Потокът на мисълта
Потокът на мисълта засия в блестяща светлина и се понесе смело напред по непредсказуемите пътища! Заскача весело по склоновете на живота с надеждата да го озари в сиянието си и да го направи поне мъничко по-добър!
Светлината на мисълта бе пълна с енергия, която в своя екстаз се пр ...

Усмихвам
се тягостно
мислено
пагубно
вехнещо ...

Защо да съм красива,
когато твоите очи
няма да ме видят.
Защо да съм щаслива,
когато твоята душа ...

Когато наранен плодът е,
по сладък после става.
Неволно чудо.
А ние все се пазим
от връхлетелите любови, ...

Сещаш ли се за мен понякога?
Понякога, не непрестанно.
Спомняш ли си как съм те чакала?
Че ме няма не е ли странно?
Понякога ти не сънуваш ли ...

Студени вече са сърцата,
а до скоро бяха неразделни.
Помежду им тишината
пропасти разтваря безпределни.
Заглъхна веселият смях ...

Над тебе е раздиплено небето -
осеяно е със безброй звезди.
Една от тях си ти - сърцето ти -
и тихо се усмихва, и шепти...
Пред теб разстилат се полята - ...

Любов... Не бе една. Те много са - различни
и никога не тръгват си сами.
Крещиш им "сбогом", пъдиш ги прилично
и пак остават. А пък то боли...
При мен дойде, а него пощади, ...

* * *
Избеляха очите ми от гледане в пустото,
годините потекоха по бедрата ми,
един живот на гребена - в лустрото,
пулсира като вена в ръката ми... ...

Обикнах силно един индивид...
Майка му ме мрази;
Ревността му ме погази,
А чувствата ми изчезнаха към този индивид.
Злобата му се засили, ...

Ах, как те исках само за мен
и всяка вечер с надежда заспивах,
вярвах - ще дойде и нашият ден
и винаги насън се усмихвах.
Но всичко сън прозрачен беше... ...

Геврек&Матю Матеец
Спестовни чувства
- Спести ми любов и надежда,
спести ми ласки и нежност -
спести ми, спести... ...

~евентуалности~
~
увлечението по събличането
доказва че
обличането не е развлечение ...

Защото вече всеки ден се чувствам зле
и няма кой дъжда в очите ми да спре.
Защото да опитваш всеки ден е трудно
и все по-трудно става и нищо никога не се оправя...
Защото искам да се смея, ...

И черните звезди са като хората....
Невярващи. И твърде уморени.
Без светлина останали. Без пламъци -
замръзнал огън в черни звездни вени.
Раздали са ги някога. На някого... ...

Макове
Зеленее полето, буйно море,
греят капки алени красиво,
полюшва се тихо, тихо морава,
усмихва се макът ярко, щастливо... ...

Вали навън сега
и мрак е в моята душа,
аз копнея да си тук - до мен,
с теб се чувствам прероден,
но няма те, уви, ...

Сезони
Ти беше като летен ден
по средата на ноември.
И държеше мислите във плен
чак до края на декември ...

Небето е изцъклено от студ.
А облаците. Чаша вино.
Отпивам глътка. Пиша стих.
Въздишат чувства от комина.
А бе денят, изпълнен - с теб. ...

Там насред океана,
сред острова зелен,
в една гора голяма
на поляната Мериен,
в огнен кръг ...

Очите ти (тез банални очи, толкова пъти възпяни)
са пълни със светлина и лъчите в тях са разляни,
открити и ясни, кадифено прекрасни.
Устните (сякаш нещо ново може да се каже),
като че ангел целунал ги е, да покаже ...

>>>>>>>>> кой каза, че всеки стих трябва да е смислен?
Една земя,
едно небе,
много хора,
просто едно дете... ...

Дъждостене утринна молитвата.
Над чашата ми със кафе ръми.
Вън е лято. Цъфнаха липите.
Ароматът им на устните сладни.
Себестихно се раздадох без остатък. ...

Не плача с истински сълзи..
и Те не идват от моите очи.
Не са кристални и солени,
а са винено червени!
Ти си призрак в моя живот... ...

Лъжите ти
Лъжите ти са като океана. Толкова огромни, така мътни.
Въвличаш ме в тях, когато си поискаш,
без дори да знаеш, че не съм добра плувкиня.
Мислиш си, че всичко, което правиш, имаш право да го правиш. ...