Не може да не си ме виждал там -
сред безсметни глутници от хора,
седя на бара пак сама
и пак текила пия... без умора...
Каква ли мъка давя тази нощ? ...

Миналото ни преследва упорито,
безмълвно демонът стои
с поглед, вперен в света.
В планината, високо на скалите,
до еделвайса и орловите гнезда, ...

С ДЪХ НА ЛИПИ
Юнска вечер е.
Луната,
притворила в унес очи,
спуща ...

Стихотворение искам да напиша аз,
но не мога да се сетя в този час.
Музата не идва лесно
във времето така горещо.
И ето, че набързо се отнесох - ...

Болка до болка,
кръв до кръвта.
Сама пак остана.
А защо си сама?
Така ти харесва, ...

Вървя по прашен път,
с огромен антураж от малки хора,
неразбиращи какво ще трябва да платят,
за да останат още ден във боя.
Колко болка причиняват ...

* * *
Дойдох на Земята
като искрица от
буйния огън на Живота
Горях от чувства... ...

Когато над бездни
призвездни
излезне
зад облаци хрили,
безкрила ...

Атлас живее в някакво селце
под възлестия крак на планината
с една жена и няколко овце
и къс земя на края на мъглата.
Той става много рано. Точно в шест, ...

Затваряш ли вратата?!
Прости ми, закъснях...
Пусни поне душата,
но заключи отвънка онзи черен грях!
Пусни я, нека влезе, ...

Посветено на човека, когото обичам повече от всичко...
Начинът, по който ме обичаш...
Обичам...
Безкрайната палитра розов цвят...
Когато ме помилваш. Реалност с илюзия се слива! ...

Леко хумористично:)
Хубави и ароматни дни, приятели!
Липата разцъфтя,
а с нея и копнежа
по топли ласки, брегове. ...

Не пиша.
Пия.
Заяждам се с приятели.
Оплитам с нежност -
кукувича прежда. ...

Невиждащ поглед, бял бастун,
спокойна крачка, предпазлива...
Върви слепец по прашен друм,
удавен в мъката горчива.
Роди се без очи - съдба - ...

Какво ме спира да си тегля ножа,
какво ме спира да скоча в пропастта,
да издера до кокал своЙта кожа,
с кръв да залея вечността?
Лудост или смелост е това? ...

Косите ми се търкалят като плажна топка.
Устните горещи, като шоколада.
А слънчево загадъчно ме докосват лъчите.
Ти ме гушкаш, мое опиятие.
Клатиш ме, като пейка. ...

Че цветята красиви са - вярно е, знам си,
но и тяхната хубост си има нюанси:
Магазинът едните на сянка ги пази,
подредени прилежно в саксии и вази.
Култивирани и в оранжерии расли, ...

Лесно е да си тръгнеш -
малцина остават.
Лесно е да сгрешиш -
малцина си признават.
Лесно е да спреш - ...

7.30. Днес. Гробищата.
Бъди там навреме.
Зад смълчаните долища.
Живот погребан дреме.
Дъхът замира. ...

ДЕСЕТ ГРАМА КЪДЕТО ТРЯБВА
... оловен къс
във мед облечен
с достатъчно кинетична
енергия насочен. ...

Мразя хора като тебе.
Не, границата между обич и омраза не е никак малка.
И затова няма смисъл.
Не си прави труда и не смазвай гордостта си под ботуша на моето презрение.
Просто се махни. ...

Навън брулеше студеният вятър и сякаш стържеше по душите на хората. Но не и моята. Сякаш бях недосегаем. Какво ли имах, дарба ли имах? Но аз вътрешно бях щастлив. Нещо от дълбините на душата ми ме подтикваше да се усмихвам. И напук на мен, всички ме гледаха злобно, сякаш искаха да ме изпият, да ме и ...

Град като... град. Хора, улици и проблеми - като навсякъде другаде. Но това си е моят град, мойте хора и нашите проблеми. Не е Ню Йорк. Нещо доста по-умалено и побългарено от онази Голяма ябълка (ако беше уместно, бих го опрделила като Малката круша). Не е голям, не е многоброен, но със сигурност е ...

Аз още те обичам но не зная
заслужава ли си смелостта
все първа аз да те желая
че ти ще си раниш честта
Обичай силно без задръжки ...

Чичо Гошо пазарува
торта с ягоди и крем,
защото ще празнува
днес рождения си ден.
Чичо Гошо се прибра ...

На сина ми
Роди се в кратка юнска нощ,
плачът ти изгрева посрещна.
Роди се, за да станеш мъж,
сила в теб да се усеща. ...

Дали посоката правилна
избрах -
с искра божия
себе си запалих,
та с този пламък ...

Почти нереални
Звездите ще помоля да не светят
и слънцето поне ден да не изгрява,
луната облак да скрие
и само тъмна нощ да остане. ...

Разкажи ми за онези самодиви, дето нощем
се спускат тихо по перваза на душата ти.
За мен болиш и париш... Страдаш още...
Не си забравил огъня, пламтящ в сълзата ми.
Разкажи ми! По вятъра се нося като спомен, ...

Хей, омбре,
не поглеждай под сомбрерото,
очите дръзки въглено прогарят
кожата ми нежна,
денят залязва ...

Сърдечно терзание
Като ранен вълк
вие вятърът.
Сух студ
е сковал душата ми. ...

Как да кажа, че без теб не мога да живея,
когато го крещиш на нея?
Как да кажа, че за тебе аз копнея,
след като копнееш ти за нея?
Как да те погледна ...