Загребвайки с ръждивото канче от старата и разкривена кофа, пълна с водка, намирам сили за поредното мъчително вдишване. Въздухът тежи!
Връз тая тежест се изкачва кафеникаво-безжизненият ми поглед, разцепващ пустеещия хоризонт. Всичко наоколо лъха на студ, сякаш е загубило своя смисъл. Но това не ми ...

Искам да разкъсам душата си и да я хвърля срещу вятъра... Искам да изтръгна очите си и да нахраня с тях изгладнелите птици от нашето мрачно небе... Искам да прегръщам до болка вкочанените си рамене, отчаяно плачещи и спрели да чакат... Искам да целуна нозете си и да им отдадам нужното уважение и пок ...

На най-красивото момче, което съм виждала някога...
(писано през сълзи...)
Той не рисува. Но е перфектен художник.
Не рисува, вече не може.
И е безплътен. Без срам го събличат. ...

>>>>> тишината
>>>>> припламва
>>>>> с дъх кратък
>>>>> литва
>>>>> и стихва ...

На четвъртия етаж
четвъртити хора
отлагат смисъла
за другия четвъртък
който няма как ...

(На Д., С., Б. и цялата азбука)
Детенцето:
- Ама боли ме.
Майката:
- Като се събудиш, ще ти е минало. ...

Privat
открит лист
за въздишка
по-скоро морно дихание
привет ...

Прозорец, светлина, небе.
Смях, невинност и дете.
Игри, паркове, катерушки.
Изведнъж белоснежни вихрушки...
Езеро, пера и кръв... ...

Тичам през пустинни небеса,
стъпките ми парят като огън,
леко намирисва на мъгла,
пръснала се тук да ме затвори.
Тичам, а зад мен горят цветя, ...

Нощта се спуска над града,
бяла луна изгрява над нас,
ала в твоя капан за сънища
аз още съм заклещен...
В горчивите си спомени, ...

На Илиана Панова
гр. Стамболийски - обещано
Изискана, приветлива, добра,
прекрасна майка и съпруга,
така достойна, истинска жена ...

Есента, която ни раздели
Имахме всичко – и звезди, и сезони
имахме... Беше всичко за нас,
но когато есента листата подгони,
отне ми едничката страст, ...

Алкохол на маса, само миеш се с водата,
тази вечер ще пада веселбата.
Към полунощ душата пее,
всеки тая нощ ще го огрее.
Слизаме и по пиянски се изхрачваме, ...

Пак идваш ти...
Носиш ми радост и даряваш ми усмивката си,
но отново светкавично си тръгваш!
Оставяш ме със спомена и с новите надежди!
До кога ще е така?! ...

Казваш, да бъдем на птицата крило.
Прецени ли ловеца с кръвясали очи,
който дебне в сърцето със... зло,
насочил дуло към висините и не спи,
готов да отстреля всяка нежна твар, ...

Нима съм за теб всичко на света?
Нима съм твоето слънце и луна?
Нима те е страх в мен да се влюбиш,
че може би някога ще ме загубиш?
Нима не искаш да ме видиш? ...

Докоснах те.
Разголих мислите ти.
Тихо е...
А аз те цапам с любов.
Преследвам те тихо. ...

МРЪСНА ПОЗИЦИЯ
Чувам какво ми говориш, но свали патлаците, мачо.
Даже в тъмното чувствам как очите на дулата им ме гледат в гърба с черен и празен поглед, който не ми харесва, защото обещава смърт.
Какво казваш? Че се целиш в съдбата ми?
Но когато някой се цели в гръб, това рядко е за добро, знаем г ...

Подарявам ти сърцето си,
от него вече нямам нужда,
преливащо е то от спомени,
гласът ти стене вътре и пробожда!
То, изтъкано вече от мелодии, ...

Отивах към плажа с хладни нозе,
с пясъка пълнех мойто сърце,
слънцето жарко над мене печеше,
облаче светло, кой те отвлече?
В морето вълните бяха заспали, ...

На Мартин...
Уморен да вижда черно-бели клоуни
как сипят шарени лъжи,
един от цветовете техни си избрах -
цвета на твоите очи. ...

Човешкият живот е един красив миг, който е част от вечността! Красив миг е, да! Но и красотата може да бъде подвеждаща и коварна. А животът не е ли като кактус? Да, то е екзотично цвете, което е част от Ботаническата градина. Кактусът е толкова прекрасен, преплетен в различни форми - също като живот ...

Помогнете...
Вечери -
с необясними мълчаливи крачки.
Утрини -
пълни с главоболия и стресове. ...

Не стой до мен.
Ще си поплача.
Минута-две...
И ще съм същата.
Не питай! ...

Намразих се, любов, сега разбра ли?
Не можеш да ме имаш като взимане.
Мечтите са раздиплени парцали,
разкъсани от бърсане на гримове.
Прокъсани от търкане на маските. ...

***
- И коя от двете ще остане? - беше запитала майка си със звънливото си гласче.
- Добрата, лошата ще си отиде.
Паметта й беше изтрила този спомен така отдавна. Години живя с усещането за две Магдалени - Добрата и Лошата - детските си години. Често вечер си бе представяла едно момиченце като ангел ...

Измислих първо мелодията на тази песен, а след това открих, че едно стихотворение, което съм писал по-рано, пасва точно - така че го поорязах, за да не стане тъжно и го пригодих към мелодията. Целият текст на стихотворението е публикуван тук под същото заглавие...
Записана е в домашни условия.

ТАКА РЕШИХ
Като птици напролет
търсим ний обич.
Tърсим малко гнездо
и забравяме себе си. ...

Бяла лястовица
Малка лястовице бяла,
я кажи ми откъде си долетяла?
Дядо Боже ли при мен те прати,
малко щастие да ми изпрати? ...