Пръстчета малки, ръчички сухи,
Очички слепи, ушенца глухи,
Усмивка празна, от смисъл лишена,
глава безформена, странно изкривена.
Инвалидна количка, легло, лице на дете. ...

Мелодия в главата ми върти се.
Тихи звуци ехтят в душата и сърцето ми.
За кратко спрях да дишам.
За секунда забравих коя съм всъщност.
Защо усещам, че нещо в мен напира ...

Зелените котки в очите (му) шеметно дразнят копнежите. Мразя да се взирам в черните ядрени петна, загубили се в ливадните одежди на тази живо-мъртва, неграбваща от пръв поглед краска. Мразя ги. Защото тези взривоопасни петна залагат в гърдите ми експлозиви със закъснител, които се възпламеняват от у ...

ОТНОВО У ВУЙЧО МИХО
Демирът отдавна се помина и Колчо наново се върна в къщата на чана Пена. Вуйчо Михо се включи в дружеството на авджиите "Сокол." Имаше три яки хрътки, които след злополучният ден ги продаде. Но още пазеше в раклата авджийските дрехи. Балтонът, който с времето си беше поизбелял, з ...

За теб съм черно и бяло.
Нямам нюанси...
Безцветна.
Ангел или демон...
Спокойно утро или лятна буря... ...

36.
Протегнах се в леглото с двете ръце, беше ми писнало зловещо вече от тези белезници. Вродената ми алергия към неблагородни метали се беше проявила и китките ми се бяха покрили с червени сърбящи петънца покрай претритата от халките кожа. “Колко съм тъпа”, помислих си самокритично и изкарах един б ...

Зрънце щастие
Малки семенца засях,
със любов ги напоих.
Знаех, че във тях
притаен животът спи. ...

Препускащ сам сред пламналия мостик,
със шхуната над корпуса от кратери,
той търсеше пиратите, но костите
се гънеха под силата на вятъра.
Сред камъни и купчини гюлета, ...

Звезден прах
Не помня бях ли жива,
преди да срещна теб -
дните безцелно ги разливах,
на нощта звездите ù отнех. ...

Цъфнали липи разпръскват аромат.
Безброй пчели упойващо жужат.
Прекрасен, слънчев, ведър е денят,
усмихнати, щастливи хората вървят.
Каква картина идилична, мирна, ...

“Борбата е безмилостно жестока…”
Н. Вапцаров
I
Вековен бор – всевластен цар
изисквал всеки стрък в гората ...

Да те обичам ме орисаха звездите.
Когато от небето влюбен дъжд
в очите ми най-нежно заваля.
Да ме обичаш те орисаха лъчите,
когато, с мойто име, ...

Политиците ни са пастири,
всички ние сме овце.
Улиците - дупка до дупка,
но някой мръдна ли си пръста въобще?
Естествено, че НЕ! ...

Ах, как пее с меден глас!
Кой не слушал би в захлас?
Колко е красиво, виж!
Как да се не възхитиш?
Всичко му е по-по-най ...

БЕЗУМНО Е
Безумно е да търсиш страсти
и истински мечти,
когато те залъгват с пасти
при все, че хлябът ти горчи. ...

Няма бряг.
Няма отлив.
И прилив няма.
Безпътен вятър.
Струните живот ...

Другата
Другата до теб ще бъде,
вечно с теб дали ще е тя,
че всичко за нея си ти...
"губи контрол" - ...

Шуми вятър.
Шумотевица.
Изгаряне - пепел,
- разруха,
- самота. ...

Приласкани от свежия полъх
сред дъха на уханни цветя -
нежно цвете на приказна пролет -
ний вървим ръка за ръка!
И сме толкова млади и влюбени, ...

Змейова горест
Змеица излита,
изгаря мечтите,
сбогува се със своя змей.
Къде ли полита? ...

Обичай ме,
каквато съм - такава!
Не казвам, че е лесно,
знам...
с такъв инат е трудно да се справиш, ...

Мили мой Хахо!
Пиша от мойте смъртни пръсти,
които без пощада ми отне!
Пиша ти, може би е късно,
но подари ми миг любов поне! ...

Един ден, когато спра да те обичам,
един ден, когато в любов на някой друг се заричам,
един ден, когато твойто име ще е спомен забравен,
избледнял, в мъката удавен, самотата опознал..
Този ден недей ти при мен да идваш, да се спираш.. ...

Обърнах ли
душата ти
с хастара вън?
Изтръсках ли
стотинките? ...

Четвърта част – предпоследна
- Хайде Силве, капучиното ти изстина – леля Бонка беше усмихната. Май подозираше нещо или аз бях гузна.
- Успах се.
- Сигурно пак сте седели до късно. Спете, докато сте млади. На моите години и да искате - няма да ви се спи.
Закусихме тримата. После леля Бонка махна яден ...

Тихо ли, тихо вали...
Лятно е.
И набързо дъжда ще премине.
Знойно слънце
ще блесне в очите ти. ...

Нощта прегърна ни и ни забрави.
Приютила ни в постелята си звездна.
Седя до теб и бдя над твоя сън,
Спи, мило! Не се буди! Спи!
Дишаш тихо до мен, ...

" Много хора не искат да погледнат истината в очите..."
... Защото истината боли. Боли толкова много, че ти се иска да затвориш очи и да продължиш напред. Живеейки в лъжа. Вярвайки в лъжа. Поемайки пътя на фалш и лицемерие. И така, ден след ден, лъжата става все по-истинска, все по-реална. Дотолкова ...

Вятър-лечител...
Един ласкав Вятър гали очите на уличните лампи,
роши опашките на бездомните котки,
милва онова куче ухапано
и странно-смешната му сянка-походка... ...