СКРИТА ЛЮБОВ
Живей със спомена
за мен и моята любов
и вечно аз ще бъда
твоят зов. ...

Край - няма повече стихове да пиша,
мъката си в тях да изразя,
искам на твоето рамо да плача
и в прегръдката ти да заспя.
Кой в сърцето ми бърка, ...

Пролетна мелодия от дъжд ръми,
звънват капчуците.
Морето попива
капчици бисерни,
отвежда ги в дълбоките водни недра. ...

Втори шанс
Катастрофа прероди ме.
Бе шанс втори от съдбата.
Не за това мама роди ме,
злокобна е тази отплата. ...

Мастилото на мократа зора пръсна сиво-черни пеликани над смълчаното градско чудовище, а синевата ги нареди аритметично на бледата ботаническа рисунка в скицника на забравено от баща си дете. То пое през зеленясали с мъх легенди за параклиси, затича се и сълзите му нечакано парват страните ми, стрелк ...

ЛЮБОВ ДА МЕ БОЛИ
Времето тече, минава,
падат есенни звезди.
Вечна любовта остава,
любовта ме пак боли! ...

---1---
Марк Долар е 39-годишен, богат и влиятелен продуцент. Работил е с много известни изпълнители и групи, но най-добрият му проект е международната поп група US5. Марк изглежда доста по-млад, отколкото е. Той е средно висок, с добре оформено тяло, кафяви очи и руса, вечно стърчаща коса. Живее в ...

Двама души се борят се в мен... Сърцето или ума си да послушам, вече не знам?! Колко бягах и колко пъти връщах се, ще има ли край всичко това?! Кога ще спре да ме боли?! Каквото и да избера накрая, пак ще съм сама! Знам, че за теб не съм, знам, че ще те раня, защо да продължаваме да се лъжем, че еди ...

Тя беше болна. Десетте дена ски разклатиха здравето ù. Последните вечери почти не бе спала, а дните я изтощаваха безмилостно. Имаше тонове натрупана умора в очите… душата и сърцето ù. Само някакви черни, избледнели и сухи следи по бузите ù подсказваха за една болка, търсила изход да избяга – нежелан ...

Велик Ден
Широко отворената врата сякаш ми крещеше, сякаш ме викаше с таен шепот, доловим само за мен. От процепа се процеждаше тънка ивица светлина, като праг на изгубените души непосредствено преди смъртта.
В каничката ярката червена течност плискаше, приличаше на ален океан от кръв. Някой намушка ...

не обичам кафе
особено онова
което в чашата
утайка оставя
защото ...

Тихо, мълчи! Не гаси в небосвода звездите.
Не лепи по ъглите им мрак.
Знай, те помнят живота, роден сред искрите.
Ако само целунеш, целунеш ги пак.

Днес се взирах дълго във сумрака -
жадна да отпия капчица небе,
петимна за обич - дълго чаках -
давех се и парех в твоето сърце.
*** ...

И какво от това! Ти мълчиш.
Аз мълча, а моментът сменен е.
Тишината до болка крещи.
В тази нощ. Или може би ден е.
И какво от това, може би ...

Не чувам вече дори и тишината.
Слушам само мислите си в главата.
Повехнали от времето, но незабравени.
Сътворяват истини от моите мечтания.
Нощта очите ми затваря. ...

Какво да ви кажа... лежа си на плажа,
намазана с някакъв крем,
слънцето ярко напича ме жарко,
а аз се пека по корем.
До мене полегнал и бански пристегнал, ...

Събуждам се. Изгревът ми измива лицето.
Една нощ (а може би друго е минало)
ме притиска с усещане вляво, в сърцето.
Уж след запиване главоболие имало.
Снощи пих (а може би пила съм повече)... ...

ТЯ И ТОЙ ЕУФОРИЧНО
Тя е пролетен дъжд,
той е жадната угар.
Тя е циклон,
налетял изведнъж, ...

Какво ли е всъщност човек за света,
разбира ли той, щом се ражда дете
и значи ли нещо всяка душа
и чувствата в нея за някой поне?
И как днес празнуваш с приятел победи, ...

Пак нецелунато момичето остана,
забравено от непрегърнато момче.
Светлината в очите им вече я няма,
мечтата скова се, не разпери криле.
Здрачни сенки им скриха пътеките, ...

На внучето ми
Чуйте! Чуйте, Земя, Небеса!
Чуйте за радостта.
Днес внук ми се роди и
щастие прелива в гърди. ...

Но това бе само спомен…
А каютата ми толкова е тясна -
стените все люлеят се надясно
и сякаш с всяка следваща минута
все по-безличен става кръгозора. ...

Стъклено човече, застинала усмивка.
Стъклено сърце, изчезнало сред дим.
Стъклено мече в безкрайна прегръдка.
Стъклено лице, изваяно от кристала фин.
Стъклено човече, чакащо любов. ...

Сънувам често онзи дом,
с полуизгнили керемиди.
Със зид от камъни и пръти,
и под, измазан с глина.
И пречистен... ...

Не беше дъжд.
Небето се изля,
без опит стъпките
да скрие.
Не бе и блеснала зора - ...

Улици
По улиците тихи
ходя вечер,
прелиствам спомени
потайни, скрити, ...

Не ме интересува...
Не ме интересува как изглеждам
в нечии очи – недоогледали...
Аз, несъмнено, тихичко преследвам
мечтите си – на съд обречени. ...

Небето в смут разплакващо немее,
заплашва с дъжд и гони Пролетта!
И птиците дори, дори и те не пеят,
в природата, уви познали горестта.
А силните или - прехвалените хора, ...

От Моста на орлите, с Любов
Ето ме, на Моста на орлите пак стоя.
На отминаващите хора не говоря, а шептя.
Намръщени лица, гротески на принцеси.
Летят от мост на мост, за бедните мъже - на очите със завеси. ...

Затвори отвън вратата,
няма аз след теб да тичам –
болката така позната
още във гърдите диша.
Вяра искаш ти да вземеш – ...

* * *
На Веси
Ей, мъничко бебе,
кога ми остава време
да пиша за тебе... ...

Агресията бърза да руши
света, във който истински съм влюбен,
а той... не може сякаш да се защити...
и грозотата май ще го погуби?!
Едно нахално, сиво битие ...