Знаци
Малките инциденти на деня - знаци те са.
Поличбени знаци.
Лакът си удариш, пръстче на крака - не случайно е това.
Има духове на мястото това - знак подават. ...

Тихичко брои, брои ятата
август и приготвя ги за път,
капки дъжд в очите му блестят.
Есента златисто рухо мята,
тихичко брои, брои ятата. ...

АВТОГРАФ ОТ ПЛАШИЛО
Полегна вече слънцето на лакът
по заник – на баира да поспи.
А лятото вехнее все по-яко –
и дрипавеят старите липи. ...

разочарованието яло е попарата на надпреварата

Лятото вече събира багажа
за дълъг път.
Морето се пени сърдито на плажа,
вълни реват.
Дървета размахват клони зелени - ...

Човек и добре да живее, понякога го убиват.
***
Преходът от живота към друго латентно състояние дебне всяка стъпка.
***
Един ловец сподели:всеки дивеч е обречен.Понякога и дивеча бива ловец.

Лятното море не стига,
искам есенен мираж,
корабът сърдечен вдига
всичките платна с кураж,
върна ли го, имам нужда, ...

БЕЗГЛАГОЛНА ВЕЧЕРЯ НА СВЕЩ
Един мъж. И една Жена.
Тераса. Маса. И два стола.
Бутилка водка. И Луна.
По-криворога от гондола. ...

Когато обществото е бедно и кално
и от много неща в него ти е жално,
когато мафиотите са го деградирали
и ценностите са тотално дерайлирали,
когато много жени продават своята плът ...

Августовска жега и покрай морския бряг.
Наперена мама в оскъден червен бански наблюдаваше внимателно детенцето си, играещо с лопатка и кофичка на пясъка, на няколко крачки пред нея.
А слънцето пече ли пече. Коремест мъж се поспре наблизо, отегчено гледаше ту морето, ту околните. Почесваше корема си. ...

В кафето ми отново е небето
побрало се във капките дъждовни.
Ухае то на мляко и морето
кодирало се в облаци гальовни,
а те съблекли пухестите дрехи ...

В Англия някога казвали: „Овцете изядоха хората“.
В България, понеже овце са си хората,
туй мечките ще го сторят.

* * *
Гергана бе започнала да свиква
със новото си място, труд и хора.
От снимка малка, станала реликва,
я гледаше Полина. Тъжен, взорът ...

ДОНЕСЕ ВЯТЪР
Автор: Мубера (Пашо) Исанович, Босна и Херцеговина
Втората ни среща през ноември
на Деветдесета ни донесе вятър
и мухъл в басейните и в избите, ...

Тази нощ не може да бъде истина
запознахме се и ти обещах
Бързо влязохме в ритъма на твоя такт
свиреше на барабани, по-голям беше от мен
мечтаех, че си ми брат! ...

Понякога сънувам, че се връщат
и черна нишка тегли ме натам,
и става тишината като къща,
и всяка дума искат да им дам.
Дали ги помня? До един ги помня, ...

От хаоса на дълбините
се ражда сребролюспест бяг.
Подръпнах лекичко юздите
и укротих вълна и бряг.
Луната, литнала с прибоя, ...

Оставям цигарата да тлее,
и на нея вече не и се живее.
Бавно по бавно изгаря
и чака своя край.
Дали ще постигне своя рай? ...

Колко отчаяни трябва да бъдем...
че да се мразим взаимно!?
Толкова скарани с себе си,
че да загубим споделяне.
Самотата поднася ни тъгата ...

Щом с мислите останем насаме,
отпиваме на глътки самотата.
Понесли буен вятър на крилете,
в галоп летят към своята голгота.
Стрелките спрели бързо се завъртат, ...

"Чашката бързо дайте,
здраво аз ще се напия!
Защо има смях, трайте,
за малко да се пребия!"

2 глава
Утринните лъчи проблясваха върху клепачите на Дрю и го събуждаха от най-дългия сън, който наскоро бе сънувал. Режимът му беше пълна неразбория след пътуването му в тази страна, но той бе привикнал към тези промени. Бе му интересно как тя ще се държи на сутринта, дали щеше да бъде от онези ср ...

Нека бъда твоя герой!
Нека бъда твоя герой, принцесо...
Позволи ми...
Позволи ми да бъда силен за теб...
Позволи ми да бъда усмивката в очите ти... ...

Отлитат пойните птички на юг,
опитват се да оцелеят на лошото време напук,
напускат ни с последна песен,
предвещаваща идващата есен.
Оставят ни без вълшебния си глас, ...

Глава 24
Хесос бе малко деспотство изцяло васално на холораните. Но въпреки това си имаха своята самостоятелност. Големите им градове всичките бяха пристанища. Нямаха армия, защото холораните им бяха забранили. Народа се препитаваше предимно с морски риболов и търговия. Митра и момчета предния ден б ...

Синьо лято Ели нарисува,
сини вълни, синьо море, синьо небе,
в синьо чайка сега бленува
да разпери уморени си криле...
Всичко е в синьо - мечти, ...

Неправене
Правило от Дон Хуан поставено на ученика негов Карлос е - неправенето.
Неправенето не означава нищо да не правиш.
А - необусловено, без план - действие е то.
Не е бездействие неправенето, а свободно действие. ...

/авангардно стихотворение/
не знам кой ден е днес
и всъщност не ми пука
защореният лес
празнува златна скука ...

ДЕТЕ НА БОГА
... дали защото праведно живях – и с Божието слово писах книги,
дори и да умра – не ме е страх! – отвъд ще пея с летните авлиги,
със бъдещето време съм на "ти", със миналото тъй добре се знаем,
че се надявам – Бог да ми прости? – което дадох и го взех назаем, ...

„Целувката по Климпт“ на Слава
е дадена със вдъхновение.
Целувката не уморява –
тя клетва е насред знамение.
Умът се губи и препуска ...

Моренце, питиенце и мезенце,
и нещо, ако качи се на борда...
Такова, с бюст голем и със краченце
достойно за врата на Лорда...
Е, не едно да е, не ща пиратка! ...

„Ще изпукаме от студ –
дума дядо и се мръщи.
Старо, дай един кютук –
топло искам да е вкъщи!“
До огнището седи ...

Бе странно лято - птиците умряха
забравили внезапно да летят...
Ръцете си докоснати държахме
и сякаш с тях направихме си плет.
Поглеждахме към слънцето с надежда, ...

"Във гората враг стаен..."
Н. Вапцаров
Във гората, сред зеленината --
изстрел!
Той сега е покосен -- ...

Живеем със своите очаквания...
надяваме се на промяна...
Жадуваме щастие с непрестанна нега,
бъдещето... къде ни остана...
На кой завой се отнесе, ...

Не може да е винаги така!
Да чувам всяко трънче на тъгата
как расне и убожда ми съня,
а болката е утро на душата ми.
В очите ми как пълнят се морета ...

И победила тленната си плът,
политнах да настигна лято късно,
светулки ли край мен така блестят,
звезди ли август щедро е разпръснал?
Такава нощ до сбъдване копнях, ...

Спря на спирка дълга сянка
в августовски топъл ден:
две дървета в лятна дрямка–
борове в зелен сатен.
Хем ухае, хем мирише, ...

Всеки в него към Лъжата
по нещо притури,
докато с тез фатални
матури,
прехвърли критическата ...

Само ние двамата познаваме историята си,
само ние изписваме изборите и съдбата си.
И никой друг не ще ни убеди в обратното.
Съществуват хора, който мразят щастието.
Само ние сме заедно в това пътуване, ...