Мъртъвчо беше седнал на ръба на една надгробна плоча и полюшваше крачетата си на сантиметри от прясно окосената трева. Гледаше вехтите си демодирани обувки, които красяха светлосивите му подбедрени кости. Малки сребърни сълзички се стичаха по белите му скули, като образуваха влажни чертички по гладк ...

нарисувах
по стъклото
стъпки
като залез
по ръцете ...

Любов... това безспорно е най-силното чувство - чувство, породило живота и разпръснало красота и радост по света .
Но дали любовта е винаги толкова голяма и дали винаги прави човека щастлив?
Е, не и ако е несподелена...
Случвало ли ти се е да не можеш да спиш, да ядеш и дори да помислиш за друго осв ...

Една седмица мина за Пепо и бавно, и бързо. Чуваха се по телефона всеки ден. Но притеснителното за него беше, че винаги той я търсеше. Не че това му пречеше особено, но тя не се ли сещаше за него? Какво се случваше там, с бившия? Той си обеща, че няма да ревнува и да се съмнява. Те бяха достатъчно з ...

Сигурно ме помните. Аз съм онзи звезден пътешественик, който има малък космически кораб, на покрива на блока, сприхава лингвистична машина – самоосъзнала се латвийска автоматична телефонна централа и куп джунджурии, надонесени от всички краища на познатия и непознат космос. Хората отдавна пътуват ме ...

Flipsyde - When it was good
Red One
Flipsyde
You used to call me
Just to say I love you baby ...

Отиде си… отиде си като зима…
Всяка твоя дума в сърцето ми забиваше се като леден къс…
И бавно се топеше… и изгаряше…
Студен си… като лед студен си… и раняваш
Защо за миг от юнско слънце се превърна в леден дъжд… ...

Да, но..
Да искаш, но да не опиташ.
Да можеш, но да не направиш.
Крила да имаш, но да не отлиташ.
Приятел уж да си, но да забравиш. ...

НИЩО
Някакви никакви хора,
тръгнали от нищото към нищо,
търсещи нищо във нищото,
с празни погледи във празно време, ...

Сякаш вече нищо няма значение. Времето си минавa безцелно. Лети и отминава. Свършва и започва наново с първите слънчеви лъчи. Събуждаш се с мисълта, че днес ще е различно от вчера и след минути разбираш, че пак нищо няма значение. И всичко се повтаря в един омагьосан и малко зловещ кръг.
Но всъщност ...

Сърце човешко,
сърце тревожно,
сърце ранимо
и така сложно.
Когато някой те рани, ...

Не искаш повече да вегетираш!
Да бъде всеки ден един и същ.
И с всяка крачка бавно да умираш...
като пустиня, тръпнеща за дъжд.
Омръзна ти да бъдеш все различен. ...

У Р О К
Тази история се случи по време на една есенна бригада, в която участваха и ученици, и студенти, дошли да берат домати в село.
Понеже често леглата в лагера не достигаха, бригадирите бяха настанявани и в частни домове. Бай Митко бе един от тези наемодатели, в чиято къща на два ката с пристрой ...

Сама, като допита чаша,
тъгата пак мълчи по навик...
Мечтите са отдавна прашни,
пожертвани за хорски нрави.
Животът е напъхан в сайтове, ...

Гише
Там, където бюрократа
обяснява на лицата,
със изискан маниер,
де й зеления хайвер. ...

Колю беше облечен в бяла кенарена риза, с клинове на пазвата и ръбе на ръкавите. С шивици на вреви, алени и черни копринени конци. Кармазеният пояс, четворно тъкан, прегънат на две сумички /ивички/, беше от бял тирлик. Тасмата над пояса, обкована с метални пулове, които се закопчаваха с деледжик, по ...

Мирише ми на часовник.
Странно...
Как мирише часовникът?!
Часовникът мирише
на отлетяло време през есента. ...

***
Оставям сърцето си тук
в този град – разбито, сломено,
до болка само.
Оставям го тук ...

Този път как препуска стремглаво надолу.
Не успявам да зърна ни изгрев, ни залез.
Профучават дървета и листи се ронят,
а насрещният вятър ехидно развява
като знаме измислени противоречия. ...

