Виолетки, вие сте нежни, малки, диви теменужки!
На душата ни сте вие верни дружки.
В подножието на кръста Господен
е вашият дом роден.
Вие сте първото цвете, ...

Здравей!
Благоволи ли да се върнеш?
С какво заслужих таз голяма чест?
Не ти ли стигна туй, да ме прегърнеш,
че пожела ме днес? ...

ЗА ВСЕКИ Е ХАЗАРТ ЖИВОТА!!
ЗАЩО ЛИ САМО СИЛНИТЕ ПЕЧЕЛЯТ?!..
ТЪЙ ТЕЖЪК Е ЗА СЛАБИТЕ ХОМОТА,
ТЕ С НЕГО ДА СЕ БОРЯТ НЕ УМЕЯТ!
ЗА ВСИЧКИ НИ И СЛЪНЦЕТО ИЗГРЯВА, ...

Студено...
Студено...
Полуумрелите ни чувства,
наблъскани
в съдрания костюм ...

Не знам защо, но винаги е тъжно,
когато със приятелство се лъжем,
когато убеждаваме се двама,
че даже спомен във сърцата няма.
Когато се залъгваме нелепо, ...

Беше сън, беше вик, беше зов,
беше звън на камбана, кристален,
беше властна магия и тих благослов,
ангел светъл от храма сакрален.
Подари ми криле, подари ми мечти, ...

* * *
Няма да мога - сигурно -
да премахна заблудата,
че не Ти, а Той беше другият.
Все едно - пак съм луда. ...

Сбъдната мечта
Слънцето бавно плува над хоризонта. Вятърът немирно играе с косите ми. Препускат в неуморен бяг вълните. В шума на прибоя сякаш долавям недопятата песен на четиридесет български девици. На Калиакра утрото ме поздравява...
Колко ли тайни криеш, Море, колко ли мъка и болка, радости и ко ...

Един ден е малко.
За какво ли? Въпрос ранен.(хронологично)
Жалко, бавен съм, а искам
и още повече от това. От кое?
Отново денят свършва и малко ...

Аз бях на шест а ти на седем.
Tи бе съседското момче…
Безумно влюбих се в тебе,
в момчето с най-голямото сърце.
Обикнах всичко в теб: ...

Защо всеки път, когато болката не спира,
защо всеки път, когато надеждата умира,
защо тогава искам да те видя аз???
Защо сълзите стичат се виновно
по моите очи? ...

"Завинаги" звучи така отчаяно.
Пресявам през сълзата си звезди.
А ти си скрит в ръба на огледалото,
в което се поглеждам отстрани.
Ефирна сянка. Синкава следа, ...

“Ех, слава поетическа,
ти, пуста-опустяла –
горчива е трохичката,
що и на мен си дала”
Георги Константинов ...

"Той е добър приятел, ще те намушка отпред"
Луис Левинсън
Приятел ми бе – не отричам,
но само до вчера, а днес?
Как толкова бързо изгуби ...

В тихите гори безкрайни,
тръгни мълком след самодива,
тя ще разкрие своите тайни
на полянката, чудно красива.
И скрити безшумно до огъня, ...

Погълна ме това, че всичко в теб ме дразни.
И всички навици омразни
днес край мене се въртят.
Думи, от теб отсечени
днес наоколо валят... ...

> Животът ми - безпътица отрудена,
>
> лишен от радост и любов,
>
> съществувание принудено ...

Научи ме да гледам
през твоите очи света.
Научи ме да разпознавам в тебе
всеки жест и топлинка.
Научи ме да плача - ...

Бъдещето на поета
Да пиша вечер е тъй сладко,
че няма веч’ покой за мен.
Да търся словото ти, Татко –
това е моят дан за Теб. ...

Измъчвам си сърцето - то не стене,
със разума се подигравам - той крещи.
Пред мен кафето още е студено,
но в мислите ми пак дими.
Сърцето се обажда полугласно. ...

Снежни робини
Вън сняг вали, вали.
Снежинките танцуват,
падат на парцали -
на вятъра робуват. ...

Той е утро, прогонило мрака,
ти си призрачна, тягостна нощ.
Той е топлият вей на южняка,
ти - торнадо с нестихваща мощ.
Той е тихият пристан на кея, ...

Ще си отида тихо, както съм дошъл,
ще се завърна в моите покои,
прегазен бях в живота зъл,
захапаха ме хищните копои.
И мразех, о, как мразех ...

По тичинките
ти изпратих
послания за звънко лято.
С уханията на мечтите
трептях във стих ...