Краят на лятото
Наближаваше краят на лятото. По-голяма част от неговите приятели се бяха вече върнали от отпуска, освежени, развеселени, а той все още стоеше в офиса. Непрекъснато изникваше нещо и за почивка не идваше ред. Чудеше се дали и това лято ще пропусне възможността да се полюбува било на пл ...

Сто слънца ще са в тебе стопени
във усмивка, красива вина,
ти ще бъдеш виновна за спрелите,
да те гледат, звезди под нощта.
И гласът ти ще бъде копринен, ...

Чудя се как да го направя,
само и само да не се бавя,
имам чувство, че в очите ти
се давя.
Как да ти го кажа, ...

Потънала на дъното на океана
Се сливам с мидите
И помня лятото...
В морска пяна съм обляна
Когато приливът ...

Къде си, когато сама се събуждам?
Къде си, когато с някой ми се говори?
Къде си, когато пожелават ме чужди?
Къде си, когато съм толкова твоя?
Къде си, когато от нерви треперя? ...

ЛЮБОВ
За прегръдката нежна цяла нощ съм мечтал.
За целувката сладка цяла нощ съм копнял.
За милувката нежна ден и нощ си мечтая
и едва ли ще мога до сутринта да изтрая. ...

Послушай разума – той не греши,
той няма да допусне сърцето да те заболи,
а всеки иска на сърцето да се довери -
голяма грешка – то винаги тъжи.
И щастието се явява за секунди, ...

08.10.2009
Още ли си влюбена в него?
Недей да казваш, просто си мълчи.
Дори и само като гледаш,
виждам го в твоите очи... ...

JOHNNY CASH
GOD’S GONNA CUT YOU DOWN
You can run on for a long time
Run on for a long time
Run on for a long time ...

I blame you for the moonlit sky
and the dream that died
with the eagles' flight
I blame you for the moonlit nights
when I wonder why ...

Животът наш е като едно старо дърво,
с клони прекършени, листа изсъхнали.
Клоните са нашите наранени сърца,
а листата са изсъхнали, пожълтели -
същo като изминалите ни години. ...

Очите ти... са като две езера кристално чиста вода. Бисери два, блестящи на лунна светлина. Искрени, пълни с любов. Чакащи единствено живот.

Отдавна ме чакате, мои роднини,
във скучния райски чертог.
Деня си последен човек как да види -
чертицата драснал е Бог.
Броите ми чашите, всяка цигара, ...

Обичам те. Тръпно и човешки.
В сърцето, с най-чистия копнеж.
Сякаш душата ми в теб е родена
от твойта чудна, магьосна искра.
Обичам те. Буреносно и вятърно. ...

Тази нощ
ще приближа до теб.
Няма да усетиш
как с усмивката си ще те галя
и ще те изпивам с поглед. ...

Дори когато си тъжен, се усмихни.
Дори когато плачеш, през сълзи усмихни се.
Дори цялото нещастие да е върху твоите рамена,
вдигни високо глава и се усмихни.
Не крий усмивката си, ...

От упор
Приятелство не чакай ти от мен -
познаваш ме като петте си пръстта.
От ласки лицемерни бях сломен,
а не от подли удари под кръста. ...

Реката лениво хлъзна
голото си влажно тяло
между изпосталелите
ридове
на планината. ...

В хаоса на дните се лутаме.
Тичаме. Спираме.
Все нещо търсим.
Има ни, няма ни...
А не осъзнаваме, че прашинки сме. ...

СБОГУВАНЕ
Сбогувах се със старите приятели,
ала забравих да им кажа лично...
Останаха ми някои познати
и няколко от другите – безлични! ...

Не искам повече да те целувам – устните ти – парещи бодли.
Не искам повече да те поглеждам – очите ти – море от сълзи.
Не искам повече да те желая – чувствата – пепел от мечти...
Мечта си моя и копнеж.
От всичко си за мен, по малко... ...

Във черен петък ли си ме родила,
та ме остави, майко, без късмет,
във черна люлка ли си ме люляла,
та ме намира мъката навред!
А, може би, орисници жестоки ...

Неугледен, с издраскана буза,
приближава, кой мислиш– Гаврош?!
Парвенюта поглеждат го гузно,
попрелели в излишен разкош.
В уморения ритъм на времето ...

Дали са грешни "грешните" и праведни -
светците с ореол поизбледнял?
Иконите от хора са създадени,
а хората са просто шепа кал.
С какво ли обуздава се покварата - ...

И какво, че ме остави –
не ти пукаше, че ме боли!
Нямаше смисъл от всичките тези сълзи!
И какво, че те молех –
думите ми не достигаха до теб, нали? ...

Назад зад теб е пусто....
обърнеш ли се... късно...
и там живота си прочиташ...
за какъв човек се считаш?
Ти страдал си безконечно... ...

Щастието...
Какво е то?
Дойде и изведнъж отлети
като бяла сънувана чайка.
А ти оставаш на брега. ...

Кажи ми поне една причина
да се кача на покрива, Карлсон...?
през девет стъпала в десето
нагоре по витата стълба към покрива
има неотворени врати към високото ...

ПРИКАЗКА
Облян от топла светлина,
отворих поглед към света.
Полегнал бях под кичест дъб
със гледка към омаен връх. ...

В сърцето ти дълбая отпечатък,
по който да ме разпознаеш ти,
че пътят на живота - твърде кратък -
все прави опити да ни дели,
Там новото начало аз поставям ...

Давам – като имам.
Раздавам – няма да складирам.
Вземи – тежи, нали?
Носи – няма да хвърлям.
Пази – друго нямам. ...

Усмихнати летим по ръба на вълната
сред бездънен океан от любов.
Живеем със пулса на Земята,
открили в щастието облика си нов.
В сърцата ни е жарко лято, ...

А з ще съм винаги вътре в теб.
Б урята в твойто сърце.
В ятърът, милващ косите ти.
Г аля те, мое сърце.
Д умите – топлят ме, палят ме. ...

За пореден път несправедливостта ме прережда на опашката на живота. Защо да не го направи, типично в неин стил. На нея не й трябва позволение. Тя е царица в това да получава каквото си поиска, без значение, че някой ще бъде недоволен, пренебрегнат, грешно оценен или най-точно казано - прав. Някой, н ...

Навън е лято. Валеше дъжд.
Сега улиците миришат на мене.
Аз ли коя съм?
Жена.

С ритници и лакти -
работа чиста -
пътя проправя си
кариериста.
Чистата съвест ...