Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
393.5K результатов
Blackmore's Night - Ghost Of A Rose
🇧🇬
Blackmore's Night - Ghost Of A Rose
The valley green was so serene
In the middle ran a stream so blue...
A maiden fair, in despair,
once had met her true love there and she told him... ...
Чакала съм всеки миг,
попивала съм всеки поглед,
усещала съм всеки блян.
Понякога ми беше трудно да те сбъдна - единствен път към мен си ти
и исках да избягаме далече до безкрай да бъдем ний сами. ...
Казваше, че винаги ще си до мене,
така и беше, но преди.
Но защо не чуваш в настоящето как стене
моето сърце, от болка то крещи.
Защо и позволи на самотата бавно моята душа да „прелъсти”? ...
Късмет е, когато възможността почука на вратата и ти й отвориш
🇧🇬
Живялo в малко селце едно бедно семейство. От сутрин до вечер бащата работел в близката мина, а майката шиела дрехите на богатите дами. Синът им бил още малък, но осъзнавал колко много родителите му се трудят за него. Вечер, когато семейството се събирало на трапезата, отправяло благодарности към бо ...
Докога ще се залъгвам ли? Докато има за какво. Никога не признах пред себе си каква съм, така и не се осмелих, така и не реших... да съм себе си. Убеждавах хората каква съм, без самата аз да се познавам. Детинско... не просто постъпка на страхливец... Наистина, само един страхливец би постъпил като ...
Удари сърцето ми и нека спре,
защото не може повече да понесе.
Живот без теб е като песен без глас.
Удари сърцето ми и нека го боли,
защото и мене ме боли. ...
„ А аз се зъбя на света, на тоя грешен свят, с надеждата,
че някой ден водата като нищо ще залее сушата."
Ивайло Диманов
Нещо се преобърна в мен
когато абортирах ...
Не знам какво е, но е хубаво това
да си припомням с нежност твоите слова;
тъй облакът в залязващо небе се рее,
а отвъд него трепкащи звезди светлеят.
Не знам какво е, но е сладко, ако ти ...
Клинично здрав,душевно мъртъв (писмо до умрелия)
🇧🇬
Защо ли пак те виждам там?... Почти издихнал, но на инат живеещ, защо ли? Има ли вече за какво? За кого? За себе си може би? Но какво остана от теб? Само парчета глина от изящна ваза... Всяка вечер си там и аз те виждам, но сякаш само аз, всеки подминава и дори не забелязват, че си там. Единствено н ...
fortunately you've got someone who relies on you
we started out as friends
but the thought of you just caves me in
the symptoms are so deep
it's so much too late to turn away ...
Крадец на мечти
Време! То просто отминава. Дори не усещаме как. Не го виждаме, не го чуваме, не ни притеснява, не ни е страх от него. Просто отминава. Тихо, неусетно, безмилостно, ловко. Смело крачи към безкрая, понякога тича, понякога се влачи, но никога не спира да върви напред. Потопени изцяло въ ...
Светлина в тунела
Всеки ден градях стена неразрушима,
исках да предпазя душата си ранима.
Твърде много рани преживях,
за да допусна да се порежа пак. ...
40 девойки коси сплели
и полетели в бездната под тях.
Водата нежно, с ласка ги поела
и скрила ги от петвековен враг.
И днес, когато на скалите се изправиш ...
Когато звездите губят пламъка си и се понасят в съня на вечния мрак, когато цветята губят аромата си и когато вятърът престане да дарява тревата с нежните си ласки, заспивайки някъде из клоните на плачещата върба... тогава поетът не губи вълшебните си думи, художникът продължава да рисува картини, и ...
Не ща да вярвам, че ще ме обичаш вечно,
аз искам днес да съм желана.
Тъй както има луда мимолетност,
опожарявай наш`та - постоянна.
Ако вярвам, че ще ме обичаш вечно, ...
Изсъхналата ябълка на двора,
надвесена над глухата пътека,
пропита е със сенчеста умора
смолиста доза, давеща утеха...
В ликото ú се нищят тихи рани, ...
Сега след като разсъждавам от позицията на зрял и мъдър човек, ми се струва, че копринените чорапи не са чак толкова важни. Не, че съм се отказал напълно от тях, не нищо подобно, но просто вече не са най-важното нещо в живота ми (поне засега). Та, като заговорих за копринени чорапи, се подсетих са е ...
- Този фиш печели петица - каза Пешеходеца и за доказателство остави хартийката на масата.
Останалите скупчиха глави над цифрите. В ъгъла на кръчмата, високо до тавана на специална стойка бе поставен телевизор. Екранът му меко проблясваше в полумрака на помещението. В долната му част се виждаха изте ...