Where will you go
You're too important for anyone
There's something wrong with everything you see
But I, I know who you really are
You're the one who cries when you're alone ...

I Killed the Prom Queen-Say Goodbye
Storm clouds hanging over head.
Offer not the slightest bit of comfort for the first time in days.
I wait to discover disasters that I've slept though while I felt so alive.
So we say goodbye, so we say goodbye. ...

Нощ... Тъмнина... Страхът ме беше обсебил. Бях се сгушил в единия ъгъл на стаята и треперех. На вратата някой продължаваше да чука и шансът да се откаже и да си тръгне беше минимален. Ужасявах се от мисълта, че всеки момент може да разбие вратата. Докато изведнъж спря, ударите на сърцето ми учестиха ...

Среднощни мисли за чая...
"Понякога трябва да се научим да пием и от празни чаши."
Закусвайки,
разсипах чая...
Въпрос ...

- Здравей, Принцесо! (Ха, така!... Принцеса!
Мониторът дори се пооблещи.)
- Ами, здравей! - отвръщам, но си мисля:
"Какво му става и какви ги плещи?!"
Туй - бившият... Ама, от много време ...

Играем си като малки деца,
а нещо в мене се събужда.
Порочно.
А ти го правиш нарочно,
нали!? ...

Животът е като море,
разбивано от зла вихрушка.
И ти, препълнено сърце
от скръб, към радост все се люшкаш.
Влече ни мътният поток ...

Кога се научи да мамиш,
съвестта не ти ли тежи?
Доволна ли си, когато лъжеш и дявола,
в теб празно сърце ли тупти?
То - сърцето ти, веч не трепка - ...

Ах, колко върхове
си изкачил,
стаил дъха божествен
на скалата.
Във приказния свят ...

В ефирно леката мекота на нощта
сребристо огнените лъчи на луната
погалиха с блясък
гората, потока, тревата, скалата.
Там, сред песента на водата ...

Женска душа...
Там,
някъде...
в зноя на лятото,
мъжки вятър ...

Завързани чувства
Завързах чувствата.
На възел.
Да мълчат!
От себе си се скрих! ...

Някой ден ще те боли, заради неизживените мигове. Ще боли за неосъществените мечти. Ще боли заради пропиляната любов. Ще боли за неказаните думи и за казаните. Ще боли за хората, които си наранил, а те не са го заслужили. Но сега се радвай. Радвай се на живота! Радвай се на това, че решаваш сам съдб ...

Всеки си има... място. Знаеш - място, което е свързано със спомени, с усмивки, с викове...
Знам, че е просто гараж, от покрива, на който се вижда детска площадка с изпочупени люлки. Знам, че би трябвало да е някоя живописна полянка. Но пък винаги има вятър. Ако няма, си го представям. И е тихо. Толк ...

“Зъл, безжалостен, с плячка в погледа,
сив до зъбите, с нокти свъсени –
звяр, на дявола пред бърлогата,
трепя стихове непрекъснато;”
Иван Динков ...

Ела, приближи се до мен,
имай ми доверие -
виж ме - в пламъци горя,
нека в тях и теб да изгоря.
Заличи от своето съзнание ...

Цял живот безпътна скитам
и непрестанно все се питам:
защо ли Господ ме наказа?
Душата да гори в таз проказа -
без любов сама да бродя! ...

Всяка стъпка тука е борба,
а борещите май са уморени,
да тъпчат свойта скрита суета
във гените им сиви вкоренена.
Всеки поглед чака за медал, ...

БЪДИ ЩАСТЛИВ,
прошепна тя.
Без сбогом тръгна сетне,
ненадейно...
Благодарих. ...

Ех, нали отдавна ви говоря за Романа ми. Още от... година и половина - две. Всъщност, почнах да го пиша малко по-рано. След като направих Прозренията откъде е дошла Болката.
Още не съм се отказал. Просто Болката никога не изчезва, само преминава от един вид в друг и... ме огъва. Няма да й се дам. Вс ...

