По пътека през долчина
крачи весела дружина:
Кум Вълчан и леля Меца,
Лиско, на Вълчан кумеца,
а до тях пристъпват тежко ...

Дъждът размята рошави коси,
обзет от някаква странна лудост,
безспирно днес вали ли, вали,
безмилостен – чак до грубост…
Между облаци пробива лъч - ...

(от и в името на Земята)
Живот ви дарих -
човешкия дъх
и горския шум,
и морската пяна ...

Текст: Андрей Вознесенский
Музика: Раймонд Паулс
Жил был художник один,
Домик имел и холсты,
Но он актрису любил, ...

В прегръдката на нощта
оставям се,
пред нейното блаженство
предавам се
и някак си харесва ми ...

Колко дълго вървяхме и бродихме,
пътища нови и стари обходихме.
Колко дълго по пътя никой не срещнахме
и не питахме това ли е пътя.
Изгубени във времето, обвити ...

С хляб и сол посрещат се парадно бледи истини,
изровени под кал на нечий блудкав ум.
Сега и тук, с теб сме верни богохулници,
отседнали в мотел на дяволския черен ад.
И нечий се заменя с въздържателство, ...

Подарък за теб
Какъв подарък мога да ти дам -
душата си, ръцете си, очите
и да направя своя малък храм
за теб. Да идваш в него в дните, ...

Търсих сенки цял живот, докато не се превърнах в такава!
Живея в откъснат момент от спомен, в част от изкривена права.
Ключов момент - промяна на целите и идеалите.
Изкушението е тест - минават само устоялите.
Сенките в главата ми взимаха превес, ...

„Адът - това са другите.”
Жан-Пол Сартр
Спри. Заповядвам ти! Мислиш, че не мога, но ето, че го правя. Какво ти дава право да се въртиш така? Откъде намираш сили ту да ме събаряш, ту да ме изправяш в цялото ми величие! Спри да се въртиш!
Категоричността ми я няма вече. Сега те умолявам. Живот, не ми ...

За моя роден град и неговите хора
Ти мрачен си и сив, и безнадежден,
мой стар и поотъркан вече, малък град,
напускан, намаляващ бавно всеки ден,
за мене си оставаш голгота, рай и ад. ...

И пада светлината като стон
над моята душа
Любов с любов се слива
а слабостта самотна
ме гледа с питащи очи ...

Нека вали
Като едри капки от капчука
думи тежки стрелят се по мен.
Времето не издържа - заваля
и страхът ми сви се притаен. ...

Когато се обърна, Ти си там.
Когато помисля – си отново Ти.
Главата ми се обърква... и отново си Ти.
Минало, бъдеще, мечти и... отново Ти.
Успехи, радост, тъга... и отново Ти. ...

Да беше казал, че си ме забравил.
Да беше споменал, че всичко свърши.
Да беше във очите ме погледнал
и истината щеше в мене да вали.
Със капките във шепите аз можех, ...

Пътища, преплитащи човешките ни мисли,
с неясен старт и с още по-загадъчен финал.
Обгръщат те и пленяват мислите в сълзи,
заробват те и карат сърчицето ти през крясък да мълчи...
Пътища, преплетени в началото и в края, ...

Сидъ си тази вечир, ни ривъ
и зяпам по му'ити на икранъ
(Свитланоооо, ти си джангъзъ,
дан съ чиплезиш, оти като стана).
Та кукам си аз, тъй де, в нек'во скипе, ...

Пред мен, в комедия дел'арте,
доброто злото побеждава.
Макар че е студено – март е –
играта шумна продължава.
Навън е другият театър – ...

Миналото просто си е минало,
бъдещето - истина за глухите.
И кръвта ми вече е изстинала…
Нали по това се разпознават труповете?!
Днес е вече в друго измерение, ...

Слънцето вече е високо над хоризонта. Лъчите му позлатяват палмовите листа, просторните, обагрени с нежни цветя поляни, превръщат многобройните фонтани във фойерверки от елмази. Цялата южна природа сякаш се наслаждава на собствената си разкошна красота и кара хората поне за миг да спрат да търсят не ...

МИЯЧКА НА ЧИНИИ
Нели се усамоти в малката градинка в двора на училището. С такова настроение бе тръгнала на работа в тази хубава пролетна сутрин, с такова желание! Беше си облякла най-новата блузка, току-що взета от ши­вачката. Искаше да бъде красива, обаятелна, да ù се радват всички. От вчерашния д ...

Разгледай се и виж
колко е красиво,
навън има самота
и с всичките си чудеса
тя показва, че е най-добра! ...

Огън чака вятър, да гори.
Гори.
Пепел в вятъра лети.
Боли.
Вятърът огън ще стане ли.

Напролет,
точно по обяд
ще се превърна
в пролетна магия,
ще търся теб ...

Достигам до тебе
през много неволи,
през погледи скрити
и думите голи.
Все се изплъзваш, ...

От Марта и на Марта)))
Защото югът е притегляне.
От махане след птиците листата капят.
Като нас.
От махане след своите мечти, любови... ...

Когато прережат една -- не! -- три струни
на някой блестящ цигулар*,
се вижда най-ясно неземният дар
и пляскат от всички трибуни.
И пътя кога под лъчите на юни ...

Пепа и Буба бяха приятелки от детинство, ама истински приятелки. Приличаха си не само по външен, но и по вътрешен вид, все едно бяха двете страни на една монета, не, те страните на монетите все пак малко се различават, по-точно като две капки вода. И двете бяха изрусени, ефектни блондинки с перфектн ...

Животът може и да е сив, но сивото има много нюанси!
Събуждам се. Мисля какъв ще бъде предстоящият ден и си казвам: „Почакай, спри се! Какво мислиш, та това ще е поредният ден, скучен, еднакъв, сив делник. Ще станеш, ще свършиш задълженията си, малко по малко ще мине денят и на следващата сутрин – п ...

И аз съм тук, държа да отбележиш в протокола.
Отлично ти отивам на чаршафите,
една такава рошава, безгримова и гола,
но без лице, без име и без начини…
И ти си тук, почти сме съвместими… ...

на маля
Измуча кравата и побутна с муцуна порутената портичка на обора. По циментираната пътека към градината покапаха листа и вятърът ги подгони към лехите. Баба Тона потътри крака през прага и старческият ù взор се опита да пробие настъпващия мрак. Навън бе пусто. Някъде излая куче, последва го вт ...

През живота си не останах дете,
два сина прекрасни родих -
следвах твоя съвет,
да ги уча на доблест и чест.
Но сега ме те обвиняват, ...

Зазида ме във кула без прозорец.
Погреба синьото от детските очи.
Търкулнаха се две сълзи-олово,
по-тежки и от мраморни скали.
Останах принца да дочакам, ...

Когато дойде пролет,
в небето сбъдване цъфти
и на земята пеят усмихнати треви.
Когато дойде пролет,
мечтите са с криле зелени ...