За мен ти си нежно цвете,
вълна, разбита в пясъка,
слънце, огряващо зелените хълмове,
дъжд, капещ върху устните
и стичащ се по тялото, ...

Пожар! Огнени чувства превземат сетивата ми и разбиват красивите ми трепети на милион звезди...
Сласт! Студени пръсти и мека, топла кожа...
И Дива, невъзможна ярост разкъсва дните ми в тъга...
Мокрота - есенни листа полепнали по тяло на жена лежаща гола сред поле от безчувствени треви, иронично след ...

Този път не беше сън,
а истина.
Душата ти от болка
изпищя.
Възможно ли е пак ...

Недей ме наказва в легло да умирам, о, Боже!
Така не измъчвай душата ми грешна!
Затвор непосилен за мен е предсмъртното ложе,
аз моля те края накрак да посрещна!
Когато прекършва се лятото, крехко и вяло, ...

Ти си
виното.
Бавно
облизвам
устни, ...

Искам целият свят да разбере
колко много те обичам и желая!
И дори да ми завиждат разни сноби,
любовта ми ще търси само твоето сърце,
за да се влее в него с нежността ...

Петдесет години през плета на времето,
увенчани от празници и делници,
през светлите прозорци на съдбите си
поглеждаме към нашите наследници.
Изнесли на плещите си бремето, ...

И очите ми бавно напускат деня...
Струйка бяла, чиста светлина
проплъзва се през плътните завеси
и в съня ми неспокоен се намеси,
пробуждайки необозрима топлина. ...

Двама с теб един до друг,
не сещаме ни мрак, ни студ.
С поглед ти ме галиш,
с усмивка ме крепиш
и всичко в мене палиш, ...

Празник
Няма да съм с теб на този празник,
но мислено ще бъда твоя гост,
но ще ти липсва чашата ми празна,
когато празнично ще вдигнеш тост... ...

Приятелю, за твоя имен ден,
сърдечен поздрав приеми от мен.
На тоя ден да станеш във зори,
свещ запали, на Бог се помоли.
Поискай му отсрочка да даде ...

Знаеш ли, за мен си слънце,
което грее и през нощта.
Виж във твоето сърце
има ли една луна?
Ако има, това съм аз, ...

В свойта няма самота,
запленен от красота,
аз на тебе посветих
неугледния си стих.
И поисках да вплета ...

Кап... кап...
Неумолимо точно,
кап... кап...
Изтича си.
Началото бе дръзко, ...

Ти ме върна обратно към живота. Преди да опозная истинската ти същност, бях сянка, скитаща сред хората. Не намирах утеха никъде. Ти си мисълта, с която се събуждам сутрин, ти си мисълта, с която заспивам вечер. Живея за миговете, прекарани с теб. Приеми го, осъзнай го, повярвай го! Вървя сред море о ...

И ето ме във храма свят
крача прокълнат
и те осквернявам... в свят
отминал вече, непознат...
... до вчера беше поглед... непрощаващ... ...

Загубили се в ежедневна сивота,
вървят стотици в града студен
и всеки бърза в шумната мъгла
на грижите предаден, угнетен.
Невиждащи, немеещи, студени, ...

НЕИЗЛЕТЯЛ
Ятото на път ме вика.
да тръгна към южни страни.
С летящо острие на пика -
лястовица в полет ме рани. ...

Домът ти - беше и мой.
Страхът ти - не ми даваше покой.
Гневът ти - кръвожаден звяр за мен.
Безразличието ти - ужасът на моя ден!
Любовта ми - трън в окото за теб. ...

Вън вали есенно.
Златни листи падат песенно.
Духа вятър и студено е.
Не тъжи - красиво е!
Птиците отлитат - временно. ...

И язе сум мъжка майкя.
Да ви оратим, час по час ровем.
Надзрътам, се него чекам
и пръсти кършим по цел ден.
Кога че ми се прибере момчето, ...

Срещнахме се сякаш две морета,
с две запътени на някъде вълни,
но нямаше отгоре две небета,
да скътат в себе си и две лъчи.
Угаснаха ръцете от студеното, ...

