Eylem Aktas - Gururu Yenemedik
Yenemedik gururu yenemedik.
Daha düsemedik biz aska.
Bilemedik geçmisi silemedik,
daha gelemedik biz aska... ...

Rebecca Lavelle - My Heart Is Like A River
My heart is like a river
My heart is like these hills
They never change
I never change ...

[Intro:]
Deuce double-oh nine
Struggle!
Yeah, we gon' bring 'em back to reality right here man
TL, they ain't ready for it ...

… платното на съня ми…
В платното на съня ми се яви,
подпряно на едно дърво самотно,
Превер рисуваше от вятъра превит,
не Птицата – Луната... Неохотно… ...

Задавих се с кокоши кокал,
преглъщайки помията и кашата.
Не е проблем; познат ми е до болка
сценарият със шутове и пажове.
Събрах комплект от омерзения, ...

Бялата циклама
Бялата циклама,
белият станиол.
Образът на мама,
инвалиден стол. ...

Побелели от снежните вечери,
две къщурки блещукат в нощта,
в тях аз виждам, взаимно обречени,
господин с госпожа Самота.
Малка улица само дели ги ...

Цветна картина
появява ми се...
... илюзии, реалности
отдалечават се,
бели поля, ...

Клоните на дърветата оголяха,
пойните птици отлетяха,
животните уплашени се скриха,
бели пътеки се откриха.
Всичко наоколо побеля, ...

Много обичам да си правя шегички с продавачките. Продавачките от всякакви магазини и всякаква възраст.
Всяка Божа сутрин махам гащи от Студентски град нагоре към Околомръсното. Всяка Божа сутрин минавам през бензиностанцията и всяка Божа сутрин се получава едно и също. Взимам си пакетче семки от раф ...

Светулките изядоха звездите ни,
полазиха луната и угаснаха,
ще ги застрелям в тъмното...
В теб колко ангела са на системи?
Не помниш вече, много са, ...

Много време отмина, отлитна
светлината на топлия зов.
Само сянка от време остана
под клепачите с дъх на любов.
Само спомен остана след тебе - ...

Слушаме легенди, зариваме се с тях;
потъваме във приказки, търсим благодат.
Животът приказен остава недоизживян -
търсим навсякъде, но не и във нас.
Щастието наше очаква да го грабнем, ...

Дали това е Той или е навик просто,
въпрос на свикване да бъде все край мен?!
Дали това е Той или е само мостът
към моя утрешен, по-радостен и светъл ден?!
Дали не си отиде любовта ми ...

Загледа се във мен Луната
и ме посочи с поглед.
Потръпна под нозете ми Земята
и пропаст дълбока под мен се разтвори.
А Вятърът със стон изви ...

Прокарах пръсти през косите,
докоснах погледа ти скъп,
в очите ти открих мечтите,
пленяваш ме за кой ли път.
Целунах топлите ти устни ...

относно заглавието - отстраняването на буквите в скобите е въпрос на личен избор на всеки... читател
:)
И вместо да потърся позволеност,
аз в сладката прегръдка на греха,
забравям клетви, дишам учестено, ...

Денят направо ми се плези
със леден понеделнишки език,
спринтират часовете и минутите,
улавям шарено измислен миг.
А делникът ме дърпа за косата. ...

Добре сме, мамо.
Добре сме.
Само да ти кажа, мамо,
ядосах се.
Късно снощи ...

По напукани кестени
стъпва душата ми боса,
броди по улици
скитница,
старите спомени носи. ...

Дъждът отмиваше намръщена гримаса,
по пътя бял се наводниха стъпките,
отвеждаха напред към ново лято,
назад оставиха следи за връщане...
Пътят извървян рисува спомена, ...

Кафето сутрин е горчиво,
горчи ми повече и от преди.
За бучка захар моля те вежливо,
а ти ми го подправяш с капчици сълзи.
Отпивам глътка аз намръщена ...

Отивай си, та вече да олекне
от примката на твоите очи
и нощите безсънни, безконечни
със себе си далече отнеси,
че вече се задъхвам от копнежи ...

Моя радост и отмора,
мое нежно наказание,
мое слънчево сияние!
И в радост, и в мъка,
и в дни на разлъка, ...

17.09.2004г.
Сам Веласкес лежеше в леглото си и гледаше замислено в едно петно на пожълтелия таван.
„Ссссст”
Усети остра болка в главата и за момент мисълта му спря, сякаш спря да съществува.
Погледът му се фокусира, отново гледаше петното, но сега го виждаше от по-близо. ...

Себастиян лежеше в леглото си, буден и загледан в нищото на тавана, и чакаше да стане време за ставане. Сякаш след цяла вечност тихият звън се разнесе сред стаята – настъпваше утрото. Той седна на ръба, провеси краката си и погледна през прозореца. Терминаторът бавно пълзеше към дома на мъжа и бавно ...

Иван и Георги седяха на върха на света и гледаха ярките светлини на огромния град. Иван се обърна към приятеля си:
- Кажи ми, Фантоме, какво виждаш?
- Нищо – отвърна фантомът. – Виждам един студен свят без никакви ценности, виждам глад и мизерия. Не знам, Гарване, те ли са жертвите или ние. Ние ги т ...

Тя е самотница.
Аз съм виновен,
в едно набедено
обичане.
Тя е пропорция ...

Ветровитите пътища
отвориха обятия за нас.
Къде е това място,
където пристигнахме?
Мека мъгла се разстила... ...

Началото сега те чака,
не гледай края ти,
далеч е той от твойте мисли
и ти далеч от него си.
Защо се връщаш пак към края, ...

(шантасмагория 31)
И, между другото,
тъй както вчера цял ден
слон бе стъпил на гърдите ми
и беше забравил да си тръгне, ...

Те
На Яна, Лазар и Сава
Те живеят във свят, преизпълнен с компютри
и със техника свързва се тяхното утре.
О, екранът магнит е, привлича очите. ...

Излизам пак от вкъщи
и виждам заснежения пейзаж.
Днес е време за разходка,
навън е като в мираж.
Отварям портата студена, ...

Нещо лепкаво ме е обляло. Като сапун, ама катранен. Трудно се измива и мирише много, много гадно. Бая ще има да се търкам, докато го изчистя. А още по-лошото, че се е полепил не по кожата ми. По душата ми се е полепил. И всеки път като усетя вонята му, ми иде да повръщам.
..........................
...