Отмъщение
Отмъщение! Отмъщение!
Съзнанието и сърцето ми крещят едно и също.
А аз стоя и гледам в празнотата на едно нищо.
Вглеждам се по-надълбоко и виждам ...

Понякога не искам да мечтая,
когато нищо пак не трепва във душата.
Началото не виждам... идва края,
а гостенка потропва – самотата.
Отворя ли ù, няма да си тръгне - ...

Здравейте! Аз дишам. Все още съм тук.
И някак небрежно, по детски живея.
Блян сътворявам от форма и звук.
После въздишам и чезна по нея.
Случва се често. Събарям стени. ...

САМОТА
Цвета на очите от небето си взела
и от онова тъжно напролет море.
Снагата ти бялнала, с нозе на газела.
Искам те моя! Като жадно хлапе. ...

Май не разбра - тя каза: "Свърши се"
и... нещо свърши между нас,
и явно нещо в нас се скърши
като ключалка на врата.
Врата, останала да зее ...

И някога, когато се стопят
очите на луната заслепени
от допира на някой бързащ лъч,
минаващ през пътуващото време,
небето ще разкъса свойта плът, ...

Какво ме научи,
никога не забравих, учителю.
Ама ела ме виж пак,
човек не можах да стана, учителю.
Наизуст научих всеки твой урок, ...

Ако беше ме наръгал истински,
“приятелю”,
кръвта поне щеше да се съсири.
.
Ако беше ме убил физически, ...

Обичаш да ме гледаш как не плача, когато сърцето ми е разбито, когато отново умирам, когато всичко губи смисъл, когато болката е твърде много. Обичаш да съм твоят Казанова, да те прелъстявам, а после да си тръгвам, докато ти задъхано ме гледаш, а после пак... и пак... и пак... и пак... Обичам да раз ...

Неистов копнеж
Образ светъл, образ незабравим.
Лице на ангел, душа на демон.
Следвай ме, аз ще те водя,
следвай ме, аз ще те обичам! ...

Тези цветя
са от мъж,
който знае как
да обича.
Той е различен, ...

Къде си тръгнал
В този свят объркан
Стоиш изтръпнал
В костюм изтъркан
Ти ли си това... ...

На себе си сърдита съм сега.
Във мен говорят безнадеждно другите.
И тихо е. И с мислите сама
мечтая си, вторачена във себе си.
И на тишината съм сърдита отсега. ...

Пеещи отблясъци
Когато слънцето надникне зад морето
и нежен лъч плени затворените ти очи,
ти не поглеждай, чувствай го с лицето-
любима моя, в слънчев вихър замълчи. ...

фънк и хип хоп... позитивно сутрешно ностроение от Философист... приятни рими... парче за първо кафе

Тази песен съм написал много отдавна върху текст на М. Панайотова. Текстът ù ме грабна веднага. Където и да се намира тя, ù пожелавам вдъхновение и успехи!

ЦИГАРА С НЕНЕГО
Приятелю, всичко разбирам!
(Как може сърцето да лъже?)
Усещам дъхът ти как спира,
очите как милват ме тъжно! ...

няма връзка
с този номер
ритуално
продължавам да ти звъня
а съзнанието ми ...

Шкафът за обувки беше разположен, както повечето шкафове за обувки, в антрето зад вратата. Вътре винаги беше тъмно, мрачно и въздухът все не достигаше. Обувките обикновено си мълчаха, някои бяха потънали в дълбок летаргичен сън, а други тихичко се прозяваха. Отдавна нямаше какво да си кажат помежду ...

Пазарите предлагат подир хукване и провиране сред градски автобуси, влакове и
коли на любопитната тълпа измамни зрелища от магове, лакомства, дошли през планината и рибешки глави, увити във вчерашен вестник. Неоплоденият хайвер от тях разнася навред зловонен мирис на неизмити нозе. Лъжеориенталски п ...

МОЯТ СВЯТ
Този свят е различен.
Безумен в лъскавата опаковка на илюзиите ни.
В този свят си обречен да намериш смърт,
изхабена и с повехналото обаяние на домакиня. ...

Дай ми късче небе и живота на някоя мида.
Ще мълча цял живот. Ще живея без думи.
Стига с тази любов, закъсняла обидно.
Всичко в този живот е за миг. И за миг
се е свършило. ...

Къде, любов? Къде се пак запъти?
Къде отиваш? Пак ли не разбра?
Аз обясних ти толкоз много пъти,
тук ще стоиш, ти наша си съдба!
Върни багажа, сълзите, мечтите! ...

Снегът топи се в моята жарава –
без усилия ме орисва на тъга.
Без посока сълзите си ще газя,
ще лазя сетне със пресъхнала уста.
Ще потъмнеят всички светлини. ...

Синеока роса се целува
със зеленооки треви.
Къдрокосо поточе танцува
с дългокоси и жадни реки.
Пъстрооки лъчи нежно галят ...

Светът обръща се с нейна помощ, но само от една страна
обсебва ме и кара ме да мисля хиляди неща,
омайва ме, обича ме... и все така,
докато не станах роб в нейната ръка.
Наказва ме да радвам се на всичко аз сама, ...

Възкресение господно,
празник тъй значим,
в който всеки, чувствайки се
българин един,
чества го по традиция ...

Избрах самотата пред всичко,
затуй и изгубих сърцето,
ни мрази сега... ни обича,
след всичката болка заклето.
Безизразни, само очите ...

Чиста е моята съвест,
в живота си нищо не скрих,
със истина път си проправях,
но вече това са мечти,
защото сега да живееш ...

Със засмяно личице
мама даде ми яйце.
Но самò яйце върви ли?
После даде ми и пиле,
а на своето момче ...

Будя се от сън и недоспала
връщам се в годините назад.
Колко шансове съм пропиляла,
колко пъти сам подвила крак...
Гледам през бинокъла на мрака, ...