Защо приятелите ми ме все предават?
Старая се да им угодя във всичко.
Балсам да съм за гнойните им рани.
За тях животът си бих дала даже,
а те всегда главата ми замерят с камъни! ...

Съдбата има жлъчни гратиси...
С жилав камшик своя стих наредих
и прострелях от упор Луната...
Ти събирай парчета - с тях кули гради,
най-високата - "Мелница с вятър"... ...

Очаквам те от цяла вечност.
И в миг – светът изчезна.
Спря времето.
Край мен единствено –
ухание на мъж… ...

Живот – заприличал на бяло платно.
В дланта ми се ронят безбройните нощи.
Очите ми давят се в твоите две,
а топлите устни приканват за още
зловещи въздишки (лишени от звук). ...

Всред дъх на бели и розови кестени,
огласени от слънчеви капки крилати,
през май - най-пролетния месец -
(на топлите му дни почти в средата)
в най-свежото утро - малко след изгрев - ...

Дълго чакам самотата,
но ето, приближава се (виждам я),
тя идва към мен
и никога вече
няма да бъда сама... ...

Някой бе им отнел очите...
За да не виждат
късчето синьо небе
над главите си.
Някой с човешка небрежност ...

В ЗАЛЕЗА НА ДНИТЕ МИ
Ще дойдат и за мен онези дни когато,
ще съм навлязъл вече в преклонна възраст,
ще смятам за последно всяко лято
и ще ми липсва младежката ми дързост. ...

Жената
Сърпът на Луната наднича,
блести запазен в нечии сълзи.
Любовта от сърцето бавно изтича,
изблъскана от поредните лъжи. ...

Eminem - Lose Yourself
[Intro]
Look.. if you had.. one shot, or one opportunity
To seize everything you ever wanted.. in one moment
Would you capture it.. or just let it slip? Yo.. ...

Когато реша да направя нещо, се старая добре да го обмисля, и тогава да предприема каквото и да било. Или пък да не предприемам нищо, ако мислите ми стигнат до такъв изход, какъвто не искам. Разбира се, че може нещата да тръгнат в друга посока, но аз залагам (залагах) на сигурността. Мисля си, какво ...

В шума на реката
те чувам,
онези
мили думи
редиш… ...

Тъничка сребърна струна
скъса се
хоризонтът.
Насече
финалният акорд на залеза ...

Тази нощ реших стихотворение за Нея да пиша,
всеки поет го е правил, защо и аз не опитам?
Но, ето, седя пред белия лист и се питам
защо всяка дума звънлива, прекрасна,
скучна ми се струва, че даже ужасна. ...

Изградихме стените. И купол.
По-висок от дуварите в ада.
Вътре - думи, покрити със мухъл,
от мълчание правят ограда.
Като обръч затягат се примки ...

Бях приседнал,
във мъртвешка тишина.
Плюех тихичко живота
и мечтаех за смъртта.
Признавам, адски ми тежеше, ...

Ангел...
Ангел... си Ти,
небесен...
животът... с Теб,
не е лесен. ...

Ако някога спреш да ме обичаш,
ако сърцето ти вече не трепти за мен.
Не се обръщай, продължавай,
аз ще изгоря от любовта си някой ден.
Но няма смисъл мойта плът, ...

* * *
Пролетна суша -
изгладнели врабчета
кълват сливов цвят.

Като полъх на вятър
ръцете ти по мен преминават,
устните ти –
крила на пеперуда,
тръпки след себе си оставят. ...

Куршум от нелепи обвинения
Разстреля ме... Прониза ме направо.
С куршум от нелепи обвинения.
Изтръгна го, това във ляво,
сърце ли бе - или низ от извинения. ...

Още не съм си допил сабахлен ракията и ме награкаха едни бабички от България – палят свещи в черквата и се молят: дай – казва – Господи – на детето късмет и пари. Ами сега?! Хеле една – много проклета бабичка – по цял ден крета по мен с бастунчето и нарежда: дай, та дай на детето. Гледам я – живи мо ...

Когато се погледна в огледалото,
разбирам, че отсреща тя е още по-самотна.
Устните, в усмивка тъжна изкривени,
а клепачите са натежали от очакване.
Боядисаните ù коси са вплели мъката, ...

И не е нужна пролет за разлистване,
и не е нужна смърт за траур.
Да се родя, достатъчно е искане.
Да бъда вечна, слей ме с твойта аура.
Ти в мислите ми нежността посявай, ...

Това е разказ. За мен, моя живот... и едно бурканче. Бурканче, от онези, които баба използваше за конфитюр наесен, с изкривена капачка и изпълнено със смисъл. Едно забравено в стария шкаф бурканче, което криеше аромата на едно отминало детство...
Наскоро съвсем случайно го намерих, без дори да съм г ...

Животът просто ей така се случва.
Дали препускаме безумно или спим,
дори и дълъг някой ден приключва.
А спомените няма как да променим.
Ще дойде миг, когато ще ти липсвам ...

“Градовете, в които ни няма...”
Гриша Трифонов
Градовете, в които ви няма, са толкова пусти,
като селски мегдан покрай време на кървава чума.
Само музи в бардаците веят окъсани фусти ...

Когато прочетох кометтара на Ева Адамова за "Кама-Сутрешна драма" на Тома
реших да предложа превод на вариант I, защото В.Петров е превел вариантII.
Освен това като царски офицер Пушкин в превод заслужава "царски" сонет.:)
* * *
А.С.Пушкин ...