Да те прегърна? Знай от мене,
че трябва да ги израстеш.
Да смогнеш* сила за летене
над мътния водовъртеж.
Защото тайни всеки има, ...

Морско? Още съм на суша.
(Вътре е, морето слушам...)
Знам отдавна, че ме чака,
вече си приготвих сака.
Без копнежни залъгалки, ...

Горещо е. Прежуря. Ухае на изпечен хляб.
Стърнището песен пее и се радва на комат.
Земята е щастлива. Родилка е с хлебни рожби.
Кръстницата им ги ориса за народни гозби.
Горещо е. Прежуря. Слънчогледът пити вие. ...

ОСИРОТЯВАНЕ НА ЛЯТОТО
Навярно е дълбоко и първично
това, което дълго в мен таих.
До днес не знам дали си ме обичал.
И все по-тъжен крета моят стих. ...

Нали съм дъжд, дойдох да те облея,
по клоните ти нежно да се стичам,
със корените ти дълбоки да се слея -
Пристигам и със облаците тичам.
Приличат те на пухена завивка, ...

Ще ти подаря сърце
Нощта е толкова красива,
нощта е с пролетни звезди,
градът притихнал пак заспива,
угасват всички светлини. ...

С честност в тоя свят, аз не успях.
Лъжовни хора, мен ме победиха.
Не искам да съм точно като тях.
Хамелеоните отдавна оцветиха
кожата си , за да са добре. ...

Сам наблюдаваше Лизи, докато спи. Тя вероятно щеше да се пошегува с него, че не се прави така и всъщност е зловещо, но той не можеше да се застави да спре. Не и когато бе ранена и изглеждаше толкова малка в голямото легло. Легнал до нея, следеше всеки дъх, който си поемеше, като част от него се боеш ...

Да имам аз крилe желая,
да стигна облаците чак!
За красота, добро мечтая,
чистият порив ми е драг!
Отправям взор към луната и звездите, ...

Все още се присещам за онази сутрин,
а сякаш беше преди сто лета́...
Тогава порив ми дойде отвътре -
да ти напиша няколко слова.
Докато болката лежерно дремеше. ...

Дивни Крали Марко! Какво всъщност е известно за този чутовен херой, освен онова, което всички знаем – че е освободил три синджира роби, че пие вино с петдесет юнака и че с единия крак е стъпил на Огражден, а с другия – на Беласица? Историята ни казва твърде малко за него. След смъртта на баща си кра ...

Понякога се питам... защо вярвам
в добротата... тя истинска ли е?
И дали докосва на злите сърцата!?
И дали превръща добрият в светец.
Понякога, нощем когато сънят ...

По-лесно се живее без мечта.
Мечтите ми на харпии приличат.
Измъкват от страхливеца храна
и нагло зад полите ми надничат.
Когато се намери оцелял, ...

Къде изчезна красотата,
къде отиде нежността,
на мъжките очи мечтата,
въргаля мръсна във пръстта.
От изворите сини стичат, ...

Не обичам юбилеи. И не правя.
Не броя отминалите дни.
Не се стремя в живота нещо да забравя.
Не ме е страх от белите коси.
Съзряването ведно с втора младост иде. ...

Липсват ми шестте чифта малки червени бански и този един розов, подредени в кръг във водата. Липсва ми как всяка вечер ходихме по батутите и никога не ни омръзваше да се състезаваме кой ще стигне първи до гумената гъба. Липсва ми онази 2016г. когато бяхме на 10 и никое от момчетата, с които излизах ...

към съвършено общество
човек стремѝ се
и нека този свят стремеж
осъществѝ се

играта
на слуги
и „господари“
и днес
с безкрайна скръб ...

Докосвам те нежно. В съня ти горещ
безплътна съм сенчица, звездна.
И искаш, а можеш ли ти да ме спреш?
Без глас призори ще изчезна.
Навярно добра е и вярна е тя, ...

"Тежко, тежко! Вино дайте!..."
Христо Ботев "В механата"
Топло, топло! Лед ми дайте!
Охладена дано аз забравя
тая жега що вий не знайте ...

"Соната лунна" и далечен спомен,
от светли ноти сълбица плете
и сбира се в ръчичка на дете,
светът, а те твърдят, че е огромен.
Ако им кажа, зная, ще сгреша, ...

Обичам да те гледам заран
на сън, когато се усмихваш
и страшно ми се ще да вярвам,
че във съня си мене виждаш.
Блажено се протягаш и се галиш. ...

уж -
семейства - но
където любовта бездейства

КРАЯТ НА ЗЕЛЕНСКИ
... понеже си е кукла на конци
и диша си последните минути,
ще му отиват златни обеци! –
които ще му купи Вова Путин. ...

Опашката пред баничарницата. Кучето по навик обмирисва краката на хората наоколо. Стига до един полицай – американски тип. С шкембе, висящо над колана.
Той го поглежда:
- Само да не вдигне крак…
Светкавично казвам – без да се замислям:
- А, още няма политическо отношение към властта… ...

Глава 12
Краз се приближи до жертвата си. Капитан Шонтеран Бело едвам виждаше от болка. Болката идваше от всяка частица от пребитото му тялото. Но извадената капачка на лявото му коляно се влошаваше. Той почти не си усещаше левия крак от болка. А сега на всичкото отгоре над него се надвеси и вампира ...

Целувка тук, целувки там,
целувам всяко сладко кътче...
Така си вкусна, ще те ям,
(по-гладен съм от Кумчо-Вълчо)
А ти усмихваш се, не бягаш, ...

Налей в очите ми заблуда.
За миналото не тъжи.
Отдавна любовта е луда
и резистентна към лъжи.
Сега говори Тишината. ...

През едно
Редуването на нещата, - на дните и на друго всичко - принцип е в природата.
Вълната морска идва - удря се в брега, идва после втора, трета.
На махалото законът.
Положение едно начално, после второ крайно, после третото е първо. ...

Понякога не ми достигат думи,
за да излея моето страдание
и в този миг така се губя,
че сякаш става по желание.
Откривам нови хоризонти ...

Вещицата освободи Сам около час преди зазоряване, но по-важното – преди каквото и да бе направила Елизабет да стигне до нея и да я принуди да посети храма лично, за да потуши пожара.
Той трябваше да се увери, че двете няма да се засекат. Че Лизи е добре. Усещането за нея, което се бе появило, след к ...