Появи се в моя живот
тъй, както се срина той за миг!
Ангел с красиви, сини очи,
който даде ми нова надежда за живот!
Животът ми беше изгубен, ...

2.
- Защо никога не си ми казвал, дали ме обичаш? - тя го погледна, сякаш засрамена от собствения си въпрос.
- Нима е нужно?!? – този път не успя да прикрие собствената ирония в гласа си.
- Все пак сме женени от шест години и това предполага, че е достатъчно време за всеки един съпруг да го каже на ...

- Да, ходех на състезания, печелех ги понякога, но това отдавна и няма никакво значение. Чувстваше се огорчение в гласа ù. Всеки път, когато си спомняше за ученическите години това, което бе най-силното, беше случката в десети клас. От тогава се научи да трие паметта си, но това е невъзможно, подобн ...

Членове:
От българска страна:
Желязко Мечков (Жужи) - ръководител;
Енчо Енчев (Енчистия) - отговорник подривна дейност;
Павлин Димитров (Папи) - клуб „Хелектит”; ...

Милко беше буден отдавна, но се излежаваше. Чувстваше се отмалял и с мътна глава от снощното пиене. Рязко се изправи и седна отстрани на леглото, задъхан от скока на сърцето си. Около минута гледа тъпо и унило в една точка, някъде надолу и вляво. Погледът му падна и той видя мравки, щъкащи усърдно п ...

грее ли милувка
лека като полъх
нима от ласка
на огън
не лумва пожар ...

Бяла мома бяло платно тъкала
и с душа си на Богу думала.
Бяла мома бяло платно изтъкала
денем и нощем за момъка си свиден.
Насън и наяве викала го сякаш орлица ...

Аз и Ти
От спомена остана ми една сълза,
голяма, кръгла, истинска планета,
да плувам с нея в океан от чудеса
през горест, мъка... над несрета. ...

Пречупиха се думите ти
през призмата на истината - истински,
събудени - лъжите ти,
превърнаха се в зверове същински.
Замръзна и сълзата, ...

Розов блян
Морето бе розово вчера,
повярвай, розово беше.
И помня малката розова перла,
която в пясъка розов блестеше ...

Дъждът ни изпраща криле,
макар че едва ли сме птици.
Пълзим - гордостта е въже.
Животът - оголена жица.
Дъждът ни изпраща сърца ...

А в началото бе мракът.
Като дни секундите течаха,
преливащи от самота и болка.
Но в живота - пясъчен часовник,
те само прости песъчинки бяха... ...

Срещи
Ние вече само вечер
като в стара винарна
в спомена се срещаме.
Навън пак цъфтят кестени, ...

Спомени за дни назад
време минало завръщат,
когато животът непознат
не ми изглежда същият.
Мечти избледнели нахлуват ...

Ти си този, който ще ме обича
и с бели коси.
Ще ме нарича свое момиче
и в есенни дни.
Ще ме топли среднощ във постеля ...

To start it off I know you know me
to come to think of it, it was only last week.
That I had a dream about us, oh.
that's why I am here, I'm writing this song.
To tell the truth you know I have been hurting all along, ...

Carpenters - When I Was Young
When I was young
I'd listened to the radio
Waitin' for my favorite songs
When they played I'd sing along ...

DEPECHE MODE
PEACE
Peace will come to me
Peace will come to me
I’m leaving bitterness ...

Затвори книгата,
не я чети докрай!
Не искам да знаеш къде е невинността -
в ада или в своя рай.
Затвори книгата, ...

Душата ми непълна е без тебе…
Като слънце без последния лъч…
този, който събужда земята…
Като картина… без която е пусто у дома
Непълно е сърцето… бие... ала за кого?... ...

До теб съм.
Спомняш ли си вчера?
Целувките,
които ми дари?
Изпи ме ...

Не ти се сърдя! Просто търсиш щастие,
дори на най-невероятните места -
дори и там, където някой плаче,
защото е умряла любовта.
Или нарочно точно там - не зная. ...

КРАСИВО ЦВЕТЕ
Красиво цвете е душата ти,
красиво цвете си и ти,
в градината на красотата
най-дивната си ти. ...

Докато си мислеше за своята „мимолетна” любов и подреждаше в главата си събитията, Мая се сети отново за приятелката си Милена. Тя учеше някакви обществени науки по това време, животът ù беше лайф, беше много отракана и говореше почти непрестанно. След запознанството с двамата мъже, двете приятелки ...

Некадърник
Експерт самозван,
с мозък скован.
Няма вид да е сакат,
но ръцете са отзад, ...

кратък живот...
осмислил себе си...
с душа на мисионери...
обречени на изсушение...
капките родени в сърцето... ...

Не взирай се в очите ми зелени,
не казвай ми, без мен, че ще умреш.
От огнен дъх на дракон съм родена
и само с поглед в мрака паля свещ.
Недей да съжаляваш, че си тръгвам, ...

Сами се раждаме... сами и ще умрем.
Сами живеем живота си нещастен.
Никой нищо не би ни дал... дори и ние да дадем.
Само ще стои и ще ни гледа безучастен.
Защо злобата... това чувство долно... ни обзе? ...

Всичко е точно!
На съдбата напук -
ще се взема в ръцете си,
ще свия юмрук,
ще мина над ...

Идваме и си отиваме, сякаш никога не ни е имало. Стоим отстрани и гледаме чуждата болка безучастно, макар да можем да помогнем. Там сме само тялом и се преструваме, че ни пука. Дори не се насилваме да се усмихнем.
Продължаваме да правим нищо, да се преструваме, че разбираме чуждата болка, че и нас н ...

Само на един стих не посветих,
но пред него своята душа разкрих!
Само на един любовта си подарих,
но с него нов свят преоткрих!
Само на един всички грешки простих ...

Гледа папагалът Коко -
рибки плуват на дълбоко,
иска да е като тях
и да плува със размах.
Бански тихо той облича ...

Двамата пътуваха вече месец заедно, всяка ранна сутрин. Той се качваше на спирката до парка, държеше вестник в ръка, който никога не прочиташе до края. На следващата се качваше тя, бързаше да седне на някоя свободна седалка, предпочиташе самостоятелните, дооправяше грима си, изглежда времето не й до ...

Бездънна яма.
В небитието гледа.