Не искам ключ от твоята врата,
за мен остана винаги открита,
но хубаво е пак, че спомена,
прекрасно е все пак, че ме попита.
Сърцето ти, което ме плени, ...

Щастието ли руши мечтите,
или нещастието преобразува разума?
Смях и красота в душата на лъчите,
издигнати, тъй невинни нависоко стоят от калта.
А ние тук, нищожни и жадни, ...

Не мога да пиша... Вече не мога...
И вдъхновение нямам, думите бягат...
Мисля, премислям мечти и тревоги,
но на листа римите някак засядат...
Не мога да пиша... Писах за всичко в живота. ...

С тракийско вино
срещат ни
на този свят.
А също с вино ни
провождат... ...

Думите нямат смисъл, а празнотите са всепоглъщащи. Времето се оглежда... Поглежда наляво – нищо, надясно- нищо, напред - нищо, назад – болка. Нагоре – пропаст, надолу - пропаст. И спира... А тъгата се настанява в скута му и запява тъжна песен. Звуците пронизват празната тишина, свила се между стенит ...

Огнените пирамиди пламнаха.
Дебелите стени крещят.
Домът на боговете празен е.
Дойде на хората денят.
На сиви птици отлетя съдбата ни ...

Един тон деликатно, нежно цвета ми разлисти,
като ефирна ласка на вятъра в утрин сънлива.
Един стон може пътя между нас да прочисти,
да усмихне теб, а мен да направи щастлива.
Една капка роса по стъблото разтече омая, ...

Какво ли чувстваш,
когато казваш сбогом на част от живота си,
на младостта, на порива да съграждаш,
на желанието да споделяш с някой всичко по пътя си?
Какво ли чувстваш, ...

Когато се реших
да те загубя,
открих, че любовта
си има свое име
и в своя дневник от ...

Лицето, което сред другите изплува,
мислите ми винаги вълнува.
Аз за него се моля и нека
то проправи към мене пътека.
Да ме гледа, докосва с пръсти горещи. ...

Искам да имам необикновена дарба. Искам да съм дарена от Господ с една дарба, дарбата да усещам какво и кой ще ми донесе болка, за да го избягвам. Така поне за мен няма да мисли после как да ме утешава и спасява. Звучи ли богохулно?! Не, не мисля. Че какво толкова искам, пари ли, власт ли, имоти?! Н ...

Пясъкът тече,
времето влече
и със струи страшни
по душите прашни
рани той дълбае ...

Прибързано ти обещах промяна,
но всъщност то е неизбежно -
все още те обичам и оставам
да чакам да си спомниш, че си нежен.
Жестоко ми се струва да се вричам, ...

Приемах
и
отричах,
обичах
и ...

Толкова безумни съжаления
и куп въпроси виснали над нас...
вина и неразумни извинения...
молби, прошепнати в аванс.
Каква пародия, достойна за пиеса, ...

По пясъка ронлив вървя мълчалива
и любувам се на картината, която ми се разкрива.
Гледам как вълните във брега се разбиват,
как безпощадно пясъчните дюни заливат.
В хоризонта тъй далечен се замечтах ...

Доволна ли си в този час, кажи,
доволна ли си, че едно сърце безпомощно лежи.
Какво направи,х ми кажи, че сега съм без твоя лик,
не бях ли нежен аз,не бях ли достатъчно мил и тих.
Не вярвах, че така жестоко ще ме предадеш, ...

БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ
Съдът влиза! Всички да станат! Обвиняеми двама - тя и той!
От негова страна - тя е виновна! Не е искрена, много неща премълчава. Тъкмо си помисли, че го обича, а тя отиде при друг... уж, за да го забрави! Това ли е любовта ù?! Може би са само неговите нелепи и несигурни предпо ...

Не искам да приличам аз на нея,
ни по датата рождена,
ни по характер,
ни по външност даже...
Мамка му! ...

- Кой открадна лятото?
- Аз! И скрих го в джоба си нахално.
- Но това съвсем не е похвално!
Върни ни го, а ти върви си, Есен!
Не щеме твойта монотонна песен. ...

Дори след горския пожар
поникват дивите цветя,
дори след смазващата буря
остават здрави семена.
Дори след лепкавия мрак ...

Ако това ще ме наказва завинаги, ще е най-тежкото ми наказание.
И ако мога да те виждам само във съня си, а когато се събудя, да се моля да се върнеш, да изричам на глас името ти без причина, да те викам към себе си, да те мразя за това, че никога няма да си реалност и да те обичам, че си ми мечта, ...

Снежинке бяла,
колко мъки си видяла,
видяла и замълчала?
Колко сълзи,
плод на разбити души, ...

Безплътните мисли стремително летяха
в мрака на опустялата душевна тишина
и изгаряха като метеорити в пространството,
изпълнено от неосъществени детски мечти.
Облаци от без звучни думи покриваха тялото, ...

Бяло е, кристално чисто, истинско.
Бяло е, неземна хубост за описване.
Бялото, докосвам го и го притискам.
Бялото, това е нещото, което искам.
Аз и бялото се сливаме, ...

Мракът ни обзе
и сцената е тъмна.
Студ...
Тишината ни обгърна.
Блясък от прожектор... ...

ХУБАВА ЖЕНА
Когато срещна хубава жена,
обзема ме неземно, райско чувство!
И мисля си: небесна светлина
създала е с любов това изкуство! ...

Цяла година, пълна с любов...
Беше ни хубаво, беше прекрасно...
Двама във плен на сърдечния зов,
бяхме и нежни, бяхме и страстни...
Цяла година, пълна с любов... ...

Жесток си!
Но и сам го знаеш.
Не те е грижа колко ме боли.
Със всяка дума нараняваш.
Със всяка дума, ...

В най-студения ден на годината,
с тишината на чаша коняк,
разговарям с Душата по темата,
за жени... суета... и... мерак!
Суетата тече ни във вените, ...

Ти, мое малко вдъхновение... благодаря ти!
Намерих себе си
и моя пристан
във две вселени
- чисти езера, ...

Светло е някак, а няма го слънцето.
Бяло и равно поле.
Тихо и сънено, като че вътрешност
на други eдни светове.
Няма го смешното, няма го тъжното. ...

Клошар в парка
рови в жълти ноти -
"упадъчна" музика

Цял ден баба Марта раздава мартеничките си. Изпразни кошничката. На всички върза мартеничка за здраве. Изморена, но доволна се прибра вкъщи.
Тогава видя двете мартенички. Бяха на дъното на кошничката. Не беше ги забелязала.
- На кой ли съм забравила да завържа? На кой ли?
Смрачило се беше. Денят отм ...

Натежах напоследък. Вероятно от чакане
и така съм чаровна, как да кажа – “до пръсване”.
Имам истини. Истини даже в остатък
и една за из път от онези, по-трудните.
Имам няколко чакащи срещи за лятото, ...

Дали светът голям е, или не?
... не съм достойна да го преценявам...
Дали ще съм съборена на колене?
... едва ли има нужда да ви обяснявам...
Голямото завръщане дали е край? ...

Не, не мога да се изразя... Мълча... думите са заробени в гърлото ми... не, не мога да се изразя!
Може би съм прокълната да бъда няма, а може би аз да не разбирам посланието на този свят. Езикът ми не е достатъчен, за да изразя чувствата си, за да изригна вулкана в себе си - не съм намерила подходящ ...

Сърце свито, мислите се блъскат,
отляво и отдясно сивота,
предателства край мене лъсват,
очакване на поредната лъжа…
И в таз зъбата безнадеждност ...