Виктор излезе от дома на Катя и не разбра как се озова на улицата. Пред погледа му всичко се въртеше – сякаш беше в дупка и потъваше; всичко наоколо му изглеждаше непознато, а си мислеше, че може с най-малки подробности да опише местото. Тръгна по улицата, по която винаги се движеше, но този път не ...

На лунна светлина аз не мога да заспя,
очите ми искрят в мрака.
На лунна светлина аз стоя под дъжда
и си мисля, че някой ме чака.
На лунна светлина аз не мога да заспя, ...

Помниш ли, когато бяхме деца, радвахме се на това,
което ни даваше света, радвахме се на малките неща.
Обичахме на двора да играем и мечтаехме
като пораснем какви ще станем.
Знам, че мина доста време от тогава, ...

Тъгата доведе самотата.
Самотата роди мечтата.
Мечтата даде копнежа.
Копнежът породи желанието.
Желанието поднесе любовта. ...

Ако този свят създаден е за двама,
защо така безмилостно ни раздели?
И няма го до мене топлото ти рамо,
което да ми дава сили и да ме крепи.
Няма те, а нощите са тъй студени, ...

В ръцете ти заспивах като малко бебе,
с теб се чувствах в безопасност,
обичах те толкова силно,
любовта ми сега бавно изстива,
но как искам да запазя всичко между нас ...

-Струва ми се, че не ме слушаш! На коя бутилка си?
-Не е твоя работа. Продължавай да си дрънкаш!
-Не съм седнал при теб да ти дрънкам. Задачата е сериозна. Време няма, а ти не преставаш да пиеш.
-Продължавай!
-Мисля, че всичко ти разказах. Ако нещо ти е неясно питай. ...

За мен ти бе всяко небе,
всеки облак в небето полюшнат,
като птица се губех във теб,
другаде не успях да се сгуша.
Сгушен в теб, бях аз толкова скучен, ...

Нощта...
Настъпи ли тя,
съм аз -
сама,
без отблясъци, ...

Разкажи ми за пътя си.
За надеждите, за обезверението,
за дните си, за времето...
Разкажи за битките човешки, нетърпението...
Несподеленото кажи по пътя, подивял от прах и шум, ...

По вятъра ти пращах
всичките си думи
и безмълвна пак оставах
в нощите безсънни.
Помня твойте думи - ...

Следа
Песента ражда, а врабчета насън
упорито делят нейното слънце.
Скачат, кършат най-стария трън,
пискат, искат кокошето зрънце. ...

Едни ги водят при нас родителите и близките им (повечето), други - техни приятели (понякога), трети – сами идват да потърсят помощ (много рядко). Момчета на по седемнадесет години, мъже на по тридесет. Най-различни и като умствен багаж, и като трудови навици, и като домашно възпитание. Почти винаги ...

Щурци и скорци
започват симфония.
Морето пее.
Огън догаря.
Прегърнати, ний мълчим ...

Две очи те гледат,
две очи с голяма болка!
Две очи те следят
и ти не можеш да избягаш!
Погледнеш ли в тях, боли. ...

Едни очи зърнах
в лунната самотна нощ.
Видях в тях копнежа замрял,
една вълна, бурна, искаща да отплува
съвсем надалеч, надалеч... ...

ПЕСЪЧИНКАТА И ВЯТЪРЪТ
Да живееш, сигурно е почти обратното на това да пишеш текстове. Човек не може да избяга от ситуацията, не може да се оттегли в лишени от реалност пространства и да се засели в построените от него метафори. Рано или късно желязната действителност ще се изправи пред погледа му и ...

Отиваш си, Любов, и все по тъмно -
какво те тегли толкова навън,
какво взривява нервите ти тънки,
накъсани из плиткия ти сън?...
Очакваш пак надеждата да дойде ...

Виж, мъглата слиза към дерето.
На небето – слънце и луна.
Още не събудено селцето -
плис очите хладна светлина.
Като че светът ни е загърбил. ...

