Пролетта се пукна, обаче явно не го знаеше, защото цяла нощ валя сняг и натрупа толкова много, колкото не се случи да натрупа нито веднъж през почти отминалата вече зима... Този факт от своя страна беше нещо, което други не знаеха, за това, когато сутринта Ко Та Рак излетя на бегом през вратата, не ...

БАЩА
На запад небето гореше запалено от залеза. Изморено от дългия ле­тен ден, слънцето бързаше да се оттегли в покоите си отвъд хоризонта. Последните му коси лъчи багреха в червенина загорялото лице на зами­сления мъж. Обикновено той изпращаше залеза с тъга по отминалия ден, че още една частица от ...

СЪБУЖДАНЕ
И когато римите ми свършиха, реших да заменя думите с мъниста, а сякаш започнах да нижа гердан от отровни мъниста… и когато мънистата ми свършиха, а герданът се превърна в стоманен синджир, с който бе вързано сърцето ми и с който съдбата ме теглеше към нищото, реших да заменя мънистата с п ...

За радост пиша, а във мен тъга.
Пътеки от тъга. И магистрали.
Понякога се питам: докога?
Нима ще тръгна... без да ме погали?...
Самотна съм до болка и до смърт. ...

Дамян и Христина се зарадваха на връщането им. Стояха вечер до късно в градината и Дороти възвърна стария си начин на живот. Иван носеше закуската ù в леглото и както преди я хранеше с плодове и сладолед. Глезенето ù харесваше.
- Не е ли време за сън? – Гушна се тя в Иван. Утре ще ставаме рано. Хайд ...

Какво ви дават те, което
не бих могъл да дам и аз?
Пари и власт? Или пък трето.
Прекрасни рокли от атлаз?
Поискате ли, ще са ваши, ...

Моята кукла
Имам кукла голяма,
може да казва „мама“,
нейните сини очички
светят като звездички. ...

Сняг вали, сняг вали.
Сякаш някаква бяла магия
прави света, в който с теб сме били,
ледени бели могили.
Сняг вали, сняг вали. ...

моля те спри ме преди да си разбия главата окончателно
в първата купчина сняг и луга
знам че знаеш всички стъпки към рая
покажи ми ги
и всички трикове за оцеляване в март и всички други месеци с р ...

По брега на морето въздишам.
По вълните, които шептят
нежна музика, изписана по вълните
и със слънцето пеят в захлас.
Там се раждат лъчите за изгрев ...

"Спазвай дистанция!
Един СМС на вечер, редувай
с кратък разговор сутрин!" -
такова лечение ми предписа джипито
и си продължи да стачкува. ...

Ники, ще ти разкажа една много стара приказка. Разказвах ти я много, много отдавна, когато беше малка. Искаше все нея да чуеш. Слушай сега!
В една дупчица под пода на къщата живееше семейство мишки - Мама мишка, татко мишок и малкото мишле Миша. Всеки ден майката и таткото излизаха навън за храна и ...

Тя дълго време казва си:
“Не мога повече,
не искам
да живея
в тоз мръсничък аквариум.” ...

Сам с мислите си
се замислям
за смисъла на въздуха да се вдишва.
На качествата, от които същността ми
ражда тежки сълзи, веждите ми настръхват даже, ...

Мъждука слабо
лъчът от лъжи ранен.
Горят истини.
Парят въпроси,
глухо болката струи. ...

Четиринадесет майки плачещи и скръбни,
с побелели коси и черни дрехи.
Четиринадесет гроба, целите във венци,
кафява пръст, покарало кокиче.
Четиринадесет войничета, изгорели в камиона, ...

Не спирам да повтарям името ти.
Ще се върнеш ли?
Отмина толкова бързо.
Изгубих те от погледа си,
от прегръдките си... ...

Той
Краткотрайни мигове
на щастие,
запоени в сълзи
на тъга и нещастие. ...

