Едро храносмляна суета
с фините частици болно его.
Кой ли сбъркан дявол
дърпа моите рога?
Кой рога му слага пък на него? ...

В счупеното око на прозореца
вятърът свири „Бийтълс",
гони бръмбари от главата ми,
за да остане след тях и след теб
ТИШИНА.

Всеки ден се бориш да стигнеш до това, което искаш...
Не спираш пред нищо, дори и съдбата притискаш...
Не мислиш за почивки, щом си на път, нали?
Тогава вече не мислиш за пари и коли!!
Мислиш за едно - как да оцелееш... ...

Любов
Любовта не е изневяра.
Тя е мъдрост,
тя е светлина,
тя е живот. ...

Приказка за Ада и за Рая
Преди да заспиш, ще те полюлея
в скута си...
и приказка ще ти разкажа.
Естествено, онази същата... ...

Живей!
Ах, моля те, живей!
В живота ми присъствай!
Да ме оставяш ти не смей
на таз земя - ще е убийство! ...

(опит за бяло...)
Аз никога не съм обичала зимата
но ми се случи ТИ и промени ме...
и аз започнах...
с любовта към Декември, ...

Една изплакана сълза,
стичаща се върху красиво лице.
Всеки път прощаваше тя
неговите грешки и лъжи,
но този път не успя, ...

НА ЦИРК
Радостен е този ден,
поне така е според мен.
Весел цирк пристигна. Как?
С вчерашния тракащ влак. ...

Денят течеше както обикновено на острова и единственият хуманоиден заселник там се опитваше да разпали огъня, който принципно поддържаше непрекъснато, но често забравяше да подклажда и обикновено се превръщаше само в една купчина от тлееща жар.
Човекът, без да спира работата си, бе влезнал в спор съ ...

Прелюдия
Шепотът на вятъра се превърна в ридание.
От неестествено светлото нощно небе бавно започнаха да се сипят снежинки – зараждаха се в облаците, наедряваха по пътя си надолу и умираха върху вледенената земя.
Скитникът бродеше през ледените полета, вятърът го шибаше през лицето и навяваше снежин ...

Волана хванал трескаво с ръце,
напреде гледам, а не виждам "утре"!
Назад, поглеждам и не помня вече,
дали "оградките" са били там!
А пътя, някак се стеснява, ...

ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО
Пътят към Голгота е трънлив -
Вяра посята - раждаща кървави сълзи,
неверие и предателство посягат към Кръста!
Гвоздеи забиват с титанична злост ...

"Балчик?
Това е друго море, Саше..."
(рибар от Варна)
Тук,
пред "другото море", ...

Нека си го кажем право, с точна искреност в очите,
ние не съвсем внезапно, очакващо се отегчихме,
започнахме добре, но някак посивяха дните
неосъзнато, но едва ли, чувствата си разделихме.
Ти си стана същият, до лудост познат реалист ...

Някой ден ще осъзнаеш,
някой ден ще разбереш,
че от този, който си наранявал,
сега ти си по-наранен.
Някой ден ще се обърнеш ти назад, ...

***
"Цъфнали люлякови пепелянки
плачат тогава.
Единственото решение - ЖИВОТ."
От вятъра тъгата ú преля. ...

Господи, с Теб сме сами
и това е спасението.
За целия свят ме боли.
Защо плачеш точно за мене?!

Козуначе си, зная,
с пълнеж - шоколад.
Да те схрускам мечтая,
че умирам от глад.
Мойте устни ще лепнат, ...

Очи замислени, поглед напрегнат,
светъл лъч проблесна и замръкна - отново късно.
Вече няма го довчерашния непознат,
а ти все бродиш из миналото мръсно.
Луташ се, но продължаваш, ...

На хоризонта залезът лъчист догаря
потънал в меки огнени отблясъци
сякаш портата вселенска се отваря
и проскърцва над кристални пясъци
Като волна птица мисълта ми скита ...

- Ако бяхме говорили още малко за това, сигурно щях да ти налетя.
Смях...
- И аз нямаше да те отблъсна.
- По дяволите, Ади, защо не ми каза още тогава! Така ме измъчи! Чаках те цели...
- Цели два дни, Дейв! ...

НА РАЗПЕТИ ПЕТЪК
Не ме е страх
да се изправя
срещу Рогатия
в очите му лукави ...

Нуждая се от теб, моя приятелко! Ти ме зареждаш с енергия, даваш ми сила, така ме изпълваш отвътре... Влизаш ми под кожата! Искам да те усещам... всяка вечер... около мен, вътре в мен... да сме едно! И пред мен да е той. Да те рисувам върху него. Ти мен да завладяваш напълно, а аз - него. И да се ро ...

ЯРОСТ
Перонът пуст пред мен чернее,
на пейката е сгушена жена.
Под бръчките усмивка грее -
косата ú се къпе в светлина. ...

Боже мили,
толкова се скапах!
Дали с звезден прах
не се налапах -
докато съм скачал по звездите? ...

Докосни ме нежно, с очи ме докосни!
Не виждаш ли – как пламвам цяла?
Души ме онзи порив в моите гърди,
завил страстта ми, сякаш одеяло.
И стене кожата ми, нежната ми плът, ...

Ще се радвам, ако всеки родител прочете това
Вие сте виновни! За това, което сме ние, отговорност и вина носите най-много вие! Не е окуражаващо начало на едно писмо или есе, но всъщност това е истината, а вие я заслужавате най-вече, защото не я знаете.
Разбира се, за някои от действията си отговорно ...

До гуша ми дойде от теб, любов!
Пред всяка порта ще оставя дар...
Парче от теб, ненужно като Бог!
И като тези вечно вярващите.
Почувства ли един от тях страха? ...

Вдъхновено от книгата на
Стефани Майър - "Новолуние"
Загубих смисъла...
След толкова безсмислия
превърнах се в черупка куха само. ...