ОставИ ме да те чакам
и не идвай,
ето, свикнах да се храня
със илюзии.
ОставИ ме да им вярвам ...

В памет на evropa (Нели)
Често си била сама
със перо в ръката...
Търсеща - душата
молила се в светлина ...

Търново, столице на Любовта,
в твой квартал превърнах Ловеч.
Много, много лета галя
със косите си
твойте улици и калдъръми. ...

О, недалновидни!
Вий сте ми единствен, последен кахър...
Аз съм във окови!? Аз в Диарбакър!?!...
Стадо от съсли по одъра тропат...
Имах го Русчука... Имах Калиопа... ...

Упрекваш ме, че Господ не почитам,
че неговия ден не съм признавал…
Но искам със сърце да те попитам:
Дали аз този упрек заслужавам?
Не е ли Бог любов, народ, Родина? ...

В полет
Прелитам често над гнездото твое,
дали в полета ми ще ме видиш ти.
Сърцето ми дали ще запулсира,
душата ми дали ще покориш. ...

не ме целува с думи
не ме обича с думи
не обещава и не връща
моите очаквания,
смачкани на малка топка, ...

Тази вечер
някой стреля
в упор -
пламна огън
с укор, ...

С този инструментал съм се опитал да представя виждането си за по-нататъшното ни развитие.

Текст:
Това тяло е за двама - да не хваща ланшна слана.
Вдига пара и е потно. Яж го, докато е топло.
Давам го за без пари - щом си гладен си вземи.
Всяка гънка те зове на различни гласове: ...

Виждам днес утрешния ад
в искрящите ти лудостни очи,
пламтящи с пламъците на умомрака -
пълни с ярост и злоба към живота -
пепеливо свенливи... тъмни очи. ...

Вечност
Древност е. В Безкрая.
Извираме...
Разливаме се...
Съхнем... ...

Ние сме това, което МИСЛИМ! Всичко останало е заблуда и игра на съзнанието ни с една едничка Идея: ДА СЕ ХАРЕСАМЕ НА ДРУГИТЕ... "В света на материалните ИЛЮЗИИ аз ви предлагам още една - ИЛЮЗИЯТА на ИДЕАЛНАТА МИСЪЛ... "
Писмо до мен (изпуснати думи)
Виждаме хората с тези очи, с които ИСКАМЕ да ги ви ...

Не разбирам...
Какво се случва с мен?
Не издържам вече
безпричастно, мълчаливо
да те гледам ден след ден. ...

Намерих гроба ти – унили хризантеми
наоколо със сетни сили тлеят.
Град паметници – безутешно неми –
бездушни мраморни отломъци белеят.
Изсъхнало дърво стърчи наблизо ...

И когато пак излезеш утре усмивката,
не си забравяй вкъщи.
Изпий си кафето без захар, а с усмивка.
Без спомени за миналото тъжно,
а с усмивка за следващите дни. ...

Исках със звезди да те обсипя,
исках и северното сияние да ти покажа,
но не мога, защото те са недостижими,
както и твоята любов.
Щастие и усмивки исках да ти даря ...

04.12.2008
Знаеш ли колко боли ме понякога,
когато мечтите си тръгват от мен...
И душата ми сякаш е безостатъчна,
и мъката свива гнездото си в мен... ...

Отчаян стоя в нощта
в стаята тъмна, студена,
напомняща ми за твоята душа.
Чакам аз моето избавление,
виждам своето спасение, ...

Светът е доволен.
Две дъщери.
И майка.
Не е семейство.
Игра на чувства. ...

Отражения 42
Същността на един човек проличава най-добре, когато му дадеш власт.
Георги Гълъбов

Забравих за вчера.
Потърсих те някъде.
Успях да намеря
само спомен, отвлякъл те.
Вали в тишината ми. ...

ЕДНА РАЗЛИЧНА КОЛЕДА
Пада снегът през поредната нощ...
Елхите сияйни пръскат разкож...
Градчето, потънало в гъста мъгла,
притаило дъха си, очаква нощта. ...

Детска песен
Трябва да напиша нещо
или ще умра.
Чувствам се почти зловещо,
мога да заспя. ...

Преди време се хванах на игра, която знаех, че не мога да играя. Но тъй умело се старая и прикривам, че няма как дори да зная с играта дали се справям. На думи тя все още е проста, а оказа се толкова трудна, че не знам до кога ще мога да прикривам,че аз е бях загубила преди да започна да играя. Игра ...

Съществуваш ли? Да... Не...
Държиш ли на мен? Да!?
Как ще го разбера, ако не го покажеш!?
Приятел... Познат... или просто Минало...
или не... или просто Нищо!? Отговор!? ...

Скрита съм.
От теб
и от всички.
Замразих
надълбоко любовта. ...

Така е приятно...
Тичам из полето –
тревата е мокра
и толкова мека,
така е приятно... ...

Танцуват ледени снежинки,
гонят се из белия простор.
Завъртат се, подскачат на пружинки
и падат в приказния двор.
Приказно света украсят ...

Прегърни ме - овулирам,
ала няма да родя.
Само с обич оплоди ме -
ще я нося и ще бдя.
Дай ми обичта си - ...

За да не те обичам и обичам пак не трябва време.
Не ми трябва огън, нито жар гореща.
Не ми трябват думи, нито мисли,
нито вятър, който да ехти по пладне,
или зора, която да тъжи. ...

Прозорците,
прилични на завеси
от стари вестници,
с прогризани ъгли,
затръшваха се празни. ...

Тъжен съм
Тъжен съм, защото замина,
далеч от мен, в големия град,
а аз - на село останах,
на любовна диета и глад. ...

Бях...
Неразгадаемата египетска пирамида,
затрупала с тежки каменни блокове
всички пътища към недрата си.
И само възторжени откриватели ...