Нали го помниш още
онова кафе на пустия площад,
където спират всички влакове?
А после потеглят - обратно?!
Кафето, което условно ...

в кафеза
на омразния делник
потропването
на токчета
вбесява ...

Малко зайче тича из полето,
гони пъстрата дъга,
щом погледне към небето,
вижда само радостта.
Подскачайки си из тревата, ...

Препускащи в небето на коне,
„Красиви са в това си обаяние”
повтарях на очите си, а те
се взираха в полярните сияния.
Танцуващи във ритъм с тази страст, ...

Звънва златно писано звънче.
Карлък булото повдига,
Рожен цял от песен се тресе.
Спира слънцето да чуе.
Вятърът в усой замря, ...

Искаш ли да ти разкажа за морето?
Историята му започва преди много, хиляди години. Когато се появява света. - Да този свят, в които живеем ние с тебе сега. Историята му е тъжна. Както казват хората, "за всеки влак си има пътници", но за Морето влак няма!... То винаги е самотно, винаги се радва на чу ...

Когато въглени във мен горят,
когато пак от пепел се възраждам,
жадувам аз за капка топлина
във този труден и объркан свят.
Не искам болка и отрова в душата си - ...

Стоя на терасата и пуша поредната цигара. Не знам коя ми е за днес. Това едва ли е толкова важно. Даже не се и замислям. Вечерта е студена и сякаш по-тъмна от всяка друга. Звездите не се виждат. Казват, че щом вечер не се виждат звездите, значи следващия ден ще е студен и няма да има слънце. И това ...

Един за всички, всички за един,
попиват миговете тъмнината,
в сияние на вятър силен и неповторим,
във на красиви самодиви самотата.
Пречупва се далечното единство ...

а знаеш ли
че на езика
на ескимосите
има толкова много
думи за видовете ...

Твоето тяло е магия,
Една идея повече от всички,
Омая в приказната нощ,
Докосвам те, за да станеш плът,
От нежни дихания и страст. ...

Ах, колко ярка месечината е!
И за това открих -
причината е:
Че не те оставих сам да загасиш
онова, което свети в моя стих! ...

- Генерална репетиция - казва Гласът - Довечера играем.
Връзвам си мечтите на тавана и надявам примката на врата си. Ритвам червеното детско пластмасово столче. Миг на лек дисконфорт. Свобода.
- О, я стига! Знаеш, че не можеш да умреш! Ти си плюшено мече, а те не умират. само се изхабяват...
- ... и ...

Вървеше между пъстрата навалица. Виждаше мъжките погледи–змии около себе си. Презрително вдигна глава по-високо и изпъна рамене. Не ги усещаше. Никой от тях не знаеше какво крие душата й. Отвращение, презрение и погнуса. Още една поръчка, последна. После ще замине далече на тих малък остров. Където ...

Пепел от онова, което изгоря...
Следите на прошката, оставила следа...
Отронени сълзи, събрани в една душа.
Целувката, запечатана в нечие сърце...
Радостта, преплетена с тъга... ...

Поисках да изтръгна всичко в тази нощ.
Очите ми сякаш всичко бяха изгубили внезапно.
И когато идвах на твоя нежен пристан,
аз изгубвах разум и чувства.
Нека сляп да съм сега, за да не виждам ...

Нощта потропва неусетно по душата ми,
пречупена от дневни обещания.
Цигарен дим обагря страстите ми есенни,
в заблуда изтървали лятото...
Изтръпвам, предусетил болката, ...

Било е време
на надежди.
Сега е време
на преди.
В ръцете ми стопена - ...

Нещо си оставил
И всяка обич е една мъничка смърт,
убива ни
и с обич
пак ...

Той се носеше бавно из свободното космическо пространство. Не е правилно да се нарече той, нито тя или то, но той му приляга дотолкова, че да е смилаем за ограничения човешки мозък. А Той беше нещо голямо - космическа мъглявина - сбор от енергия и материя. През тялото му от лед, прах и газ пробягвах ...

Спомням си, когато те видях,
сякаш ангел аз съзрях.
Да, тогава вечерта
под лунна светлина.
Влюбих се, всичко изглеждаше лесно, ...

Poets of the fall - Sleep
♥
Hear your heartbeat
Beat a frantic pace
And it's not even seven AM ...

Планината -
бяла.
Въздухът трепти.
Слънце
по снега ...

Гледаше умно, със загадъчен,
но и игрив поглед,
беше дълбок, проницателен,
до толкова, че на моменти строг,
но и също толкова изпълнен със сладост. ...

Heaven sent
It's freaking me out that I didn't see
You're so damn hot girl it's just crazy
And without a doubt I still can't believe
That you were right there in front of me ...

Дъжд
Капките се стремяха да се докоснат. Съвършенство кратко, крехко и готово да се прероди в ново. Разделена цялост размита по прозореца ми. Дъжд, събрал тъгата на цял един ден.
Бавно затихващото монотонно ромолене изчезваше в тишината. Плашеща и равнодушна тишина. Кой ли звук би могъл да я уплаши?!

Three Days Grace - "Riot"
If you feel so empty
So used up, so let down
If you feel so angry
So ripped off so stepped on ...

Waking the demon - Събуждайки демона
Helpless - безпомощен.
My eyes are bleeding from the fear that's inside - Очите ми кървят от страха скрит зад тях.
You sealed your demise when you took what was mine - Ти подписа смъртната си присъда, когато взе това, което беше мое.
Don't try and stop me from av ...

на мамето ми Надя Патрикова
Слънцето зад хоризонт залязва,
но изгрев нов му предстои,
с лъчите нежни то да радва
Земята в други ширини. ...

Ill Nino - Have You Ever Felt
Sometimes I feel like the world is looking over my shoulder
I don't know why but I feel my patience getting shorter
I don't want to know
I don't want to feel ...

Зайко си има вече заешка дупка,
защото си е извадил своя поука,
че остане ли зиме навън във студа,
това си е вече беля, не шега.
Има си зайко верни другари, ...

Welcome to a trip
Into my hurt feelings
To the centre of my soul
You better bring a light
To find the house of meanings ...

Безжизнен, измъчен стон от нищото извира,
времето безкрайно спъва се за миг - и спира!
Секунда на безвремие. Отминали моменти,
въртят се те безпирно върху мойта кинолента.
Вечност във един кратък стоп прелива, ...

Търсил един човек щастието, търсил го и всеки път, когато мислил, че го е намерил, то се изплъзвало между пръстите като пясък. Дали щастието е в това да имаш дом, семейство, здраве, работа, която да обичаш, да се чувстваш удовлетворен от това, че си полезен на някого? Дали щастието е повече в това, ...

Вратата се отвори шумно. На прага й застана 14-15 годишно момиче. Лицето му, макар и уморено, беше красиво и с правилни, нежни черти. В ръце носеше малък черен сак и дънкова раница.
С бавна походка девойката се запъти към бюрото, зад което седеше един дребен мъж, и се облегна на дървения стол.
- Е, ...

КАКВО ОТ ТОВА
Обичаш го, нали?
И какво от това?
Тебе те боли,
а за него си игра. ...