Още ли си най-добрият,
все още ли нямаш равен?...
Ирония... стана като тези,
на които се присмиваше.
Твоите думи, изпълнени с гордост, ...

Идва краят на нощта, чува се последният писък на страха. Слънчевите лъчи нахлуват през прозореца, единсвенно ъгъла, в който седиш, е тъмно. Ставаш бавно, нямаш вече сили. Отиваш до прозореца и отместваш коприненото перде. Навън имаше хора със щастливи лица, смеещи се и бързащи за някъде. Никой не се ...

ЗАТЪМНЕНИЕ. СТОЛ. ЧОВЕК С РЪЦЕТЕ ЗАД СТОЛА.
- ЖЕЛАЯЗО-О-О!
ВИК. СЛЕД ТОВА БЯЛА СВЕТЛИНА В ЛИЦЕТО НА ГЕРОЯ. ТОЙ ГЛЕДА В ХОРИЗОНТА.
СВЕЖДА ГЛАВА:
- ЖЕЛЯЗО!!! ...

Навънка слънце грее,
а в душата моя - само
мрак.
Светът навънка - той се
смее, но аз намръщена ...

Загубата не е край на всичко.
Загубата знак е за умора.
Загубата променя в нас едно-едничко.
Загубата, тя ни прави хора.
Буди тя във нас тъга. ...

Някой беше казал, че звездите са много високо, но имало хора, умеещи да стигнат до тях... Да разтворят шепи и да потопят пръсти в светлината им – набързо, като неуловим повей от криле на пеперуда... и да гребнат малко от заряда им... А после – да стиснат нежно длани и да погалят тайно душата си, вли ...

Аз ще бъда няма...
Палач... тълпа...
Аплауди и призиви...
Удар... Боли!
Камшик... и - следа! ...

Когато всичко свърши и безвремието започна,
аз пропадах в себе си и се чувствах ням,
и целият живот свърши, и сега съм на съд безсрочен,
и дори със греховете си в ада, пак съм сам.
Когато времето ме разгроми и съвестта пристигна, ...

Като струни на китара
проблясват слънчеви лъчи.
И утрото по тях прокарва
пръсти трескави и тихи.
Звучат акорди с птичи песни. ...

БУДИЛНИК
Тик-так, тик-так.
Стрелките гонят се
в море без бряг.
Секундите броят. ...

Седни, седни и нека ти разкажа
за чувствата, които породиха се в мен.
Ела... Ела и нека ти покажа
кой плени сърцето ми за ден.
Видях го и щом видях, разбрах, ...

Kрасиви сме, когато помним...
и грозни - щом забравим
Себе си...
Море от чувства, океан от спомени
и лодка трябва само да направим ...

Мои мъже,
мои птици
в живота ми,
които идвате и си отивате...
Аз не съм гнездо, ...

Защо това ми причини,
се питат моите очи,
защо това нарани,
което обичаше допреди?
Бързо ме захвърли и потърси другаде любов, ...

Мое малко дете - неродено.
Нов живот тупкащ у мен.
Мой нов свят, моя нова вселена.
Радост моя в идния ден.
Стих мой нов и нова надежда. ...

Скоро навършва се година,
откакто ти замина...
Откакто нея ти избра
и любовта потъна вдън земя...
Не - не съм забравила... ...

Затварям книга прашна
с край, облечен в сивота.
И подир истината страшна
вървя, увлечен от живота.
Но днес, на ъгала до нас, ...

Всяка нощ от съня си крада,
заради шепата слънчеви стихове.
Всяка нощ непозната звезда
със светлина по възглавката пише.
Всяка нощ е луната сълза, ...

Ядосвах се за глупави постъпки,
в тъга превръщах радостта,
сърцето си затварях зад прегради,
закриващи лъчите на деня.
Болезнено си скубех аз косите ...

На сцената животът режисьор е.
Актьорите подрежда и върти -
пионки сред натруфени декори.
Подрежда в пъзел страсти и съдби...
А ролите отдавна са раздадени. ...