ИЗБОРИ
В цялата гора
лепнати плакати
на едни лица
всекиму познати. ...

Сънно тракат колелата в мрака.
Нижат се тунел подир тунел,
а перонът пуст след нас остана.
И разтвори се в тебе мрака.
Релсите неистово свистят. ...

Обичам пролетта да ме целува,
да тичам с нея пак като дете
и бели пеперуди да танцуват
в ухания от нежни цветове.
Обичам пролетта да ми се смее, ...

Всичко в живота е игра
В живота всичко е игра -
колко лъжа има в любовта
и ето, не мога аз да спра
и да почистя своята душа. ...

Когато побеляла,
с бастунче потропвайки,
ситни стъпчици нижейки
и сълзите си бършейки,
ще се карам на внучките ...

ВЕТРОВЕ
Познах от вас, обич и омраза.
Разсичахте ледове без страх.
Без път с вас пустинята навлязох.
Звездни сънища насън броях. ...

This mess we're in... и пак е Април: птичките пеят, лебедите тънат в нефтена сперма, чайките ги храчат, а рибките си играят на криеница в короната на една топола (нещо се е спънала изглежда наскоро и цоп! в морето... поне сега ще я обдишва някой). Денят все пак е от добрите - 49°С, лек бриз, тук-там ...

Преди да изсъхнат сълзите ти...
Не ме утешавай ти, мила девойко,
не вливай в сърцето ми повече хлад.
Подобно проядена житна ръкойка
света ще напусна незнаен и млад. ...

С П О М Е Н
Бюро със папки зелени
и черни букви върху белия лист,
а мислите летят устремени
към оня образ кристален и чист. ...

Очите ти ме гледат закопнели
от свят с прозрачно чиста синева.
Любовна муза в здрача ни весели
и с нея аз докосвам те едва...
Сърцето си разтваряш ти за мене - ...

Завистта - безмилостният реализъм
За първи път се сблъсках със завистта при дипломирането си. По стечение на обстоятелствата завърших образованието си един ден преди своите състуденти. Просто тогава се падна да защитавам дипломната си работа и слава Богу, защитих я успешно. Радост естествено, почерп ...

Наситих се на думи и пространства.
Утихнаха желания и страст.
Сега у мене тъжно е и празно
и питам се – дали това съм аз.
Сега съм друга – нова, непозната. ...

Още помня, как дядо прокле
тия, дето бяха тогава властта
и във кръчмата с други мъже
си удави в ракия скръбта.
После седмица цяла мълча. ...

Как прелитат празните години!
И увличат бъдещите дни.
Киска се животът ми преминал,
а пък аз го моля: остани!
Но го моля, знаете, усмихнат, ...

Състезание по поезия
Събудих се в една неделна сутрин,
в главата нещо трайно ми бръмчеше...
Дали, че вчера викнах на съпруга,
или мълком някой ме „солеше"? ...

Ти беше човек, имаше душа,
а сега си впримчен,
на чужда воля си ръка
и, мили, станал си безличен!
Шефът каза… шефът иска… ...

Днес ми се обади моят приятел. Този от детските години. За който писах преди пет месеца.
Отново е в полет, отново големите пари са му прицел. Скоро ще стане бизнесмен, и то крупен. Ще ми върне пикливите 1500 долара, лихви не ще му взема. Нали е приятел, и аз имам вина за това, което стана преди десе ...

Когато те видях
Когато те видях за първи път,
се вцепених. Останах си на мястото.
Не можех да помръдна и дори
небето ме захлупи, необятното. ...

От „юноша бледен" до „старци берат хмел" -
все сте любители предани
на ода за патриархата.
„Агънце", „пиленце" , „котенце", „муци",
знаете, че понякога ...

Матрицата... (обществена социална система, религията).
Основни цели на СИСТЕМАТА и РЕЛИГИЯТА:
- да ВЯРВАШ в нея...
- зависимост (училище, работа, членуване, кредити, данъци... и т.н.)
- подчинение... (правила, закони, канони, морални принципи... и т.н.) ...

Няма ги вече някои неща. Живеехме като деца на по 10-на години в един Сливенски квартал - Клуцохор. Той е стар работнически квартал, изграден през 30-те години заради стъкларската фабрика БЕЛФА. Прабаба разказваше как ходели на работа по налъми, защото нямали обувки и как се радвали, като дошъл ведн ...

Опит за автопортрет
Сух съм, източен до болка
все към небесните мълнии.
Аз съм възстройна тополка,
но не беседвам със пънове. ...

Понякога искам
Понякога искам да плача
без обяснима причина.
Да ме погълне бавно здрача,
със сенките да се размина. ...

Сънувай, сънувай ти, страннико млад,
лети, отпусни се, светът е за нас.
Какво, че "Безумци!" ще вика тълпата?
На мечтите наши това е цената...
Но хубава лудост! Нашата младост! ...

* * *
Дали ще дойде
ден,
във който ще говорим
за тъгата ми ...

Той седна напречно на леглото и се отпусна назад. Подпря гърба и главата си на стената и се опита да издърпа одеялото, върху което се бе излегнал. „Определено трябва да спя. Оффф, ама защо не махнах това одеяло преди да легна... няма значение...”. Възглавницата бе хладна и приятна. Вестибуларният му ...

Не бях достойна за искрица радост,
за думите "Обичам те", прошепнати във тъмнината...
Заслужих си да ме отхвърлиш и сега ще страдам,
че разкрих си истински душата...
Никой тук не знае как се чувствам, ...

Никога не съм очаквала, че „животът” е способен да ми поднесе подобно нещо.
Той дойде едно лято при баба си на гости в малкото провинциално градче. Беше висок, мускулест – най-прекрасното нещо създавано от големия взрив насам. Очите му бяха черни, а миглите големи и гъсти. От него се излъчваше по-ск ...