ТРОПОСКА С ЕДЪР БОД
Ти може да не вярваш в тишината,
но тя е толкова красноречива –
обичам те и вън е още лято,
еленова луна рида облива. ...

БАЛАДА ЗА ОТЛИТАЩОТО ВРЕМЕ
Аз остарявам бавно. И – полека.
И все по-скъп ми става всеки миг.
През мен се извървяха двата века –
след късичкия мой родилен вик. ...

* * *
Море
пустиня пясъчна
вълни
повярвали във кратката си вечност... ...

Грийн Дей - Никой и не би узнал
Текст: Били Джо Армстронг, Майк Дирнт, Тре Куул
Превод
Защо забавата ми трябва да приключи?
За мен единствено това начало е. ...

Завещавам
на птичката Орехче -
от сърце - трохички,
на Листото жълто -
ветрове, ...

Вдигат се тостове за незаслужени постове!
02.07.2023 г.
гр. Пловдив
23:00 ч.

Когато вечер очи затвориш
и опиташ да заспиш... тогава
съня си губиш и мечти кроиш.
Но всъщност ти тъжиш.
Не само луната пречи... ...

Решихме и ние да видим Морето,
ах колко меко и синьо е то,
но вече нещо тежеше в сърцето,
главата ми тежка е и зная защо.
Проблеми колкото искаш странни и лоши, ...

Чук, чук, чук по буквичките нежно,
чукат пръстчетата, водени от мисълта.
Нареждат се по листа бързо и небрежно,
долитащи със ехо за писане слова.
Нещо мъдро дано да се се получи, ...

Край хижата, над старата кория,
небето се надвеси, претъмня...
Застигната от лятната стихия,
която ненадейно заваля,
подслон намерих под листата ...

Струваше ли си, Господи
Струваше ли си
да се пожертваш, Отче
Адама от смърт да спасиш,
по бащински нежно ...

Съдбата не пледира суетата,
превзети и закърпени усмивки.
Тя вижда у душата свободата,
върху лицето - нежните извивки.
Съдбата не целува безпределно ...

Онзи дъжд който замина на север,
не успя да проплаче над нашия град.
Небето сега е синя постеля
по което надежди като птици летят.
Как красиво се реят надежди за благост, ...

Тишината обхванала къщата, в която бяхме настанени ни наспа бързо. Вероятно от ароматните сортове грозде или пък от искрящите пръски на виното, което тук се наливаше неспирно. Сутринта ни донесе бодрост и настроение. Приготвихме се и въпреки, че беше рано, тръгнахме за спектакълът, за който имахме б ...

Знаеш ли как вечер заспивам с мисли за теб...
Знаеш ли как сърцето ми бие само за теб.
Знаеш ли как в ума ми си постоянно, как заобичвам те бавно.
Знаеш ли как изтръпвам като ме докоснеш,колко много щастие ми носиш...
Знаеш ли нощите колко са ми самотни без твоята прегръдка, знаеш ли как жадувам аз ...

Дълбае болка алена, неистова,
дали пък няма аз да поумнея?
На малко поопърпаните листове
описвам в стих и себе си, и нея.
Познайници сме стари и отровата, ...

ИГУМЕНЪТ
Понеже съм красив, пък съм и умен,
и съм наясно с Божия Всемир,
мечтая си да стана аз игумен
във някой малък женски манастир. ...

Изоставени на произвола на съдбата,
те пораждат болка и тъга в душата!
Кой го е грижа и се вълнува за тях!?
Кой ги забравя, когато мисли:"Успях!"?
Не мислите как на слабите да помогнете, ...

Беше вечер и ярки звезди и три луни светеха на тъмно-синьото, почти черно небе. Слънцето бе залязло преди часове и единствената силна светлина идваше от малкия лагерен огън, който Гравин бе запалил, на полянката ,на която той и Грен бяха решили да лагеруват. Чуваше се слаб звук от течаща вода, от тя ...

Днес, от стиховете недописани,
събирам строфи –
стотици песъчинки слисани
от поетичните ми катастрофи.
Меракът ми е да направя замък – ...

Разпусна си косите златнокоси.
Докосна с нея меката трева.
Побегна с крачета боси,
с лице огряно в светлина.
Косата - облак фееричен ...

Шарено е слънцето в небето,
шарено по детски то блести –
шарено в душата и сърцето
носи радост, обич и мечти!
Шареният свят ми се усмихва, ...

Летят в небето ято от безкрили патки.
Крака размахали усещат свободата.
Сред тучните поля под тях препуска
табун коне със граматични пранги.
Във тихите води на езерото плуват ...

Дали изтича времето на разума
и преобръща сякаш този свят,
аз не разбирам смисъла на казуса
да се лишиш от Божа благодат.
Какво, ако не бъдеш първи в злото? ...

А Уйлям младши растеше под грижите на всички.
- Пит, не се ли затъжи за ''Виктория ''. Хайде пак да идем, и на Уйлям ще му е интересно, ти ще го сложиш в раничката отпред да шляпа с ръчички по румпелите, може да стане мореплавател - смееше се Джеин - Отиваме нали, ще се обадя на Мария, че ще й госту ...

пасвате си като две парчета
от пъзел древен и красив
познания се припокриват
и спорът ви остава жив
на две Искри живот сте дали ...

Гергана дълго поглед не откъсна
от тримата щастливо вдъхновени.
Сърцето ѝ в терзания се късаше
и осъзна, че вече е решена
при братовчеда, който я обича ...

Зората подпали небето в рубини,
окъпа птичата песен в червено.
Слънцето тънки струни опъна,
паяче заплете ранните сенки,
в килими от слънчогледи огрени. ...

Вече е Юли. Сутрините са топли. Денят е щедър на слънчеви лъчи. Самият месец не обича самотата, която се е заселила в мен. Нявсякъде се вижда как хората ходят по двойки. Влюбени. Хванати за ръце. Лято е. Няма страх от миналите зимни месеци. Нито се старува от идващете дни. Защото има още много слънц ...

Зелената луна
поглежда ме накриво
и лее светлина
над мократа коприва.
С лъч търси ми махнá ...

- Как можа да стане тази беля - затюхка се Политикът, усещайки мазната топлина, която обгръщаше задните му части под панталона - добре, че сутринта обух кюлотите на любовницата (она бе от другата партия, с която официално се караха, а иначе, редовно си обменяха телесни секрети зад кулисите, та оттам ...

Той рано или късно идва. Винаги.
Мигът, когато истината те пробожда
с кинжала, изкован от тежки думи.
До кокал и предсмъртна разтревоженост.
И твоите представи се разтичат ...

– Спиш ли вече?
Мислиш ли за мене?
Може би сънуваш ме в нощта?
Как си, мили?
Вечно нямаш време, ...

Елизабет избърса потта от челото си и подръпна яката на чолито си, опитвайки се да се разхлади. Жегата явно не бе чула новината, че е вечер вече от няколко часа и че в пустинята по това време трябва даже да е студено, и отказваше да си тръгне. В резултат девойката се топеше, докато следваше Чарли по ...

И по-добре сме бѝли, няма спор,
когато, пряко сили, в общ отбор
загърбили лъжата, бихме с три
на нула и враждата се стопи.
И по-далеч ще зърнем от носа, ...

На В
Понякога неистово ми липсваш.
Дълбая в небесата океани.
Прелита в посивелите ми мисли
безкрайност от тъга и бели врани. ...