...

Стремеж към усмивка
Не се стреми към външност съвършена,
измамна може да е тя.
Невидими са за очите
най-хубавите и добри неща. ...

Имах нужда, но теб все те нямаше...
Всяка нощ аз оставах сама...
В сълзи парещи душата се давеше,
вече искам да знам: "Докога?"
Все те чаках със трепет - не идваше... ...

Дави ме синьото в очите ти
и ме просмуква със студения си ирис.
Още малко, само малко въздух...
крачка назад, а ти ми казваш, че съм "каприз".
Задушавам се от мириса на мускус, ...

Ето, че отново ми се пише разсъждение върху нещо, което съм чела/гледала :) Всеобщопознатата пиеса на Шекспир "Ромео и Жулиета". И отново ми се ще да се вгледам не глобално, а детайлно върху точно един момент: сцената, в която Ромео отива в градината, за да види своята Жулиета и ù се обяснява в любо ...

they took the boxes off the stage
my heart was crushed in disarray
the world was frozen and engaged
to find the king had slipped away
i walk through the streets ...

Святая ночь на небосклон взошла,
И день отрадный, день любезный,
Как золотой покров, она свила,
Покров, накинутый над бездной.
И, как виденье, внешний мир ушел... ...