Денят, във който ще се влюбя
ще бъде най-обикновен -
край нас ще се разхождат хора със чадъри,
а ние с теб ще бъдем мокри от дъжда.
Две слънчеви усмивки ще кръстосат ...

ГРОЗНОТО ПАТЕНЦЕ
„Няма значение дали ще се родиш в птичи двор сред патици,
щом си се излюпил от лебедово яйце!”
Х.К.Андерсен
Умислено, патето спря на брега, ...

Вечната Лунна Любов
Автор: InesInes
1 Глава - Откровени думи
Беше почти привечер. Вълните бяха силни, духаше лек ветрец, беше тъмно, само светлината на луната се отразяваше върху вълните. Беше толкова тихо. Единственият звук, който се чуваше, беше как вълните са разбиваха в скалите. Но след малко чу ...

Когато
Когато навън небето тъмнее
и бавно изгрява луната...
звездите тогава тихо се смеят
и ето - настъпва нощта... ...

НОЩНО ПЪТУВАНЕ
Отново пътуваме...
Само двамата... Ти и аз... “Ровър” и Росен... малко е смешновато... Остаряла кола и застаряващ Вълк... Безумно обичаме да пътуваме с теб – нощем.
Сраснали сме се с теб. Не можем един без друг. Един в друг сме. Ти не можеш без моето тихо тананикане. Аз не мога без тв ...

Животът - таралеж с бодли навътре,
в средата - ти - измъчено кутре.
Понечиш ли навън да се измъкнеш -
озъбва ти се тънко острие.
На лапи се подпреш, кръвта оближеш, ...

Eдна любов, един начин на живот
Както искрите, отдадени от огъня запален,
се разпръскват в спомена реален,
така и всяка твоя милувка е запаметена
в съзнанието ми като най-нежна. ...

Единственият затвор
Бягах като луд. Тичах през поредния прекалено дълъг коридор. Чувах ги... Десетки гласове със остри нокти и зъби, опитващи се да ме хванат. Следвах коридора, внезапен завой и започнах да се изкачвам по някакви стълби. Чувах как гласовете се отдалечават. Да! Успявах да им избягам, ...

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
І
ДЕЛЯН
Делян лежеше в леглото, отпуснал уморения си гръб на топлия омачкан чаршаф. Загорелите му ръце, мушнати под възглавницата,напразно търсеха по-хладно местенце. Шумът от пуснатия душ, който обикновено галеше слуха му подобно на плясъка на водите на реката, тази вечер го дразнеше ...

Някой ме блъсна в очите ти,
оттогава все падам и падам…
Бреговете са все по-нататък -
тук дълбокото свършване няма
и разбива до пепел следите ми… ...

И така
Аз пътувам
Път като път
На края на света
Две ръце и половина ...

Препълнена
е
чашата с доброто
излива
свойта радост ...

Аз помня още утринта,
която чайките пробиха със злобен крясък.
Аз помня морето, пращащо вълна подир вълна
и стъпките, объркани по оня мокър пясък.
Аз помня кървави следи, ...

Една сълза въздъхва уморено.
Отиде си най-топлещото Слънце.
Сърцето ми все още е зелено,
но светлото във него - само зрънце.
Все още се усмихват слънчогледи ...

Мое Слънчице прекрасно
Мое слънчице прекрасно,
мое птиче сладкогласно,
казвала съм ти го и преди –
моят Принц от приказка си ти, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Една жена колата потрошена
закара във сервиза при монтьора.
Багажникът препълнен бе догоре
с различни части. Каза притеснена: ...

Най-прекрасния пейзаж
виждам само в твойте очи.
Най-красивите са тез очи, които
пълни са с любов и прекрасни мечти.
Страстта в тях е най-любимия за мен ...

Осмели се да повярваш
в сладки, бляскави слова
и ето - пак си със бутилката в ръка,
безмълвен давиш се във самота.
И, затворен във мазето, изгниваш с мисълта - ...

Поглеждам в миналото и се мразя.
Как ли не можах да те запазя...
Да те запазя ли? Та аз те изоставих!
Питам се днес - май грешка направих?
Живота свой ти отдадох, ти даде ми своя, ...

Слънцето грее високо в небето
със своите есенни лъчи.
Галещо птици, дървета
и силно блести, и блести.
Под него, на старата лодка, ...

Mорето е от пясък и е бурно,
погълнало е хиляди скали,
сама да го преплуваш ще е трудно,
покълналата мъка остави...
Сега е време, време за градене, ...