Ето, жена ми си легна нормално, без укори, без никакви гласни.
Аз пуснах си филм, пък и стихотворство някакво правя
с някаква умисъл, въртяща се през главата ми, не толкова празна.
Но има ли смисъл от филма, пречещ, от мене негледан,
уви, преместих канала, филмът e пак повторяем. ...

Стоиш, и очите ти се раздират
да гледат в необятното. Ти!
Кога слезе от небето
и се превъплъти в моя ангел?
Насън бълнуваш пеперуди ...

Давеше се. Не можеше да диша. Дробовете ù пареха, очите ù пареха, всички я пареха.
39.9 - не е на добре. Увиха я в мокър чаршаф, започна да се тресе и да се мята. Не ù стигаше, водата не ù стигаше. Чаршафът я жулеше, пареше, пареше... белите ù дробове закрещяха, натикаха ù тръба в устата, а тя я дав ...

Магьосница за мен е любовта,
а всичките ù
дарове-магия
навсякъде и вечно по света
ще броди нейната стихия. ...

Подпийнала и леко вяла,
се разхождам в мисълта си.
И избликват изпод алкохола
хиляди спомени и правя гримаси.
Веднъж бях щастлива, усмихвам се, ...

Ще порасне ли и коренът
на този уродлив бръшлян,
обвил във мисли стройната,
разплакана душа,
погалил гордостта ...

Колкото и късмет и щастие да има един човек, ако не може да ги използва, той не би им се радвал.

Тъжен клоун с грим от усмивки и маска на радост
с ведро лице но сърце пълно с тягост
няма никой който в душата му се взира
няма никой който болката му да разбира
живее той обвит във самота ...

II
Акция
След няколко дена Гаврал, Гарванът дойде във Варна. Той се обади на приятеля си да го посрещне на центъра. Белияt Мерцедес на Гарванът спря до едно училище, където се бяха уговорили. Георги прескочи високата ограда и се озова пред него. Двамата се поздравиха приятелски и отидоха да пият каф ...

Щом по родното градче
мъка ме обхване,
все си спомням за площада
пред градската баня.
Булки румени излизат - ...

Не те познавам, просто те обичам,
загадъчна магия си и свян,
в проблясъка на погледа ти тичам,
но в голата си същност зъзнеш сам.
Възторгът ми е плах, криле разперил, ...

Алекс сънуваше бурята. Сънуваше как яхтата му се разби в някакви скали. Бе сам. Нямаше кой да му помогне. Успя да се докопа до спасителната лодка. Дръпна въжето и тя се наду. Както винаги не бе послушал брат си да използва дървена лодка и... най-вече да не излиза сам в морето. Ето, че една огромна в ...

Докога ще си крия лука във торбички
и ще го ям в следобедните си почивки?
Докога ще се крия, когато ям лук,
със страх сестра ми да не ми играе един чук?
Докога ще си повтарям тайно „Спри!”, ...

Не мога да заспя. Броя овце
и някак си те търся по тавана.
Сглобявам си лицето ти от две
прашасали страни на лампата.
Отвън ми маха кривата луна. ...

Аз не съм те измислила в тъмното
и не съм те живяла насън.
Беше истинска, жива и сбъдната,
беше всичко, което не съм...
Като спомен не бях те отгледала ...

Колекционираш чувства, това е истински човешко,
ала не е ли грешно с тях вечно да се натоварваш?
Едни са светли, истински и палят,
на поетесата душата как нежно галят!
Не се ли умори да виждаш хора, ...

Написах името ти
на дланта си
и я стиснах здраво!
После го написах
върху гърдите си - ...

Новата ми фантасмагория.

Това е проект за пиеса, вдъхновена от тишината на нощта. А дали безсънието ми е оправдано, ще прецените вие. Не е обработена, но тук поне съм сигурен, че няма да я загубя в папките ми. Ще се надявам да ме споходи вдъхновение и за завършването ù. Посветено е на Гуиневир.