В сърцето ми впи корени скръбта,
след всичките страдания в света.
Тъй благородния човек с кръв заплаща,
за своето достойнство плаща.
Нетърпелив и сам е бедният човек, ...

По небето парцаливи
мътни облаци се влачат
и над блоковете сиви
със студени сълзи плачат.
От ръждясали витрини ...

Години ме упойваха словата ти,
на думите приспивния ромòн,
в мълчанието даже търсех смисъла,
унесено забравил прост урок:
че думите са въздух под налягане, ...

СВЕТЛИНА и МРАК
Как се чувстваш, когато крадеш?! Кагато убиваш? Когато рушиш? Въобще не осъзнаваш действията си, нали?! Показваш своята маска пред света – грубост, прикрита уж зад „доброта”, приятелска усмивка, зад която държиш демоничните си мисли... Очакваш никой да не надзърне под маската, никой ...

И ако питаш колко отговора имам,
ще кажа, че са всички на света;
без този как да ме попиташ
и без да знам кога.

Смеха си спомням и сълзите,
и болката, и любовта, но и съдбите.
Нарочно се ранявахме,
за да се обикнем,
отбягвахме се, ...

БЯЛА МАГИЯ
Отсял поравно зърното от плявата,
душата си разчупвам като пита.
Поравно и на бога, и на дявола
раздавам, за да са еднакво сити... ...

Черно и бяло, противоположни светлини,
борбата им вечна, отминали бъднини
квадрати оформиха, идеално плътни
и целите им, прозрачно мътни.
Ритъм еднозначен барабанът поддържа ...

Някой ден ще забравя
Някой ден ще забравя
красивите горещи нощи,
прекарани заедно.
Невинните слънчеви погледи, ...

I’m Tired Of Needing You…
Уморих се да чакам да се промениш... Уморих се да искам капчица любов... Уморих се да живея с мисълта, че отново ще ми подариш онова щастие... Уморих се да те искам... Уморих се да се нуждая от теб, от усмивката ти, от устните, които някога целуваха с такава нежност... Умор ...

Когато си с мене,
лицето ми грее!
Когато си с мене,
сърцето ми пее!
Когато си с мене, ...

Закотвен
е духът
на дъното.
Затиснат
между ...

Ти ми каза да не пускам ръката ти,
ботушите ни грубо пееха в прахта.
Слънцето ни заслепяваше с пожари,
беше тежко за дишане. Там, до реката
се поливахме с хладна вода. ...

"П р а з н а"
Нечии ръце горещи
ме притискат силно към земята!
Някакво лице зловещо
с поглед ме отнася в тъмнината! ...

НЕЖНОСТ И ТОПЛИНА
Ти си във бяла премяна,
като булка, тъй нежна, засмяна.
Ти стоиш, ти шептиш и сълзите ти
капят на моето рамо. ...

РУЖИНИ ГРАДИНИ
* * *
Змеят Ружа мами, Кой е виждал Змей да плаче
че е момък личен, за жена и за дете...
иска тя да му пристане, Светкавица, а по земя се влачи. ...

Копнежи... ласки... сбъдната мечта.
И виждам те във бялата ти рокля,
с короната от лебедовите пера,
разкош с букет от алени цветя.
А тъй красива си и нежна, ...

ЕКСХУМАЦИЯ НА ПРОРОЦИТЕ
Моделите на действителността, подредени като всеобхватен и всеподреждащ мит, намиращ израз в определен речник от условно приети човешки отношения и постъпки, образуват ценностната система, чиято структура е в състояние да символизира образа на света в неговата цялост. Всяка с ...

Накрая броя крачките. Една, две – очите ми се отблъскват от челото на скалата и вече се вижда късче синьо небе. Малко! Като незабравка сред зъберите, по които се катеря. Не помня първия път, когато изкачих деветата скала. Помня гърба на татко и огромната раница, сякаш някакво животно се беше впило в ...

Морякът пали вечер пожара на звездите,
налива чаша с оживели нощи
и в танца на огъня вижда минали жени!
Елмазени сълзи – очите му,
постилат ...

Нощ сега се спуска тихо над града
и нашепва ми пак тишина.
Аз вървя, гледам вашите лица,
но защо ли са сенки в нощта.
Търся бряг аз към тебе пак. ...

Под брулените хълмове на Венера
сливата има ли спомен за вчера?
Знам, днес ù е МЕНЕпаузно.
Да я бруля не смея,
но утре със сочни аплаузи ...

I
Усетих тихия шепот на гората. Зовът ù носеше в себе си елфичен напев, отдавна забравен от хората. Понесен от вятъра, той се отъркваше в клоните на гордо изправените вековни дървета. Тези древни души, пазители на горското царство, скрили себе си от очите на света, знаеха защо сега сам се разхождам ...

Презрамих...
одежди на шут.
Избраха ми роля.
Завидна!
Витае викът ми - ...

ПОЕТИ
Само поетите нощем не спят.
Само те са братя на звездите.
Търсят утеха в лунния свят,
по небето прокарват браздите. ...

Винаги ще съм ученикът,
дето го няма в клас.
Някъде между книгите -
ненаписана книга съм аз.
Ще мe виждаш и на пазара, ...

За кой ли път помисли, че е злато
мълчанието, странно и изчакващо,
на онзи мъж от племето на смелите,
поискал диво от страстта ù...
Усещане, до болка чак познато, ...

Кон галопира,
свободата го грабва.
Волна душа е.
На тревата - щърк.
Пирува той след дъжда. ...

Винаги те е
нямало.
Като водопад
сред пустиня
в очите на пътник... ...

Отминаха годините и самотата
в душите ни гнезда е свила.
Във сенките на миналите дни
умората снага е приютила.
Тъжим, вървим, понесли бремето ...

Усмивката на детето ми
изпраща ми здраве.
Аз с любовта си
му го подарявам.
От смеха му се размечтавам ...

Край мене профуча мотор –
с невероятна скорост.
Поспрях, запитах се: "Защо
все бързате, бе хора?"
Навярно беше млад и горд, ...

Мечти...
(борете се за тях!)
Ех, прелистен миг ли е животът,
оставяме ли диря... ярка следа...?!
Или в самозабрава, гордост ...

Вървиме твърде бавно към Европа!
От София извозваме боклука
в Силистра,
ала сме си още тука!
- Кога ...