Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
1 результат
„На прощаване”
🇧🇬
„На прощаване" по Христо Ботев
от Марчо и от кмета на Сливенските минерални бани
стая № 24 от 4 до 24 март 1968 год.
Не плачи, майко, не тъжи,
че те остави на село. ...
Цел някаква... неясна, но постигната
на перваза на прозореца приседна.
Запали си цигара... от зелените
и взе да си мърмори отегчено.
"Къде изгубиха се дните бели, ...
Защо мъжете, които твърдят,
че ме обичат и в любов ми се вричат
не искат те за мене да се борят?
Нима не виждат, че под привидната ми сила
се крие нежно, крехко цвете? ...
Аз ще те помня... теб и твоето достойнство...
Ще помня колко бе трудно да те спечеля...
да те накарам да признаеш коя съм...
Бях мисъл, преминала през теб,
бях чувство, докоснало сърцето ти... ...
Ето те, намерих те...
Търсих те толкова дълго... И на толкова много места. Потърсих те дори там, където хората отдавна не са се сещали да поглеждат - вътре в себе си. Обиколих Света, преминах границите... направих Всичко! А ти си било винаги с мен, вътре в сърцето ми.
Здравей, Огледало на Истината! ...
С теб ме приветства топлият полъх на летния ден.
Ти прокара нежно щастлив блясък в очите ми.
Очарователно е как и звездите замечтаха със мен.
Почувствах се жива! Потрепери май нещо в гърдите ми.
Изплъзнах се от сънищата за красивия принц на бял кон ...
‘'Несправедливо обвинен''
Кой от двамата не спазва правилата?
Я си помисли добре преди да отговориш.
Изглежда, че някой нарушава играта
и веднага след това започваш с мен да спориш. ...
Тринадесет пъти изпитах болката от
брадви, ножове, мечове и саби...
Нашите братя са ги удряли от завист!
Пишат в учебниците - умирали,
млади, стари... ...
Убийството на залеза бе кратко,
родиха се звездите глуповати.
Очите ти видях за миг изстинали.
Ръцете ти ми бяха... непознати.
Куршумените устни ме простреляха, ...
Писна ми просто така да живея -
сред толкова сълзи, сред толкоз тъга,
за мъничко радост сърцето копнее,
а не за такава черна съдба...
Парцалени кукли сме, ...
Глухи стъпки в мрака... глухи...
Стъпва тежко и накриво... тежко...
Мислите му май дрънчат... мислите му кухи...
Но поне добряк е... със сърце горещо.
"Виж го, мамо, виж го! - вика малкото момиче ...
Чудя се дали ще погледна друг с очите, с които гледам теб. Чудя се дали ще обичам друг така, както обичам теб. Дали звездите ще блестят нощем така, както когато ги гледаме заедно, дали ще мога да прегръщам друг така, както теб. Ще мога ли да заспя до друг, когато сърцето и умът ми принадлежат изцяло ...
Всички имаме души. Но тези на поетите са по-нежни, по-мили. За жалост никой не ги разбира... Почти никой. Малко хора могат да гледат през душите на хората. Да усещат какво се крие вътре в тях, да разбират какво точно ги боли... Всички страдат малко или много, но нараненото сърце на поета много повеч ...