Бих искала да бъда хубава.
Невинна пъпка в твоите длани.
Ревнувам те от минали прегръдки.
И мисля си, дали съм стара.
Тогава ми се случва да препуша. ...

Понеже пак не ме допуснаха до фестивала Бардфест, сега, нали, 2009 в Ловеч и посветих песен на куршума, гилазата или обощено казано патрона на фестивала кмета Минчо Казанджиев. Ми патрон го изкарват по сайтовете за поети с китара де. Бре колко хилядолетия тука трябва да има демокрация, за да може сп ...

Имаше преди доста години една плавалня, " Република" се казваше, до алея "Яворов", в Парка на Свободата, така се наричаше тогава Борисовата градина. То и сега си я има, не съм сигурен дали не я прекръстиха оттогава. В едни такива жеги като деца аз и брат ми отидохме там на плаж. Водеше ни баща ни. К ...

Не разбирам
И не мога да приема този свят!
Не желая и отказвам
Да приема толкова лъжи.
Сляпа ярост и надежда, ...

П Р О Б У Ж Д А Н Е
Морето спи.
Сънува сътворението.
Гърдите му търкалящо-накъдрени
издишват магнетизма на земята. ...

Чуй ме, аз съм тук,
сред твойта стая,
в тая тишина!
Близо съм,
с дъх си мене ще сетиш - ...

Стихиен ураган от съвест,
когитални oгньове -
бурни,
изпълнени със хъс,
се смъкват в бездната на Глупостта ...

Когато останеш сам-сама
и отвориш старите писма,
ще капне ли малка сълза?
Защо ли си мисля, че - да?
Когато погледнеш буквите криви, ...

И някак много баналното
сега звучи ми красиво.
Аз зная – ти вярваш,
че с тебе няма да бъда щастлива.
Жестоко, банално и праведно, ...

Искам да извикам
колко те обичам,
колко си приличаме,
колко ме привличаш.
Тъмносиня сянка, ...

Снимай ме така, после разкажи на другите, че ме е имало някъде в града, в който никой не е стъпвал...
Снимай ме така и понякога поглеждай, ако искаш да си спомниш...
Снимай ме всеки миг, час, ден, седмица, месец, година, вечност...
Снимай всяко мое движение, поглед и жест...
Снимай всеки сезон в мен... ...

Споменът за отминаващото лято
бавно се топи и изпарява в мислите ми...
Спомням си следобедът, когато
с теб си казвахме красиви истини...
Още чувам порива на вятъра, ...

С всички нас, тези които вярвахме в съвършената приказка, от стария любовен роман или от романтичния американски филм, се е случвало да се сблъскаме челно с не дотам приказната реалност. Без значение от възрастта, наивното женско сърце винаги е вярвало в истинската любов- чистата, взаимната, вечната ...

На баба и дядо
Недописани отговори.
Пропуснати разговори.
В родствената книга
ред съболезнования, ...

Пародията на живота е голяма,
но, родиш ли се, отърване няма!
Едно от мене запомни:
Приятели в очите си можеш да имаш хиляди,
но чуй зад гърба си техните думи! ...

Смъртта
Идва смъртта със черно покривало.
Идва за теб сега.
За нея вече времето е спряло,
върви самотна във нощта. ...

Усещам се някак болна от ненавист,
ядосана на мрачния свят.
Очите ми сякаш са потъмнели
и стискам безпричинно юмруци.
На кълбо от непознати чувства ...

МАРТЕНСКИ ВЪЛНЕНИЯ
Наближаваше Марта. Няколко дни преди това, Кольо постави на прът кармазяния си пояс и го изправи пред стряхата.
Людете думаха, че за да не се разлюти Марта и да не се развали времето, трябвало да се турни кармазян пояс.
Керана излезе рано на двора. Като видя пояса, на устните и се ...

Лyтам се в нощта прозрачна
и дерат ме мисли посивели.
Че сънят ме прави сляпа
и те виждам пак до мене.
На незнаен остров да те търся, ...

Ние сме българи.
Били сме роби,
бляскави особи,
и в космоса,
и в ада сме били. ...