до всички приятели...
Нека често ви среща сполуката сляпа.
Всяко зло, щом ви види - да бяга.
И късметът петите ви нека да хапе,
като зло куче – тояга!

Извинявай, че те сънувам!
Не исках така да стане.
Извинявай, че те ревнувам!
Знам, че нямам право.
Но тази сила ме пленява, ...

Подухва вятър, пясъкът лети.
Морето се бунтува в своите игри.
Море от пяна, море от мечти
се вижда в нейните очи.
Седи самотно на една скала ...

Дойде Коледа при нас,
но не съм щастлива в този час.
Знаейки какво се случва вън,
исках всичко да е просто страшен сън.
Пак сълзи в очите ми напират ...

Днес
Днес се събудих пак умряла
на облака на вечната тъга,
не ме намери радост, а измама -
прочетох я във твоите очи. ...

Да се докоснем точно в тази нощ,
когато чудеса се сбъдват.
Мечта ли е или пък благослов!?
Звезди в очите ми разцъфват.
Като цветята снежни на стъкло, ...

Пребродих света аз да те търся,
земята пребродих нашир и надлъж.
Сто пъти умирах, после възкръсвах
сред гори, поляни и полета от ръж.
Морета преплувах да те намеря, ...

Снегът малко по малко смразяваше нежната природа. Градът потъваше в мастиления цвят на нощта. Само звездите светеха и озаряваха с диамантения си блясък. В едно ъгълче, пред една изоставена сграда, седеше една жена. Прашните улици бяха изцапали лицето й. Сиво като всекидневието й, лишено от многообра ...

Пролет
Навън дърветата напъпват,
децата рано, рано тръгват.
И играят радостни, засмени,
и се завръщат уморени. ...

Коледна шейна препуска,
смело пори през снега,
здрач навън се вече спуска,
грейва сребърна луна.
Медени звънчета пеят, ...

Самотата е вечно в сърцето,
никога не излиза навън.
Ти пак си нарисувана с цветовете на дъгата,
оставаш пак един сладък блян
в моя сън. ...

Когато се целуват две сълзи
в гнездото на мига,
а вместо радостта вали
най-жадната тъга…
Когато младостта ранена ...

Нямам име...
Нищо и никаква.
Измислена като нещо средно
между залез и утро.
Дори не знам дали ...

Коледа искри
в душата ми.
Повтаря ми спокойно -
не тъжи.
Под елхата погледни, ...

Анализирайки remer
Отваряме профила на remer в сайта “Откровения”. Вместо снимка се мъдри ретро изображение на куфар, очевидно свалено от някоя база в Интернет. Ще го преглътнем. В края на краищата никой не е длъжен да публикува ухилената си снимка, освен, разбира се, ако не е 19-годишна девойка с а ...

Момчето живееше само със своята майка. Беше труден животът им и когато майката се разболя и легна на легло, стана още по-труден. Грижеше се момчето за майка си - вода да ù донесе, компрес на челото ù да сложи, но много, много тъгуваше. Бдеше над нея и през деня и през нощта. Не знаеше как да ù помог ...

Наперена, с ръце на кръста,
разхожда се Лъжата тлъста,
захилена, нахално-дръзка,
доволна в низката си същност.
Пари назаем никога не дава, ...

ГЕРОИ
Стоя на поста и се ослушвам като гърмян заек. Не, че някой ще нападне погребите, а началникът на караула е фатмак. Някъде от влашките села, а те, нали ги знаеш, умират за служба. Понякога той излизаше извън оградата и там дебнеше да хване войника, поседнал на пост. Ние, войниците, не бяхме про ...

Седя и се чудя,
мисъл моя
се лута...
Колко е красиво...
Безброй светове... ...

Яви се в небето пурпурен дъжд.
Засия над земята зора от цветя.
С полет на мисли пресече нощта.
Клада от чувства изписа в дъга.
Сърцето докосна вълшебна ръка. ...

Още помня онзи ден,
когато бяхме двамата със теб,
когато разтрепери всичко в мен.
Помня думите ти,
а когато затворя очи, ...

Когато Коледата наближава –
това май знае се от всеки –
три духа, един след друг се явяват
да изправят криви пътеки.
Старец сърдит, зловещ и навъсен ...

Дъхът ти е близо до мене,
заспиваш за миг...
след това -
необятно поглеждаш без време,
без теб, без мен... ни следа. ...

* * *
Бъдни вечер е...
Пристъпи мъничката към елхата,
загледана в зелените игли,
малко листче стискаше в ръката ...

Вяра
Разтуптях пробождащо импулсите ти -
в мислите ти черен гръмна адът,
търсейки поредната илюзия,
нужна ти при всяко твое падане! ...

Заключена в безкрайната вселена,
с простори във очите подивели,
аз търся същността си похитена
на феникс в пепелища посивели.
Изгубена в мечтания отвъдни, ...

островърха Снежинка
върху бодлива тел
взаимна ноктопластика

Поредният бял празен лист ме чака, за да изпиша всяко негово свободно пространство с меланхоличните си думи. Да запечатам любовта си върху него и вече да не я нося с мен.
А химикалката ми свърши. Поредният тон мастило, излят върху тоновете листи. Изцапа ги всичките тъй кръвожадно, че от тях капе мас ...

Отлита времето, започва равносметка
за толкова неистински мечти...
животът ми показва тлъста сметка
и стряска мe: Не чакай, а платù!
Какво ли търсих толкова години? ...

Получих си целувката насън.
Пореден път откраднах нещичко от теб.
Насън си разрешавам само да приема,
но не от страх, а от вина. Но ти това го знаеш...
Благодаря, че пазиш тайната неизречена дори ...

Спомням си,
когато малък бях,
как хората говореха за тях!
Така, че чак гласовете им изпълваха се с гняв!
Как живели? ...

…
навярно ще избродя себе си
и някъде все пак ще се открия
и в пролет теменужена по пясъка
нозете си с плътта ти ще завия ...

защо има толкова много деца
които нямат дом и храна
те си нямат никой на света
но те са нашите деца
защо ги оставяме сами ...

Безвремие
Отговорът е безвремие.
Лежа, загледан в нищото. Нищо и не чакам. Нищо не бленувам. Нищо не ме задържа. Нищо не е тук. Празен съм. Няма нищо в мене. Къде е то? Къде е нищото? Няма го, а стоя и се вглеждам в него. Огледало. Аз гледам в него. Нищо не виждам. Аз съм нищо? Търся нещо, но го ням ...

Коледно съчинение
Нагряваха ме със словото за Христовите кръстни мъки, докато омекнах.
Съответно ме прибраха и на топло, за да не изстина и пак ме загряваха, вследствие на което се размекнах.
И да ви кажа, олекна ми.
В сравнение със премръзналия и закоравен свят, от който идвах, ...

"Някога казваше, че каквото
и да се случи между нас,
ще си останем приятели."
/от писмо/
Непревземаема крепост съм, ...