Обсебени във делнично всевластие,
разпиляхме любовта си, някак на шега.
Забързани, погълнати от работа,
неусетно ни застигна есента.
С шеметна вълна помете ни ...

(Реквием)
Изгрява Луната самотна, смутена -
а казват, красива била,
печална вдовица с душа наранена
сред рой от небесни тела. ...

Обречено
беше познанството ни.
Нима?
А не беше изречено.
Отречена ...

Ти ме караш да желая да живея.
Ти си въздуха и ти си моят ден.
Ти си нещото, което всеки миг копнея,
ти си всичко важно и съществено за мен!
Ти си моето несбъднато съществувание... ...

Детството не се сбогува
Не я чакай пак - тя няма да се върне,
онова красиво, слънчево момиче,
което можеше вятъра да прегърне
и с венец от жълтурчета да тича... ...

Света дълго ме ухажваше,
преди да може да ме обладае.
Живях много преди да осъзная,
че вече не съм дете.
Отдадох се на болката, ...

ЕЙ НА ОНЗИ ПРОТИВЕН ЗАВОЙ
ТЕ ПРЕГЪРНА С РЪЦЕТЕ СИ МРАКА.
АЗ ПОВИКАХ СЛЕД ТЕБЕ: "ПОЧАКАЙ, ПОСТОЙ!", НО
ТИ ПОТЪНА В НЯКАКЪВ ВХОД, БЕЗ ДА ЧУЕШ, ЧЕ АЗ ТЕ ОБИЧАМ!
ОТТОГАВА НЕ ВИЖДАМ ЗА СЕБЕ СИ ...

Старият квартал
Старият квартал "Вароша".
Мрачен и прохладен ден.
Старец някакъв набожен
кръсти се пред некролога на дете. ...

Грехът е относително понятие
В една тиха, празна стая
жена седи навела глава.
Спомня си за оная
вечер, когато и се преобърна света. ...

Не…не искам повече…
Не, благодаря, не искам повече тъга!
Не…не искам още…
Не искам още самота!
Ще спра тук… ...

СЛИВАНЕ
Капка по капка сталактитът се стича.
Знае долу ще стигне някой ден.
Хиляда години любов той срича –
да се слее със сталагмита студен. ...

Мен ли питаш? Добре съм. Е, може би малко отнесен.
По-добре замълчи. И седни. Слушай моята песен.
Беше пътят ми лесен. И животът бе детска играчка.
Две зелени очи. Ме плениха. И всичко се смачка.
Я недей се подсмива. Да не мислиш че... Аз съм си в ред. ...

Магията на малките неща...
Какво ли толкова във тях се крие?
Защо ли целите, горещо чакани,
очакването често ще убие?
Магията на малките неща... ...

Поливам незабравките в очите,
без време няма да изсъхнат.
С криле дарявам порива да литне -
жар-птица към простор без дъно...
С дъха си сгрявам вярата да живне. ...

Лишен
Лишен е от грам угризение,
сякаш в гора е живял!
Жестоко, без лицемерие
граби, без да е дал ...

Музиката на света -
е родила РАДОСТТА.
Щом сърцето ти не пей -
в мъка само ще живей.
Като птичка волнокрила - ...

Преди ...
... тихо беше...
осиротели мислите
пренощуваха там...
... където ...

- Как си, наборе? - Дубре съм.
- Как е бабата? - И тя.
Девет дена й изнесох,
ходя, нося и цветя.
- Как са младите? - Дубре са. ...

Пристигаме сами на този свят.
Със стъпки боси тихо го пресичаме.
И пак сами си тръгваме оттам,
но вече взели своя къс обичане.
За някого е свиден армаган. ...

Да плача ли? Имам ли право?
Нищо, случило се с теб, не е реално,
а толкоз много с теб съм преживяла.
Вероятно трябва да съм благодарна,
че в един свят, само за мен и теб, ...

Дано да ви хареса ;(
И ето, вече мина се година,
седя на стъпалата седнал пак,
откакто разделихме се с Марина,
плачейки пиша, заобиколен от мрак. ...

Във пустотата на отминали епохи
оглежда се забравеният свят,
пред него друми няма, нито пък насоки
и светли вери не горят.
Добро и зло в едно се сливат ...

Спомените често ни спохождат като неканени, но желани гости, които приютяваме за да си стоплим взаимно сърцата. Ето един от моите, който ме навестява почти всеки ден. Винаги е добре дошъл.
* * *
Малка кухня. Ъглов диван обгръща малка сгъваема маса, върху която има чиния със зелена салата, две вилици ...

Колко време не съм виждал,
как е възможно това?
То се случва сега,
когато най-малко го искам.
Вместо да гледам в нея, ...

В трескавата подготовка
на зловонния ни пир
съм успяла твърде ловко
да отровя твоя мир.
И отровни думи храча ...

Обичам забързания град.
Обичам да пада и мрак.
Обичам шумния площад
вечер да гасне в светъл прах.
В приказка аз май живея, ...

Ти, аз
и приятелка.
Мъжът й -
офлайн.
Ние тримата - ...

Глава седма
По това време, точно когато се чувстваше като ветропоказател на кръстопът и не знаеше в каква посока да поеме, срещна Анета. Беше чул от майка си, че се е върнала - в махалата всичко се знаеше, но не я беше виждал. А и къде да я види, като циркулираше с колата само между дома си и хотела ...

С пълна чаша вдигнал тост,
изправен гордо под асмата,
повдигащ онзи стар въпрос:
„Добри ли станаха вината?”
„Преливат в сладост, но са вкусни, ...

Кучета има по цялата планета. Те са толкова различни едно от друго и дори всяко си има собствена порода.
Ех, за добро или не, в България повечето кучета са бездомни - хората не ги искат, защото нямат нужда от приятели, а кучетата стават лоши, когато някой ги обиди.
Аз познавам едно куче много добро ...