Колко слънца си родила?
Не зная, но има едно,
дето ме грее с все сила
и ме гали с лъчи от любов.

Трудно е да обичаш,
когато те мразят.
Трудно е да прощаваш,
когато боли.
Трудно е да повярваш, ...

Тъжна симфония
Очи опустели,
светлина не видели,
мрак,
омразна тъма. ...

Поетът падаше във бездни черни,
политаше през пътища безкрай,
увисваше над нощите безмерни
и стъпваше във радостния рай.
Наливаше пенливо вино ...

Понякога душата в мене плаче,
сълзи обливат моите очи.
Не искам да наказвам обичта в сърцето,
това изписваш го в твоите очи.
Животът, вярно, днес е труден, ...

>>>>
>>>>
>>>> Снощи малката Стоянка
>>>> тръгнала сама в гората,
>>>> но не щеш ли, в тъмнината, ...

Прибираха се забързани, вятърът задухваше все по-силно, тя искаше да се сгуши в уютния си, топъл и ухаещ на вкъщи апартамент. Той ускори крачка, да не би любимата му да изнегодува от бавния ход. Усетиха първите пръски на ехидния есенен дъжд, забързаха още повече, блокът беше само на две пресечки. То ...

Три стъпки...
животът е миг.
Две сърца
създали едно.
Тунел. ...

Как нежно ме владееш...
чакам те, жадувам те, сънувам те.
Дали и ти за мен така копнееш...
Тайнствен, закачлив, гальовен,
появяваш се като видение, ...

От утрото ти само аз останах спомен,
посипвам се по пясъка в съня ти,
ръцете ти, изписани, следи са ми,
да не заспя изгубена...
Изпивам те от есеннo сбогуванe, ...

Седя в коридора, който отвежда до главния вход на най-известната болница в България. Ударих си ръката, но не за мен ми е думата, а за това, което видях и донякъде прозрях. Това е нашето ER. Тук е същинската лудница. Коридорите са претъпкани с хора, които не искат да са там. С посърнало лице всеки ст ...

Стъпки отшумяват в нощта,
на масата останали са чаши,
шишето празно е от самота.
Спомените в стени са пропити,
въздухът запомнил е възбудата, ...

Погледни в сърцето ми
Погледни в моето биещо сърце,
погледни в моите пъстри сини очи.
Погледни кестенявата ми коса,
погледни отворените ми обятия. ...

Утре ще ходиме на гробищата с мама и тати. На гроба на баба. Тя умря миналата година и всички много плакахме. Е, аз не плачех много. Или само в началото. После ми стана много интересно как само си лежи в ковчега и не мърда.
Някаква муха през цялото време й лазеше по носа, мама я гонеше, но мухата па ...

Не се мъчи в душата да надникнеш-
тя крепост е от каменни стени,
във тайнствата не искай да проникнеш,
защото знай,че силно ще боли.
Когато тя усети светлината, ...

Студено
На разсъмване
става студено.
И вали,
и боли... ...

Къде?
Къде?
Къде да се скрия?
От себе си къде да се скрия?
Завинаги от себе си къде да се скрия? ...

Не забравяй
На този свят Живот и Смърт
все заедно напред вървят.
Таз истина отрано разбери
и честно през живота премини. ...

"Чего хочу? с какою целью
Открою душу вам свою?.."
А. С. Пушкин
Случайна среща. Дивна хубавица
преситения мъжки взор плени. ...

Когато вечер погледнеш небето
и видиш старата луна,
спомни си ти момичето, което
така и не разбра!
Спомни си колко те обичаше ...

"Здравей" ми каза и се усмихна мило,
поздрав за една стара позната.
"Здравей", отвърнах смутено -
поздрав за най-обичания на земята.
Колко пъти "здравей" ще чуя след твоето, ...

Рано мръкна. Кръвта почерня.
Рукна вино от спарени облаци.
Над стърнищата злобна луна
вкаменени елени подгони.
С разтопени огромни рога ...

Очите ми - с опънати платна,
пътуват всесезонно, окъснели
за мили сбирки с нашите деца,
за двама ни в прегръдка зажаднели.
Ръцете ми - Язоновски гребла, ...

Не ме наказвай с думи лоши,
не ме оставяй в студ и сняг.
Не крий очите си от мене -
душата ти прозира в тях.
Предричай ме и ме съграждай. ...

Заблуда
Пожелавам ти да
страдаш за нея,
както аз страдах за теб,
да я ревнуваш от всеки и от всичко, ...

СВИКНАХ ТАКА
Погледа ти ту е нежен,
ту суров със мен.
Един ден - запленителен,
а в следващият миг - студен. ...

Държим се просто, но внимателно,
като пред близостта преграда
поставяме съвсем съзнателно -
та дружбата да не пострада.
Услуги дребни си оказваме - ...

Разпнете ме! И нека там, на кръста
изкупя всяка грешка и порок,
които като черно зърно ръсех,
за да събирам гнилия им плод.
Виновен съм. Така и не опазих ...

по хълма тичат боси небеса
но спъват се
в лъчите безнадеждност
на слънчева илюзия
в снега ...

>>>> и (пак) изтичат дните
>>>> между другото и пръстите
>>>> скъсяват се крачките
>>>> ведно със лъчите
>>>> остават... колко... ...