Мое влюбено нежно сърце,
пак разпръсна,
раздърпа душата
твойте тънички нерви,
артерии, ...

Тъмносин като облак и понякога толкова тъжен,
аз се свъсих над черния вестник и спрях.
Де ще бъда от утре, когато животът ми свърши!?
А когато порасна, ще бъда ли още юнак!?
Ще се връщам по тъмно уморен от живот и от работа. ...

Ще ти драсна клечка кибрит.
И ще запаля цялата ти същност.
Ти ще ми казваш на мен ,
че глупачките само се влюбвали.
Ти ще ми казваш, че вчера, ...

Той никога не чакаше субсидии,
за помощ не протягаше ръка,
ореше сам своите ниви,
развъждаше тежки стада.
В кошарите - овце триста броя, ...

Не ме моли!
Със изгрева отидох си и аз.
Не ме търси!
Със залеза се слях.
Не искай да вали! ...

Инфантилно
Животът май че беше благосклонен –
пред мен мъждука бледичка луна.
Но пътят става къртовски по-стръмен,
болят издраните ми стъпала. ...

Не искам да повярвам, че те няма
Ще затворя прозорците много добре,
та да не влиза тази вечер тук нощта,
да нашепва тъжно на моето сърце,
че и този път ще спя сама... ...

Зора и прашен, стръмен път.
Камък и плешиви урви..
Душите тук познато мрат.
Дори във мрака да са първи…
Склон. Сипей. И загнезден прах ...

умрях
не личи ли
вече съм сянка
още няколко шепи
разкъсани дни ...

Asia - Love Now Till Eternity
Now, the party’s over
It’s you and I, just you and I
Now, the guests have gone
It’s one on one,just one on one ...

Веднъж пътувах
в пълен рейс със радост,
от "Лъвов мост" - през "Орлов мост" - до “Младост”.
Това се случи в Тошовото време,
далеч преди Европа да ни вземе. ...

ЩЕ СЕ ПОЗНАЕМ ЛИ?
kadife_ и rudin
Все някой път, когато те открия -
ще бъде ден от Бог благословен -
и птичките гнездата си ще вият ...

Притихнала в зениците на птица,
аз тихо съзерцавам свободата.
Летя, със тайнствената мисъл,
че мога да я имам, за отплата.
Притихнала в цвета на първото кокиче, ...

В светъл лъч при теб ще се върна.
Под одеалото ще надникна безумен.
Раменете ти с топлина ще обгърна.
Зад ухото ще те целуна.
Ще падна на бузката в капчица дъжд. ...

Жена и дете
в пролетната градина.
Какъв аромат!

„Жди меня, и я вернусь.
Только очень жди,
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди...”
(Константин Симонов) ...

Все търся
онези пътеки,
които водят към теб
и в здрача,
и във светлината... ...

Започни да броиш наобратно.
Аз отдавна започнах да търся.
Приближавах се лято след лято
и в съня ти ще вляза на пръсти.
Но понякога просто забравям. ...

Смутена от вътрешната самота,
ти спиш, а аз мълча -
не искам да те будя,
добре ми е така -
прегърнал възглавницата ...

Изваля се небето.
Изваля се...
Вече няма дъги в небосклона,
отдавна забравих цветовете
и вече хич не ми е щуро. ...

Четиринадесет срички между двата свята
Ах,
знам
срам,
страх, ...

Неразумно е да те обичам все така,
нахлузил тишината – връхна дреха.
Неразумно е, но ти ми носиш топлина
и в очите ти прочитам даже ехото.
Долавяш с устни пулса ми, но ме боли, ...

Тежка глътка-страх.
Криво гърло-истина.
Вярата кашля.
...
Подкова-спомен. ...

След дълги години, прекарани в колебание и нерешителност, аз най-после реших да споделя с този лист от хартия целия ми живот, защото смятам, че повече не мога да нося това проклятие на раменете си. Сега ще разкажа какъв съм аз, откъде идвам и защо реших да сложа край на всичко това.
Направих справки ...

Осми март, 1857 година, Ню Йорк. За пръв път жените-работнички излизат на улицата, протестирайки срещу лошите условия на труд, неравностойно заплащане и липса на равноправие. Протестът им е разпръснат от полицията.
Така е и на следващата година, и по-следващата. Клара Цеткин има заслуга Осми март да ...

Тъмносиньо, синьо-зелено,
синьо, светлосиньо -
и до мен на брега
разпилени бели морски вълни!
Сутрин е! Рано! ...

ФИЛОСОФ
Човекът, загърнат в дебел кожух на автобусната спирка, е фило­софът Костадин. Лек, но пронизващ вятър духаше от насрещната страна и беше крайно неприятно да се стои на едно място без завет. Дребен селянин с тежка пътническа чанта спря мълчаливо до него, пусна огромната чанта в краката си и, ...

Къщата, в която живееше Ники, беше малка. С малко дворче. С много цветя. И едно голямо дърво, на което беше свила гнездо птица. Ники обичаше да гледа птицата. Знаеше как тя направи с клонки гнездото си. Как лежеше в гнездото, докато се излюпят птичетата, но най-много обичаше да гледа бижутата на май ...

Последен сняг
Заваля за беля, побеля и натрупа,
а небето омрежи, съвсем го сниши,
който може се сгуши във свойта хралупа,
а под глога наострил е заек уши. ...

До болка ми липсваш...
Светът се сразява...
Отивам на Север...
Към Югът потегляш пък ти...
Пътища много, ...

Бъди и съществувай,
Смисълът на живота?
Животът е смисъла!
А за живота.
Глух за тишината, ...

Танцуват своя чуден валс цветята,
обзети от лъчист копнеж,
обагрен с цветовете на дъгата
и с дъх на пролетен цъфтеж.
Мелодия ефирна се излива - ...