Намерих те, когато не очаквах,
че ще срещна любовта.
Ти ме дари с нежна светлина,
погледна ме и ме хвана за ръка.
Превърнах се във волна птица, ...

Върви си животът със своите битки,
ту цветен, ту толкова сив.
Направо минава, ту прави извивки,
ту приказен, ту пък плешив.
Усмихнат е днеска, но вчера е плакал ...

Ако броя овце, може би ще заспя по-бързо. Вероятно вече след 348-та, задрямала, ще спра да броя... или пък ще стигна до хилядната...? Всъщност, какъв е смисълът да броя, ако искам да заспя. Не ми се струва унасящо занимание да запомниш предната цифра, за да кажеш следващата и да се стремиш да не объ ...

Послание до всички земляни
Хора, ние сме експеримент,
лабораторна грешка.
Шахматна пешка
е нашия еквивалент. ...

Слизаш и започваш да блестиш по най-подлия начин. И ще ми кажеш, че не си чувала за Слепеца (копелето - и то блести, но не го знае)!?! Той мирише на водка, а ти на "Императорско величество N1". Той чува и усеща. Ти чуваш ли... усещаш ли безброй многото остриета, галещи не толкова нежно кожата ти? Тр ...

Най-силно чувство било да обичаш.
Аз пък мога по-силно да мразя.
Да мразя съдбата си проклета и мръсна.
Да мразя живота си - един пълен провал.
Обичам сълзите, но мразя да плача. ...

Послание
Беше 2.30 през нощта и не спях. Бях отчаяна, бях уморена от живота си. Сега всички биха казали “Какво е видяло едно 16 годишно момиче от този живот?”. Бях влюбена безнадеждно и глупаво в едно момче. Разбира се, той не отговаряше на чувствата ми. За да се засили болката, аз исках да бъдем пр ...

Привела нежно рамене,
ах, погалила тихо с ръце земята...
и полюшва вятър клони,
роса те окъпа...сълзици пророни...
Свела клони натъжена, ...

Понякога те чувствам като гръм
и плаша се, и чудя се коя ли съм...
Понякога ми се плаче.
Сега си песен, тъжна, баладична
и всичко, което на глас не изричам. ...

Пит седеше в кабинета си и се мъчеше да се съсредоточи над договора. Само седмица откакто се върна в Италия, а му се струваше, че е изминала година. Работата, която не бе изоставил и в дома на Мел, сега го грабна и го понесе като лавина. И кой знае как се задържаше на гребена й. За седмица проведе т ...

Иска ми се, а някак все не става.
Словата си подреждам в сложен ред.
Там е в излишък, тук остава
Нещото извън поетическия словоред.
А така тежи ми в душата, ...

Към сестрите си поглежда плахо -
всеки ден с премени нови.
Усмихват се в цикламено,
розово и жълто,
а то - ...

Знаеш всичко, което не казах
и което на глас премълчах,
и очите ми - ти ги познаваш -
и тишината, и бурите в тях.
Знаеш колко любов не изплаках ...

Поглеждам аз в лицето
своя образ, в огледало
отразен и виждам сякаш
друг човек,
убил човека в мен. ...

СБОГУВАНЕ С ДОМА
Мъжът грубо държеше юздата на старата кобила и я теглеше напред.
- Хайде, върви! – изръмжа той.
Току-що беше купил животното и бързаше да се прибере вкъщи. Но кобилата като че ли отказваше да се подчини на новия си господар. Съвсем бавно прекрачи прага на обора, където бе прекарала ...

Нещо у мен боде очите ти
Усещам как около мене трудно дишаш
Нищо у мен не намираш за истинско
И виждаш моите мъгли на ярка светлина
Очите ти са стъклени ...

Една звезда виси във небосклона,
една звезда, а сякаш бисер,
надежда носи на милиони -
в очите грее като огън...
Една звезда пресича пътя ни, ...

За света ни съм спокойна...
Поглеждам те с разплакани очи...
Не мога да приема твойта клетва!
Къде е вярата ти в мен, кажи? -
ме питаш и сърцето ти потрепва. ...

Мрачна е, за жалост, и тази вечер
и пак те чаках там - на нашето място,
стоях сама, и гледах пътя -
дали ще те зърна да идваш към мен?
Уви! Теб те нямаше! Ти отново не дойде! ...

Знам, от толкова много виновници
ти откриваш вина само в мен.
Аз потъвам и ставам удавница
ден след ден, ден след ден, ден след ден.
Но не искам от теб милосърдие! ...

Замислих се над това изречение, припомяйки събития отпреди няколко месеца. Серия загадъчни убийства бяха стреснали провинциалния морски градец, жертвите - момичета до 30 години - работеха като компаньонки в елитен нощен клуб. Намираше се на тиха уличка, встрани от движението, за да не вдига излишен ...

Каза, че искаш да бъдеш любимият ми стих...
Каза, че искаш да бъда бъдещият ти жених...
Каза, че искаш да съм отпуснат и безгрижен...
Каза, че искаш да не съм вечно угрижен...
Каза, че искаш да си до мен и в най-тежките моменти... ...

Сълзи звезди
Сълзи звезди рони нощта
и напразно гони деня.
Жадува ласките му тя,
но възможно ли е това? ...

Късове камъни грубо измазани.
То си е просто стена.
Прашна и страшна, в душите ни дращи
със маникюр от тъга.
Ние строим, ние здраво ги зидаме - ...

Отново Божидар Ганчев и неговият нов проект "ПОВЕРИЕ". Всички отсвири и обработки са негови! Пиесата е дълга 15 минутки и е само за хора, склонни да я "видят" цялата - без компромис - като филм. Споделете усещанията си! (Препоръчвам слушалки)