Димяща цигара, аромат на кафе®
Димяща цигара, аромат на кафе...
Въздишка отронена в тъмното...
Нощ без луна, разбито сърце..
Колко още ще чакам да съмне! ...

Със ласка ме събуди утринта.
Усмихната до твойто рамо,
царяха в мене мир и красота,
докоснати от щастие голямо.
Унесен си и гледам те как спиш. ...

Хубава си! С лебедова шия,
с дивия копнеж по висините.
Луднала под пъстрата шамия
с кончето, препуснала в мерите.
Хубава си! С дъх на окосено. ...

Дарявам ти любов
С кафе могъл би всеки да събуди
любимата, до рамото му лик склонила.
И всеки може с допир пеперуден
от устните на спящата ...

Обещавам да съм пак щура щурачка -
с цветни боички да оцветя света,
слънчеви зайчета да заподскачат
по побелялата ми коса.
Боса да вървя по горски пътеки, ...

Утринна мъгла лежеше по мегдана. Селото разтърка очи. Кепенците на дюкяните мигаха полусъбудени от тревожното блеене на овцете. От отвора на кладенеца се поклащаше рошавата, широка глава на бясната каракачанка на дядо Кръстан. Жажда мореше кучката. С грапав език лочеше полепналите по ведрото капчици ...

Мълча!
В спомени болезнени се ровя -
откривам черно късче от тъга,
покрито с пепел и горчи като отрова,
поело мириса на твоята снага. ...

Не са толкова дълги дните,
не чак толкова,
колкото нямото на един залез...
Не е страшна толкова болката,
когато е вменяемо бреме ...

Мдам, тя нашата приятелка, Любов, не подбира,
но пък така сполучливо импровизира,
когато сред тълпата душите събира...
или пък несподелена през живота дриблира...
Но няма по-голям дар за душата ...

Съдба
окичена...
сребърно
сияние
вик и болка ...

С черни коси те завивам.
С бели пръсти те галя.
Спомена нежно приспивам
с душа отмаляла.
Нежни клепки притварям, ...

отдавна ме няма карлито
в сенките на тополите
и точките се съединиха в контур
където разгадавам съдбата
във всичките и части ...

За вино и мечти родено,
закътано сред планина,
със бели къщи подредени,
край пясъци, гора, река…
Под сипеи красиви, прашни, ...

И за красивите има място в рая
Но ти не бързай да гледаш натам
Аз седя на пейката и ти с мене почакай
Да дойде нашият ред да играем
Снощи беше ли ти хубаво ...

Тя се преструва на сухи клечки, на листи,
на есенен ден се преструва, спокойна.
И влиза в душите ни да ги пречисти
от мисли, от спомени.
През зимата тя се преструва на сняг. ...

Ягорида
Обрано лозе съм. След гроздобер.
Останала е само ягорида.
Сега съм гол. Сега съм за кашмер.
И птиците да ме кълват не идат... ...

Стара къща!
Старо дърво!
Стар човек!
Тя оцеля, защото беше хубава. От панелния погром я спаси, обявяването и за паметник на културата.
То оцеля покрай къщата. Държеше се за земята с два прогнили корена. Над тях клечеше една коруба, а над нея стърчаха два счупени клона, като прекършени ръце. ...

(на майка ми Ани, която много обичах, но загубих толкова рано. Написано преди 20 години за последния ú рожден ден)
Мамо
Мила мамо, дарила ми целия свят,
свойта обич във мен сътворила,
ще ми стигне ли моят едничък живот ...

Усмихната душа
отсреща ми стои,
очи с очи се гледат -
постой и замълчи...
Очите ти красиви ...

Искам истината
Отново с тишината разговарям
и ехото кънти, кънти...
Ти уж ме искаш, после ме забравяш
докосвайки те чуждите очи. ...

Мислех си да те накажа с обич!
Но, когато някого обичаш,
ти не го “наказваш”! Обясняваш,
че боли, когато те отрича!
Как със обич!? Нека със омраза ...

Остави ми чашата, недей, не я пипай! Ще си я допия, че и друга ще си сипя. Нека да ми вземе здравенцето тая пуста ракия, да ме умори най-сетне, да ме довърши! По-добре ракията да ме мъчи, отколкото съвестта. Че какво съм преживял само аз си знам...
Още от малък живота взе да ми сервира едни горчиви ...

АПОКАЛИПСИС
Жега е!
Безлюден е градът.
Жадни гълъби кълват
сухи фонтани. ...

Не се надявам да ме чакаш.
Не се надявам да скърбиш.
Надявам се вратата да отвориш,
да ме посрещнеш и простиш!

Ти си моето старо момче,
аз съм твоето старо момиче,
бяхме луди и млади коне,
ти по мен, аз по тебе все тичахме.
Все жадувахме другия бряг - ...

Докосни ръката ми ти,
погледни ме с много нежност.
Спусни поглед към моите гърди,
докосни ме, сякаш с небрежност.
Притисни леко снагата, ...

НЕ ОСТАРЯВАЙ, МОЯ ЛЮБОВ...
Не остарявай, моя Любов!
Моля те, не остарявай...
Не се прегърбвай.
Не побелявай. ...

Казвал съм ти не един път,
че любовта се мери със любов,
мери се смъртта със смърт,
а животът – със живот.
Парите се събират със пари, ...

Наложи ми се (за милион и първи път) да се кача във влак. Винаги съм ги предпочитала пред автобусите, без значение, че са по-бавни – в тях купонът е non stop.
Допълзях навреме до гарата, качих се и дори си намерих празно купе. Вярно – втора класа – но не съм придирчива в това отношение. В първа клас ...

Бе част от нищо,
играеше си със сенки
и спомени отприщени,
от тъжни самотни моменти...
Бе път в пустиня, ...

Живяла ли си досега,
изпитвала ли си безумна страст,
друг обичал ли те е така,
както те обичам аз!
Не чувстваш ли как времето минава ...

В очите ти се виждам - бяла.
Бреза край извор. Ти си вечер,
пламтяща цяла в златен залез.
Усещам, че ме има, щом съм с тебе.
Дъхът ти ме погалва с обич.

Другите
Хайде, пак ме нарани!
Като всички направи
и си иди.
После бързо забрави, ...

Дори когато слънцето се спре,
и лятото отмине безвъзвратно,
по кожата лъчите със финес
целунали са ни с любов обратно...
И всяка недокосната вълна ...

Щастливи години
Най-щастливи години в живота на Маруся се оказаха последните пет. Дъщеря й Вилена беше най-красивото и очарователно създание на света. Григор се беше променил до неузнаваемост. Той обичаше своето малко момиченце, а тя нямаше търпение да си дойде татко и да я гушне в обятията си. Взем ...

Как успя да ме омаеш,
задавам си сега въпроса...
значение няма, вече стана,
затова остава ми да чакам.
В очакване седя на стола - ...

Часове в забрава отминават.
Треска на душата отшумява,
споменът се опустошава.
Емоциите болни жадно храним,
сякаш здрави ще ги направим. ...

Тук ли си, или си само следа от изчезваща мъгла? Виждам, че вече те няма и няма да те върне моята молба. Като вихрушка мина през мене и унищожи всяка искра, само ти ми остана, единствена моя съдба. Сега съм остров и бавно плавам със своята тъга. И далече е вече земята, далече са вече птиците и само ...