Къщата е само по прозорци.
Татко си отиде преди баба.
Злото винаги е многоточие,
а трева расте и върху брат ми.
Купил я е някой късметлия. ...

Усмихвам се плахо,
докосвам те със свян.
Прегръщам те нежно,
Целувам те с плам...
В миг се отдалечаваш... ...

Там, където се сбират луните
сутрин да пият кафе,
скрити далеч от очите
и мислите на всеки поет.
Там, където изгряват слънцата ...

Твърдиш отново, че не те обичам...
Усещаш ли, че пак ме нараняваш?
Да, вярно е, на тебе не приличам...
Но Господ ме е сътворил такава.
Навярно също Той ни е изпратил ...

Разказа на Пер в българо-руски вариант щеше да е с щастлив край.
Татко беше много ревнив, защото мама има гръдната обиколка на Ан Никол Смит. А мама... О, няма такава жена.
- Мамо, ела да загледаш децата, за да излезем с мъжа ми.
- О, не мога. Тази вечер Варвара има рожден ден и сме канени на рестор ...

Очаквам те
Очаквам те да дойдеш сам,
когато моите очи
притворят клепки и потънат
в съня на своите мечти. ...

Когато те видях за първи път,
усетих, че обичала съм те
и преди;
когато те докоснах,
усетих нещо, което ...

Честит имен ден, Ангар!
„И още 2000 г. ще те чакам!
Само не го забравяй!"
Ангар
Аз мнооооого дълго вървя към тебе. ...

Въжето,
на което скачаш,
сине.
Въжето, дето хълцаше от гъдел,
щом коремчето му триеше земята, ...

Всеки си има мечти. Моята мечта е да стана изследовател на природните катаклизми. Също така искам и да създам машина, която да помогне на този свят. Ето как си я представям. Малка чиния с колела, която събира слънчеви лъчи и така ще произвежда енергия.
За какво ще помогне?
- Ще създава енергия.
Как ...

Седим на парапета и люлеем крака
и косите лъчи в очите ти
ми се подиграват
ти не помниш какво беше лятото
аз не мога да ти кажа ...

Един на друг сме чужди, но нима -
можем да сме някак по-различни?
Разминахме се бързо, без вина -
на безкрайно непознати днес приличахме.
Отделихме си по поглед, но кога ...

Ангел пазител?! Боже Господи! Ангели няма, ако беше ангел нямаше да тича подир дяволите. Бяга към тях, гони ги, но те са дяволи… не ги интересува.
Никой няма да е винаги до теб. Никой! Всеки си отива рано или късно. Погледни живота си през призмата на времето. Разделя се на стотици лъчи и общото меж ...

Пеперудите
Прекалено тъмно е, прекалено тясно е, прекалено тихо е. Трябваше да излезе, да разруши ограждащите я стени. Щеше да успее, знаеше, че може. Беше трудно отне й време, но накрая успя и лъч светлина премина през малкия процеп. Малко по малко, минута след минута той се разширяваше. Отне й дос ...

На К.Р.
От някого, когато си отивах,
най-близо бях до тебе аз.
Когато мислиш, че заспивах
и шепнеше почти без глас, ...

Какво, че днес не можеш да ме видиш?
Нима сълзата не е част от живо тяло,
събрано в черупките на миди,
потрошени от едно накъсано, полуживо цяло...
Какво, че днес не можеш да ме чуеш? ...

Пътувам сам, но вече знам,
ще бъда там, пак засмян.
Идва моят ден, моят час
треперещ, оставам без глас.
От нищото заваля, след миг дъга ...

Коминът пуши. Пожара на сърцето кой ще потуши?
Публикувано в:
1.Литературен сборник "Поетичен диалог" 2007г. 2.Литературен сборник "Огледало" 9 бр. към Гимназия с преподаване на чужди езици гр. Плевен 2008г.
Класирано на 2ро място в литературния конкурс "Витошко лале" гр.София 2007г.