В двора съседен растяха,
елхичка и борче красиви,
години минаваха,
птички в клоните гнезда си правеха.
Миришеше на бор и елха, ...

Времето не се променя –
променят се хората!
Преди столетия
навярно
чул съм го... ...

При най-лекия вятър листата на дървото зашумяваха. Започваха да си говорят. За различни неща си говореха, но най-често всички говореха на едно листо.
- Дръж се здраво за клона - му викаха те - не се пускай, ще загинеш. Нали знаеш, че ако се откъснем и паднем, трябва на земята да паднем, защото после ...

Много от нещата, които ми бяха казани напоследък, просто останаха в главата ми. Запознах се с много хора и всеки беше различен със своя филм. Всеки беше донякъде весел и донякъде тъжен. Понякога виждам надежда да продължавам да пиша, а понякога сякаш самият аз не желая да бъде чуто всичко това. Но е ...

Като ученици всички сме учили за Декартовата координатна система с нейните две и три измерения. По-късно разбрахме, че съществуват и системи с много повече измерения — трудни за представяне, но реални.
С времето започнах да си мисля, че има и друга координатна система — тази на човешките отношения. ...

Тази седмица мина вяло и безинтересно, ако изключим едно–две напивания с Вълевски, останалото нищо особено. В събота обаче, когато мислех да изляза и да се шляя из града без цел, ми позвъни майка ми (потърси ме по телефона в портиерната, понеже в стаята нямам телефон), за да ми съобщи, че е починал ...

- Вече шестдесет и седем
навъртя, Ангар!
Всеки ден, оттук нататък,
е за тебе кяр!
Но каква файда за тебе ...

Неизречени остават
думите
и чувства,
неописани остават.
Ръцете, ...

В памет на баща ми - няколко негови стиха
На любимата
На спомените – спомени, а тука
оставям малък, саморъчно писан знак,
да ме припомня пак ...

Сякаш беше прашец от пролетен цвят -
толкоз нежна, ранима душа...
като малко бижу в ръце на примат -
виждам те аз... и виждам света.
Светът е такъв, какъвто си е... ...

Очарованието на нощта ни завладява...
Буря от страст ни връхлетява...
Изпълнени, отдадени и потни...
Чувствено тръпнат телата ни мокри...
Аз и ти, в прегръдка вплетени гореща... ...

Върви по лунната пътека малката русалка в нощта,
тръгнала да дири щастието в любовта.
Дълъг път я чака, а тъй кратка е нощта.
Бърза устремена към непознати брегове
и нито буря или вятър ще я спре. ...

След тежка тренировка в школата по Бойно изкуство на Скиталецa дойде време за теоретична подготовка.
- Какво можете да ми кажете за невъоръжения бой? - попита учениците си Скитaлецът.
- Най-важното нещо е да накараш другия максимално бързо да престане да те удря - веднага реагира Сянка.
- А по-конкр ...

Меланхолия
И сутрин, и вечер, и късно, и рано
звучи над главата ми старо пиано.
Ту плаче, ту пее, бушува и стене,
тъжа аз със него, ликува то с мене... ...

ЗАВЕЩАНИЕТО
Духаше пронизващ есенен вятър. Ръмеше дъждец. Гъста мъгла на талази обвиваше няколкото дървета на възвишението, скупчили се сякаш да се стоплят. От проскърцващата вратичка на селското гробище бавно излизаха хора. Те стъпваха предпазливо, за да не се подхлъзнат по размекнатата пътека. Леп ...

Време е за кратък разказ
“Време е за кратък разказ”, каза си тя и отиде да си вземе още една бира. Двулитрова. Междувременно установи, че ключът ù от вкъщи не е където очакваше да бъде – в десния джоб. “Изгубила ли съм го, или е другаде?”, зададе се коварната мисъл, трупаща се отгоре върху всичките ...

Душата си приготвих да те чака.
Умът не щя. Хитруваше, мълча.
Сърцето си подгоних да те търси.
Умът не щя. Отбягваше, въртя.
Песента изпратих да те вика. ...

БЛАГОСЛОВ
Обична моя, в сърцето те нося.
В живота си ти ме остави без роля.
Протягам ръка като беден просяк
и за коричка нежност сега те моля... ...

Песен без претенции, създаваща добро настроение. Песничка за разтоварване. Поздравявам ви всички и ви пожелавам да се радвате на живота!

Само миг ме почакай, ще дойда.
Още болки по мене тежат.
Затова закъснявам, да могат
в мене бурите да се укротят.
Дъждовете да стихнат изчакай. ...

Падащи звезди… Отдавнa няма.
Всички отдавна паднахме.
Иди на някой по-висш да ме докладваш,
че в каквото се кълна, било измама,
че каквото говоря, било фалшиво ...

Във водосточната тръба
дъжд от музика
дали Господ е забравил валдхорната си

На Нептун рибите
храня с трохи.
А той мене с жива вода
ме залива.

Не ще посмея да ти искам сметка...
Не съм Господ,
затова и прошка не мога да ти дам.
Ежечасно събирам вини,
колекционирам грешки – ...

Едно било, а мислех го за друго,
една съдба нетленна може би
или луна, препускаща в небето лудо,
или трева сред горските върби.
Не знам дали те виждам, ...

... глуха съм за всичките: „Ела”...
"О, Вий, прекрачващи тоз праг,
надежда всяка тука оставете." - Алигиери.
Във тая тъмнина се преродих.
Отсреща е ...

Аз те моля да останеш,
остани поне за кратко.
Вечерта да споделим
и сладко двама да заспим.
Сгушена в прегръдката ти от стомана, ...

Секунда, миг, момент отново там, а там е хубаво, там времето е спряло!
Повтарящ се изкривен момент, рефлектиран в част от огледало!
Там истината сама себе си намира, а аз намирам нея.
Там сянка слънцето парира, вместо него грея!
Само там съм аз, но мен там ме няма! ...

Трудно ми е да го изрека.
Онова, което ме разяжда.
Вътрешно с душата си крещя.
Ала звук устата не изважда.
Лесно ли е да се разбере? ...

Търси ме
в клоните
на старото
дърво
в градината ...