Днес пих кафето си, примесено със дъжд
и имаше прекрасен вкус на свежо лято.
Незнайно как, над мен изля се изведнъж,
намокри ме до кости. Окъпа и Душата!
Потропваше по навеса и пееше дъждовно, ...

Когато любовта си отиде. Остава неизказани думи, думи, болящи колкото скала. Всеки прилича на себе си, всеки греши. Имам много грешки, но това прави ли ме лоша? Зла, ако съм това пагубно удобство ли е, не съм ли прокудена за обичта? Обичам, ала и греша.Аз съм цветето, което умира бързо. Небето, коет ...

Тук съм. Отново. Обичам те. Море. Моята любов. Потапям се. Нося се към безкрая. Всичко изглежда красиво. Всички сме родени красиви, всички сме капки от морето. Срещам риба тя ми се усмихва, върти опашка и аз се усмихвам, питам я как се казва, а тя казва, че е забравила, че е море, че е риба и има мн ...

Маса, прибори, боклук.
Мръсни чаши, смачкан лук.
Телевизор, котка, смут
и чорап един събут.
Мокри стъпки, стар халат, ...

Вълните шепнат в пясъка лъжи
за чистата любов в нощта родена.
Как сбъдват се красивите мечти.
Сълзата щастие изгаряща, солена.
И гали бризът голите тела. ...

Ако не бяха двамата едри японци в скъпи костюми, които стояха пред входа бих си помислил, че някак си съм се върнал назад във времето поне с три века. Колибата наричана ньока беше изработена изцяло от дърво. Зад нея се забелязваше традиционна градина сетагая с малко езеро. Ако затворя очи можех да с ...

Музика , текст и изпълнение : Тодор Трайчев
Аранжимент , микс и мастеринг: Бойко Иванов / ме6 /
Със гост акодеонист : Исус Ангелов
Това е лебедовата песен на Тодор Трайчев , по негови думи . Ама не е познал. Очаквам още песни от него и да ни е жив и здрав. Чест е за мен , че работихме заедно и напра ...

Ухае вън прането ми – изпраното
и бирата сега ми е по-пивка,
самичка аз потупвам се по рамото,
поръчвам по транзистора усмивка.
В прозорците прелива светлосиньото, ...

Понякога сърцето ми се свива
от болката на мрачната ми мисъл,
че щастието с мене се размина
и видиш ли, така ми е написано...
А иначе се взирам денонощно ...

Мъжки без глава
Всички знаем – по време на акта богомолката отхапва главата на мъжкия. И той продължава да действа още два дни. Без глава…
А женската е доволна. Хем не й бръщолеви глупости за футбол и пиене, хем не разказва вицове, хем й осигурява храна за доста време.
Страст ли, феминизъм ли, преду ...

***
Tiens ton verre,
tiens ta robe,
je n'en veux rien.
Tiens ta glace - ...

Не отминавай скоростно и тази гара,
какво, че пак съм пътник без билет,
но виж, в ръцете си държа китара
и пея песните на нероден поет.
Ако отминеш няма да ги чуеш, ...

Рогатата луна е като меч,
пробужда страсти, хвърля в безразсъдство,
животът става сякаш като скеч,
необяснимо сатанинско блудство.
Животът и Смъртта се срещат там, ...

Вляво ми тежи, ей тук, Боже,
вечер щом си легна, стяга ме, боли,
да дишам трудно ми е даже,
не се ли натанцувахте вий, пусти дяволи?!
Пирувате с душата ми от дълго време, ...

С Мая идва края...
Пламен излезе от храстите, закопча колана на дънките си и със самодоволна физиономия се качи в колата си. Слънцето клонеше към залез. От храстите след него излезе полуголо момиче на не повече от тринадесет години. Тя оправи роклята избърсвайки сълзите си и бързо придавайки си норм ...