Не искам да пораствам! Да се нагърбвам с проблеми без решения, да заставам на кръстопът, да поемам отговорности. Искам винаги да гледам света през очите на дете, искам да се радвам на обикновените неща и никога да не ослепявам за малките жестове, които правят деня по-хубав.
Не искам да търпя унижени ...

Твои са бързите планински реки.
Твой е вятърът, дето ме гали.
Твои са белите Пирински скали.
Твои са, моя България.
Твои са дните и нощите ясни, ...

Очите на Птицата...
Ще кажат някои
каква полза
от крилете
на Птицата, ...

Пролет
Премина вече и двадесет и петото чедо на юни. Син ли му беше, дъщеря ли – не знам, ама като обещание на депутат прелетя и се изпари на лятната жега.
Художникът в Стария Добрич видя един златист залез, помисли си, че е пендар и хукна да го търси. Белки го намери, че да се нахрани.
Мино, собств ...

Сега ще напиша за моя живот,
богат на проблеми и грижи.
Откакто се помня, така и до днес,
във нужда се дните ми нижат.
Меняха се хора, години и дни, ...

Здрач
Навън вали,
а теб те няма
и знам, че няма да се появиш,
защото си измислен от съдбата, ...

Сбогом
Казвам ти "Сбогом", трябва да тръгвам,
болка изгаряща прорязва сърцето...
Казвам ти "Сбогом" и не сънувам,
достатъчно лъжи ми изрече в лицето... ...

Не съм перфектна, имам много грехове
и често се събуждам неразбрана,
но с топлата си ласка - като на море -
прощавам болката, измяната прощавам.
Старая се да бъда винаги добра, ...

Обичаше да си фантазира. Редеше ги едни такива, едва ли не е най- щастливата жена на земята. С навирен нос и грейнала усмивка на кръглото като луна лице, със самочувствие на "чалга звезда", се носеше, небрежно-елегантна, по оживените софийски улици. Известна беше с пословичното си самочувствие и „но ...

И ето, отново се съмна
над дневните покриви.
Мокро е.
Със нощта и сънят ми потъна –
и литнаха черните с човките. ...

Зиморничаво капе есента.
А погледът ти - топъл.
И примамлив.
Звездите галопират...
А летя ...

от 5 до 9 юли 2006 г .
Ден първи – през Паниците до хижа “Рай “
Този ден най-сетне настъпи. От два месеца аз и бате Наско се гласим да се отдадем на планината. Около 13 часа моя милост кацна на централния площад в Калофер. Пристигнах от Търново с автобус, а Наско от София, но за "по-кратко" през Пло ...

Ще ме откриеш някой ден,
приседнала в съня ти,
светът е малък – всъщност,
отминала жена веднъж се среща.
Мълчанието ми пак ще диша ...

ЛюбоФ N-ска
склЕротични строфи
АЗ ИСКАМ да те помня все така –
наежен, гологлав, пропагандиращ!
Да те помилвам с пламнала ръка ...

От житейски неволи
и от лоши очи
Бог да пази, но моля те,
да се пазиш и ти.
За да бъдеш усмихната, ...

После той написа последните думи с остатъка от нейното червило върху огледалото - “Гущерите не обичат портокали”.
Така те двамата определяха себе си.
Той - гущерът, студен, но привързан към единственото нещо, което му даваше подслон - онова портокалово дърво от поезията на Лорка.
Тя - портокалът, ко ...

Звезди в омая, блян
- от неслети мечти -
МЕЧТА!
Лъч в седем цвята,
лъч на нежност в омая, ...

Откъснати цветя танцуват.
Невидими души разлистват
безумните си вопли.
Крещят в лицето на света.
Побеляло от лилии езеро, ...

Дали да говоря на тях директно? Те дали ще чуят? И дали ще разберат? Няма начин. Там е пусто. Там е толкова мрачно и сиво, там чак не знам дали има нещо въобще...
Те ходят като аптекарски шишета, те се повтарят. Всичко е еднакво. Един с друг си приличат до максимума, все едно, гледайки ги, ти се нал ...

Ти искаше да се завърнеш към себе си
от далечния път, нестигащ до никъде.
Искаше да намериш сиянието на слънцето,
кротко полегнало в твоята стая.
Искаше да те посрещне гълчавата на младостта. ...

Той има свое интересно хоби –
лови си рибки, но не ги яде,
а пуща ги "със здраве" да си ходят,
дордето пак ги хване някой ден.
И сам се мисли за добър. Нали ...