Болкоуспокоително
Мястото и времето
хората дели,
не се плаши,
щом и двама ни боли, ...

Когато пръстите ви отмалеят
да дърпат струните на нечие сърце,
когато устните ви побелеят
да сричат думите, а тичат
мислите ви две по две... ...

Светът ни милва с прелестни дъги.
Почувствани, но вечно невидяни.
Една жена внимателно върви
и нещо стиска в нежните си длани.
Една жена, по-крехка от мечта, ...

Слагам поредната си маска
и отпивам от виното горчиво.
Чужди устни, чужда ласка,
така красиво, но фалшиво.
А поредната свещ догаря, ...

Нахлуваш с полъха на вятъра,
с изящен аромат на роза -
това очарователно създание -
свенливо страстна властелинка,
уханна, непорочна, зрима... ...

Беше този, който исках да бъдеш -
и любим, и приятел понякога,
имаше всичко, което аз нямах
и ти казвах всичко, което не можех.
Беше този, който възпявах ...

Посмей се с мен сега,
че днес те виждам за последно.
Нима така е отредено
тъй само да е хубаво,
когато е последно. ...

Аз няма да съм вече твоя.
Не ми остави избор,
ще избягам.
Ти отнемаш силата и радостта ми.
Гризеш ме всеки ден. ...

Утринна магия
Събудих се днес - ръмеше навън.
Ръми и в сърцето ми - усмихвам се.
Защо ли е тази усмивка - липсваш ми.
Тъжно ми е и весело - целувам те наум. ...

На инат
Не се кълни! Не ме обичай, казах!
Една игра бе всичко между нас.
Върви си! Искам да ме мразиш!
Ти плачеше, а аз след теб се смях... ...

По-бавно живей,
дъхът ми ще спре -
лятна е моята жажда.
Пчели и трева,
пасторално небе. ...

От малка приятелка си имам -
бяла лястовичка,
нежна като детската сълза.
Двете си мечтаехме за принца,
за кораба с алени платна, ...

Защо ме предаваш, моя любов...?
Още грее меко злато в косите ми...
Моят вятър е попътен и нов...
И всеки пристан е тук, във очите ми...
Дълго ще лягам на топли дъна... ...

Заченала изгрева
Ръката ти топла с обич ме води
по пясъка хладен на бряг уморен.
Звездната нощ в очите ни броди.
Пейзажът е цял от любов упоен. ...

Предчувствах тази нежна топлина,
преди да ме обгърне изотвътре
разтърсването огнено в съня,
след него - унес, претопен във мъка.
Безвремието, космосът, светът - ...

Влудено утрото
в косите ми заплита грях,
поклащайки телата
в едно със лодките на кея
с ритмичността и вик на сладострастие. ...

България днес... !
Корупцията властва днес,
няма никакъв прогрес.
Политиците продажни
бълват само думи празни. ...

Бях твоя и със тяло, и с душа,
бях дълго твоя, но сега съм чужда,
със устните си другиго теша
и друг в леглото мое се пробужда.
Бях твоя всеки ден и всяка нощ, ...

Сега какво ще правим -
вече се обичаме,
не роня сълзи,
стихове не пиша.
Ако ми стане скучно ...

Kогато кръвта ти се стече
направо в собствените ти ръце,
тогава ми кажи колко много те боли,
тогава ти ми говори,
че плачеш с истински сълзи. ...

Душата на прага на разума
Голямата мечта... Като пътеводна светлина... И към нея толкова стъпала... Може би неправилно ги определяме като малки мечти, а всъщност това са нашите желания. И ако се самозабравим или егото ни прокънти главозамайващо, тогава лавината им би ни помела и задушила. Може някои ...

Кой бе ти?
Докосна ме с лъчи,
невидими в безкрая.
Кой бе ти?
Обърна ми света, ...

Разбрах, че те обичам,
но беше вече късно,
Струваше ли си след теб да тичам,
щом ти реши да ми направиш мръсно...
Тя ли е твоята нова "miss"? ...

Там, където вървим,
е за някой БЕЗКРАЯТ.
А всичко е толкова просто -
току-що прехвърлихме планината...
На високото са ...

Предложих ти кафе-еспаньола.
Характерът твой е това.
А ти - любопитна виола,
за отговор кимна ми: Да!
Келнерът тъжно въздиша: ...

Пътища дълги аз преминах,
пребродих всички посоки по голямата земя,
тъгата бе моят верен спътник,
тишината завиваше ме, но липсваше топлина.
Пареше земята под босите ми нозе, ...

"На мама"
Майчице, толкова искам
все тъй близо до тебе да бъда,
да се гушкам до теб и притискам
и от поглед никога да не те губя. ...

Време в бутилка
бавно
бавно, но и бързо
пиете,
разливате. ...

Попадна ти на грешния човек,
не бива да се влюбваш в мен.
За душата ми не се намира лек -
не оставай в моя плен...
Направиха ме копие на тях - ...

Щастието не е гримирана жена
(на Двата Вълка)
Дъждът отмива
като с ласка
пудрата ...

Животът ме прокле да съм без теб.
Очите ми изтекоха солени.
Почти като монах във луд вертеп
загръщах се със черно до... студено.
Отключвах всеки спомен скрит във мен. ...

Усещам дланите ти топли
как докосват моите ръце.
Усещам дъха ти нежен
как милва моето лице.
И във миг жесток изчезваш ти, ...

Зная
Борих се с двете длани, не зная!
Да прегърна себе си, под земя
от черна кал... и пак не зная!
Молих се сляпо и сляп останах ...

Всеки мъж в мен се влюбва,
в моите очи като звезди
гледат ме и идеална им се струвам,
но не виждат моите сълзи.
Всеки мъж с тялото си аз омайвам ...

Тихо безвремие плува в очите,
жадни за нови, далечни земи.
На хоризонта угасват свещите,
погледът тъне във гъсти мъгли...
Сига до страстни племенни танци, ...

Сълзите на дъжда се гушат във косите ти,
целуват вместо мен добрите ти очи.
Нощта ни приютява в прегръдка нежносиня,
а гузната ни съвест отчаяно мълчи...
И стига ми това, че просто ние двамата ...

Сърцето ми до болка бие,
вика те без глас и иска да си тук.
Моля те, недей от него да се криеш,
че единствено за тебе може то да бие,
както никога за никой друг. ...