БЪЛГАРИЯ УМИРА ОТ ЛЪЖИ
... щастливо бъдеще ни предстои! – ми обещаха медиите снощи.
И вапцаха го с розови бои – със кеф! – във електронните ми пощи.
Пред Просто Киро с Христо Иванов си глътнах в изумление езика.
И живна в мен народната любов пред тия двамца – лика и прилика! ...

Знам, че хакер съм голям.
Плагиатствам, как си знам.
Хващам другите поети,
техните въртя сонети.
Е, и в други форми пиша ...

Поглеждаше тя често телефона.
Терасата бе с изглед към морето.
Излезе със романа на балкона,
уж да чете, но скачаше сърцето,
а книгата разтворена пред нея ...

Момичето бе загубило гласа си отдавна, но продължаваше да крещи без звук.
Този път Малора не й бе наредила да мълчи, а се наслаждаваше на болката й. Бе поставила пръсти на слепоочията й, а смрадта на магията й достигаше дори до човешките ноздри на Сам. Опитваше се да постигне някакъв положителен рез ...

- Топло е днес!
- Нормално е. Все пак е лято.
- То на нас все не може да ни се угоди.
Илиана и Стефан се засмяха на непринудения разговор между тях.
- Да седнем да изпием по нещо! - каза Стефан. ...

Боички взехме за децата.
Да шари всяко от сърце.
От шарки стана тя, белята –
рисуваха, но със ръце!
Ръчичка алена блестеше ...

Денят роди се от утробата на мрака
и обещаваше живот и слънце ярко.
А тъмнината, притулена, преви снага
и заживя в човека тайно,
като сянка. ...

Погледът е виждане сегашно.
Пътят твой, в ума очертан - ако от същество някое затворен е.
(Ако движи се срещу теб човек недостоен-неуважаван.
Щом пътя пресича ти подобен - грубо, - знаци са това.)
Погледът твой - и умът сегашен - нов, страничен виждат път. ...

* * *
Прозорецът на хладната стена
затваря ме във тясната си рамка --
минават бели облачни платна
над нивите и купите от слама. ...

Денят е шарен, весел като мен.
С моряшка шапка тичам украсен.
Поглеждам все към морските вълни:
– Недей лежа на плажа, а стани!–
ми казват и летят безспир напред. ...

ЖИВЕЯ ПОД ЕГИДАТА НА БОГА
... ще се смиря и аз на своя ред пред всички свои рухнали надежди
отново да се видя млад поет! – пак да нареждам римите си нежни,
с тях да ви милна в някой труден час, небе щастливо да ви обещая,
да се опитам пак да бъда Аз! – какво от туй, че му се вижда краят? – ...

светът изметна
се заради нелюбов
немимолетна

КАМЪК ПАДНА В БЛАТОТО
Отново камък падна в блатото…
Отначало се чу гръм нейде в планините, после отекна трясъкът на рухваща скала, сетне се разнесоха глухите удари на търкалящ се огромен камък, трошащ покритите с древен мъх дървета в усоето, из леса се понесоха дивите зверове – чак змиите, таралежит ...

Ама много съм любопитен. Все си вра носа – навсякъде. Бе, човеко – поглеждай с едно око информациите, вярвай им и хич не се питай лъжа ли са или да…
Спокойствие, силна храна и щастлив живот се градят на база овчето равнодушие. Ми, ето – във Франция , казват, революция. Черни и араби грабят, палят, б ...

Когато в началото видях дядката с знамената да крета към спирката съвсем откровено го сметнах за луд.
Всяка сутрин се появяваше от пресечката, излизаше на главната, носейки знамената, после ги закачаше като пряпорец на пътния знака Д 24 - "автобусна спирка", и сядаше на неудобната пейка.
Знамената б ...

НЕПОСТИЖИМАТА ЖЕНА
... в красивите трептежи на плътта, когато мисълта ми нейде чезне,
най-светлите безумия чета и дишам! – алпинист, надвесен в бездни,
душа протегнал, дърпам своя дъх, а ти под мен си все така енигма! –
красива си! – по-истинска от връх, до който нивга няма да достигна, ...