постепенно
тишината
ми
се
свива ...

В нощта прохладна теб те срещнах.
Там, някъде сред тъмния океан
стоеше изправена като кралица
и огряваше сърцето ми като звездица.
Поиска нещо да ми кажеш. ...

Обичах те, признавам си тъй силно,
че изгубих се в своята любов,
живота си продавах за минутата,
прекарана в твоята ръка.
Отиде си, виних се и проклинах, ...

С очи
срещу слънцето
се превръщам
в оранжево-топлочервено желание.
Не чувам, не виждам, ...

Приказка вълшебна,
сътворена от любов,
тайни на душата,
чакащи един урок,
сърце небрежно, ...

Летни небивалици
Пост №4
Всеобщо е схващането, че в днешно време най на далавера измежду учителите са тези по математика и литература. Всеки средностатистически гражданин има свое собствено мнение по въпросите на образованието, но в общи линии във всяко едно от тях изплува образа на математика сметк ...

Към авторите от сайта "Откровения"
Искам да се загубя в теб -
да потърся любовта ти.
Искам да погледна към изгрева -
да пия от росата ти. ...

Порядъчен безпорядък царуваше в душата ми тогава. С тенекиена корона и дървен жезъл, пред моето объркване език оплезил, той - хаосът - преглъщаше тежко, тежките мисли и се давеше пиянски в тихите води на моите мечти.
Но ти дойде, светъл ден, със зари от пурпурен лазур; ти дойде и аз бях променен, на ...

Твоите целувки са отрова -
подведох се да я изпия...
Прегръдките ти са окова...
която никога не ще пробия
Душата ми постави ти на гилотина, ...

Месечинке, ле, Небеснице,
що Месечинке изгрея
на бяла деня, на пладне?!
Вълчица ли стадо ще души,
огън ли плевня ще гори? ...

Слънцето навярно ще погали
топлите къдрици на деня,
над чемшири тихо ще се свечерява
с татювите мисли над гераня.
Ще пои пак незаситната умора, ...

Животът, като филм ни промени -
не помним даже, колко се обичахме.
Върти се лентата. Минават дни,
и всички до безкрайност си приличат.
А любовта - на филма режисьор ...

Отново присядам на масата голяма,
пред мен отново - молив и бели листа,
теми за стих имам много,
но от всичките - коя да избера.
С която и да почна, със сигурност зная, ...

Само надежда не е достатъчна, за да постигнем целите си
Пътят към целта - дълъг и труден. Дали са правилни стъпките, които мисля, че трябва да изминем към своята цел, няма кой да потвърди... Сигурно всеки, разсъждавайки от гледната си точка и собствен опит, може по друг начин да начертае своите стъп ...

Ще започна тривиално.
Всичко е Енергия!
Разликата е само в трептенето...
В прекрасната Вселена, в която живуркаме като инсекти, по български казано насекоми и ние играем някаква роля.
Роля на лауш производители... ...

Сълзите, излети по мен, Прости...
Лошите моменти забрави...
Била съм просто дете...
Топлата ти прегръдка ни помага с татко напред да продължим
и в живота с по-смели стъпки да вървим... ...

Сипи ми капки жалост,
пристрасти душата за отмора,
Хипнотизирай болката без скорост!
Попитай ме за милост в безцветната си флора,
открий усещане за старост ...

- Жените и децата не воюват, Йенси. Бъди човечен и добър с тях.
Мама ме гледаше тъжна, но не заплака дори и сега. Никога не пророни сълза, макар да беше бедна вдовица и да ме отгледа сама. Защо си спомних точно това, докато сваляхме багаж от колата и разпъвахме палатките за лагеруване?
Беше май, още ...

* * *
Животът като змия изпълзява,
оставя си мъртвата кожа
и тихо напред продължава -
назад да се върне не може. ...

*
Харесвам всичко.Тихите ти стъпки.
Очите ти. Прегракналия глас.
Ръцете и случайните ти бръчки.
Дори и маниера, с който хвърляш фас. ...

Красиво, нежно тяло - БЛЯН.
Красиво, нежно тяло - СВЯН.
... докосвам аз едва, ЕДВА,
... докосвам аз, но без СЛЕДА.
Потръпва то - без дъх, ГОРИ. ...

Ще се подложа на хипноза.
Ще изтрия
от мислите си всяка остра болка.
Ще се разтворя във леглото.
Ще се свия ...

Отрудено време
Живот изстрадан, с болка и труд....
Ех, живот, откупен с обич във студ...
Изпит пореден, сърцето отбира,
но щастие вярно сърце ми намира... ...

Да бъде - рекъл Бог
и тя била едничка,
но върнали я повечето там,
където Любовта
останала си птичка... ...

Когато градът притвори очи
и луна сърповидна възкръсне,
когато в прегръдките на нощта
всичко живо притихне,
аз яхвам своя копнеж ...

Едно едничко нещо искам -
Мъничко любов.
Искам, но не мога да я имам.
Леглото празно е - защо?
Къде да търся любов? ...

Дита не беше кучка по душа. Цинизмът и беше продукт на разочарованията, през които беше минал живота и.
Дните и след онзи 17-ти рожден ден, когато великолепното момче, което уж беше много влюбено в нея, я изнасили брутално по време на купон, се нижеха ужасно тягостно, обсипани в разочарование, депре ...

ЗА „ИГРА-ДЕЙСТВИЕ", ЗА МАЙЧИНСТВОТО И ЗА ЧИСТОТАТА...
Чудна дума има в родния ни език: трепет, тре-пет (3-5)... Вътрешните трепети на душата са най-същественото в живота на всеки човек. Това е вложено дори в думата отрепка - независимо от отношението на другите към тебе, независимо от това, дали има ...

Вървя ли? Накъде отивам?
Следите светли в мрака следвам сляпо.
Към притъмнялото небе обръщам взор невзрящ.
Проклинам своята съдба
Че малка грешка коства ми Света. ...

Тиха нощ, небосклон цял в звезди.
(Както пишат редица поети...)
Ние двамата бавно вървим.
Кротко нашите пръсти са слети.
Ти си мислиш за свои неща. ...

Ще ме споходиш ли?
За мъничко макар.
Ела и поседни до мене.
А после като на широк екран
ще прожектираш тежко бреме... ...