Ако пресегнеш двете самоти,
със думата, която си опазил
от набези на грешки и вини -
ръцете ти сами ще ме разкажат.
Ръцете ти са улици към мен, ...

Аз питах все какво различно е у мене.
Защо животът ми върви отново спрял?
Защо все вратите забранени
отварях... лесно и без капка жал?
Аз питах хората, а те мълчаха ...

Защо разбиваш
точно сърцето ми,
каменоделецо?
Полека,
всички дни са твои. ...

Не е кръст!
Не е роб робът,
избрал робията сами.
Нито е зла прокоба
радостта, събудила те във зори. ...

Не се подчинявам на общоприетите правила,
сред простосмъртните няма за мен светила.
Не се вслушвам в съвети, не изпълнявам команди,
възхищавам се на личности като Индира Ганди.
Не правя трагедии от интимни раздели, ...

Двайсет и девет дни без да се бръсна,
знам, че съм маймунка мръсна.
Грозен съм, май ще се пръсна,
само с твоя целувка ще възкръсна.

Ей ма, скъпи мои - на! Днес шъ ставам Стойчова жина!
Кумица Танчето одеви дофърча, на ролки да ми сплита
пустата коса. Аз и викам, Танчи, мани, няма нужда,
тя ми вика, аз кума съм, ни съм лукова главъ!
Ка шъ ходиш в общинътъ, като чи мачки са ти драли по ...

Помогни ми
Сега се връщам. Ида от далече.
Вървях години, без да спра.
Пътят дълъг, кален, трънен беше,
но водеше ме мен една мечта. ...

Плача. Крещя. Бягам.
И затова виновен си ти.
Падам. Ядосвам се. Ставам.
И пак виновният си ти.
Погледни ме във очите... ...

Всеки път, когато ме убиваше,
търсех малка пролука към живите.
Толкова студено бе... попиващо.
Много пъти преживявах зимите.
Трудно се заспиваше от вятъра, ...

Обичам те!
В началото бях Аз и всичко останало... Аз и всички други... Бях Аз в търсене на любовта... Аз в търсене на Него... Него - Истинския, Единствения... Той... Накрая го намерих... Теб... Теб - Истинския, Единствения... Ти...
Показа ми малките неща в живота, показа ми какво е щастие и ме научи ...

Победи ме. Направо ме смачка
участта ми по морския хребет.
През бодили и зъбери крачех.
Уморих се. Но гръб не приведох.
Сред влечуги не търсех опора. ...

Като за последно
нека видя твоите очи,
като за последно
нека пак потъна в твоите ръце,
като за последно ...

И те създавах,
създавах те толкова пъти.
И те рисувах,
рисувах те все по-истински.
Писах те със всяка уморена мисъл. ...

"Не мога без теб!" - крещи моето сърце.
Как да простя, кажи ми сега,
всяка твоя горчива лъжа?
"Не мога без теб!" - крещи моето сърце.
"Не мога без теб!" - плача тихо в нощта. ...

Приказен сън
Приятна лунна светлина в стаята ми тази нощ нахлува.
Отдавна не бях виждала такава красота - неописуема.
Към мен прииждат хиляди звезди,
решили да ме отърват от тъмнината. ...

Беше онова време точно преди зазоряване, моментът - точно преди слънцето да се покаже зад хоризонта - Сивото утро.
Мъглата едва докосваше повърхността на езерото, а водното конче пореше водата с крилете си. Заскрежени планини обграждаха закътаното езеро. Единственото нещо, което не си беше на мястот ...

Невидимите нишки ме заплитат
в кълбо от светещи искрици,
светулчени в дъга премигват
трептения по пърхащи ресници.
Не мога да заспя, сънувам будна. ...

Будувам като нощно, приказно създание
и себе си не разпознавам (вярно е) - тъжна,
а непозната в сънищата ти будува,
все иска с теб над ложето ни да лудува.
Будувам като твое мъжко озарение, ...

Дълбаех стълби в планини от мълчание.
Скалите ронех, правех си стъпенки.
Ако някога изгаряхме в неистово желание,
то сега целуват се овдовелите ни сенки.
Когато болката прерасне в съжаление ...

Главата ми - таван.
Горе на тавана - шум.
Трупове трополят.
Труповете на мислите.
Новите влачат старите ...

Сълзата бавно стича се по моите очи,
мрак нахлува във душата и не спира да боли.
Кинжал пробожда ме в сърцето,
а то не спира да кърви.
Искам пак да бъда аз детето, ...

Откакто те видях
пожелах поне в съня
ми ти да си до мен
но нещо се обърка
и вместо теб ...

Чичо Гошо се приготви
с анцуга и двете котви.
Взе си въдица и шапка,
и закуска да си папка.
През вратата той излиза ...

Забулен в тайни неразбрани,
лицето му потънало в тъга.
Безбройни кодове неразгадани
на сърцето, реещо в мъгла.
Върви из улиците, скита, ...

Животът пее
все една тежка песен
фалшиво безкрай
Човек не смее
да почне куплет лесен ...

>>>>> не зная колко е часът в мене
>>>>>
>>>>> е студено
>>>>> треперя и горя смълчани думи
>>>>> ...

Пак рисувам отражение от дъх...
И прозрачната безкрайност ме обгръща
като спомен за загрижен горски мъх,
плъзгащ се по стряхата на стара къща.
Нежно четка върху празен лист аз движа, ...

Орисах те наивно с двете си очи
(това е карма с име „Евини очи")
да бях притворила поне едното,
разкъсан си на части... Не личи
ъгъла на погледа ми, от високо... ...

Ето ни.
Аз, ти и мълчанието между ръцете ни, които никога не се впкопчиха една в друга.
Само веднъж.
Колко е смешно, че ни свързва точно това мълчание.
Ти вървиш по десния тротоар, а аз - по левия. ...

А всеки ден е просто изгрев, нали?...
И с всяко вдишване не мога да спра -
както за първи път или както преди,
да те обичам, да те обичам... просто така!
Искам да разтворя ръце - ръцете, които ...