Много време отмина, отлитна
светлината на топлия зов.
Само сянка от време остана
под клепачите с дъх на любов.
Само спомен остана след тебе - ...

Слушаме легенди, зариваме се с тях;
потъваме във приказки, търсим благодат.
Животът приказен остава недоизживян -
търсим навсякъде, но не и във нас.
Щастието наше очаква да го грабнем, ...

Дали това е Той или е навик просто,
въпрос на свикване да бъде все край мен?!
Дали това е Той или е само мостът
към моя утрешен, по-радостен и светъл ден?!
Дали не си отиде любовта ми ...

Загледа се във мен Луната
и ме посочи с поглед.
Потръпна под нозете ми Земята
и пропаст дълбока под мен се разтвори.
А Вятърът със стон изви ...

Прокарах пръсти през косите,
докоснах погледа ти скъп,
в очите ти открих мечтите,
пленяваш ме за кой ли път.
Целунах топлите ти устни ...

относно заглавието - отстраняването на буквите в скобите е въпрос на личен избор на всеки... читател
:)
И вместо да потърся позволеност,
аз в сладката прегръдка на греха,
забравям клетви, дишам учестено, ...

Денят направо ми се плези
със леден понеделнишки език,
спринтират часовете и минутите,
улавям шарено измислен миг.
А делникът ме дърпа за косата. ...

Добре сме, мамо.
Добре сме.
Само да ти кажа, мамо,
ядосах се.
Късно снощи ...

По напукани кестени
стъпва душата ми боса,
броди по улици
скитница,
старите спомени носи. ...

Дъждът отмиваше намръщена гримаса,
по пътя бял се наводниха стъпките,
отвеждаха напред към ново лято,
назад оставиха следи за връщане...
Пътят извървян рисува спомена, ...

Кафето сутрин е горчиво,
горчи ми повече и от преди.
За бучка захар моля те вежливо,
а ти ми го подправяш с капчици сълзи.
Отпивам глътка аз намръщена ...

Отивай си, та вече да олекне
от примката на твоите очи
и нощите безсънни, безконечни
със себе си далече отнеси,
че вече се задъхвам от копнежи ...

Моя радост и отмора,
мое нежно наказание,
мое слънчево сияние!
И в радост, и в мъка,
и в дни на разлъка, ...

17.09.2004г.
Сам Веласкес лежеше в леглото си и гледаше замислено в едно петно на пожълтелия таван.
„Ссссст”
Усети остра болка в главата и за момент мисълта му спря, сякаш спря да съществува.
Погледът му се фокусира, отново гледаше петното, но сега го виждаше от по-близо. ...

Себастиян лежеше в леглото си, буден и загледан в нищото на тавана, и чакаше да стане време за ставане. Сякаш след цяла вечност тихият звън се разнесе сред стаята – настъпваше утрото. Той седна на ръба, провеси краката си и погледна през прозореца. Терминаторът бавно пълзеше към дома на мъжа и бавно ...

Иван и Георги седяха на върха на света и гледаха ярките светлини на огромния град. Иван се обърна към приятеля си:
- Кажи ми, Фантоме, какво виждаш?
- Нищо – отвърна фантомът. – Виждам един студен свят без никакви ценности, виждам глад и мизерия. Не знам, Гарване, те ли са жертвите или ние. Ние ги т ...

Тя е самотница.
Аз съм виновен,
в едно набедено
обичане.
Тя е пропорция ...

Ветровитите пътища
отвориха обятия за нас.
Къде е това място,
където пристигнахме?
Мека мъгла се разстила... ...

Началото сега те чака,
не гледай края ти,
далеч е той от твойте мисли
и ти далеч от него си.
Защо се връщаш пак към края, ...

(шантасмагория 31)
И, между другото,
тъй както вчера цял ден
слон бе стъпил на гърдите ми
и беше забравил да си тръгне, ...

Те
На Яна, Лазар и Сава
Те живеят във свят, преизпълнен с компютри
и със техника свързва се тяхното утре.
О, екранът магнит е, привлича очите. ...

Излизам пак от вкъщи
и виждам заснежения пейзаж.
Днес е време за разходка,
навън е като в мираж.
Отварям портата студена, ...

Нещо лепкаво ме е обляло. Като сапун, ама катранен. Трудно се измива и мирише много, много гадно. Бая ще има да се търкам, докато го изчистя. А още по-лошото, че се е полепил не по кожата ми. По душата ми се е полепил. И всеки път като усетя вонята му, ми иде да повръщам.
..........................
...

Що ми е милно и жално,
че ми криза почнала,
почнала, още живот почернила,
че и кредит не връщам,
а банката реве ли-нарива… ...

Погалвам те нежно
със топла ръка.
Докосвам снагата ти
с тинейджърски плам.
Животът ни с песен ...

Хубаво е да се влюбиш,
светът добива нови цветове.
Бели, розови, червени,
безбрежни като синьото море.
Пламъче в очи играе, ...

Парченцата събирам си,
разпръснати по пода.
А те са толкова студени и остри,
и необратимо... счупени.
Как да ги съединя? ...

Нещо май застана между нас,
магия черна или тежка мисъл.
Обви ме облак и с оловна власт
да ме погълне бе си го намислил.
Реши, че може да изсмуче той ...

Времето минаваше. Младият мъж вече живееше в собствен дом. Създаде семейство.
Кучето обичаше да ляга в краката на младата стопанка. Обичаше пръстите и да го галят. Абе, хубаво му беше с тези хора. Знаеше, че го обичат.
Посрещна новия член на семейството с любопитство. Гледаше как го хранят или къпят ...

Сънувах, че съм жива -
в цвете бяло се родих,
в образа на самодива -
миналото в себе си открих.
Превърнах се във птица - ...

Забравих детството безгрижно,
игрите,
веселите песни.
Научих се да бъда отговорна,
но знаете ли, ...

И нямаш вече много време,
близките си целуни,
макар да носиш тежко бреме
от лошите ми новини.
Живот във теб вирее, ...

С цигара и бира в ръка...
Минава бавно вечерта.
С цигара и бира в ръка...
Другарки мои са сега.
Халбата студена милвам, ...

Какво да мислиш, всичко е измислено!
Лъжата в истината я втъкават.
От сутринта, забързано и хрисимо,
като росна китка ти я дават.
Подстригана грижливо, ароматна. ...

Закони (басня)
Щраус един не веднъж оцелял,
следвайки своя неписан закон:
“Главата в пясъка!”, щом буря видял!
... веднъж вместо пясък уцелил... бетон!