Посветено на... няма на кого :)
Ето ме, любими. На смъртното ти ложе
връщам се. След години неистов бяг
ръката на сърцето си да сложа,
че дори в греха си обичала те бях. ...

Какво ми направи?
Далеч си! От мене много надалеч.
А не идва (и) тази забрава!
Какво със мене става?/ ми става?
Чудя се вече...! ...

Завръщам се от дългото мълчание.
Заседналите в гърлото ми думи,
задавени от глътки отчаяние,
лекувах до припадък сред безшумие.
Дали обаче те са излекувани? ...

Ще си купя сладко коте
и до болка аз ще го обикна.
И няма да бъда самотен,
защото със него ще свикна.
Ще го галя и денем, и нощем ...

В този тих, копнежен вятьр...
Самотата ме убива, знам...
Пламен Парнарев
В този тих, копнежен вятьр,
сякаш времето е спряло ...

РЕПЕТИЦИЯ КРАЙ ПИЛОНА
„Носете си новите дрехи, момчета!"
Стефан Цанев
Свалете си новите дрехи, момичета!
Или както го казват сега на жаргон - ...

Идваш ти и си отиваш винаги.
Никога не остана при мен
за повече от ден.
Имах те истински,
докоснах се до душата ти, ...

Неизживяни пролети
На Сузи ♥
Една ароматна шега
издърпа косите ми вързани.
Кога ли се влюбих, кога, ...

Жадувам те стаена на прага на вълните.
Потапям сянката на спомена
и с нежност я целуват даже светлините.
А корабът на кея е притихнал във очакване,
със чайката сама останала, ...

Стоеше сам под уличната лампа,
беше тъмно, виждах само силует.
Не знаех дали си ти,
но все пак беше тъмно - беше само силует...
Не мърдаше, сякаш застинал във времето, ...

Невидима до мене беше.
Усетих те и те познах.
Плахо ръката ми държеше
и обич в очите ти видях.
Потънахме в нощната забрава, ...

Някои казват, че книгата на живота се пише от неговото раждане. Защо е така?Малко могат да отговорят...
Аз ще започна от мига, в който оставих сърцето си далеч, назад в историята, под палещото тропическо слънце, на камъните, на брега на Моето Море.
Малко са хората, които мъчат съзнанието си в опит д ...

ПРАХОСНИЦИ
Във всеки миг
заключена е вечност.
Загубили ключа за тях,
вкопчени неистово ...

Със спомените светли вчера се сбогувах,
душата си с надеждата облякох,
и тръгнах бавно... любовта, която уж бе моя,
изчезна някъде, потъна в мрака...
Сърцето плачеше, то търсеше утеха, ...

Бързам.
Уморена съм от работа, леко напрегната от предстоящата вечер. Ще имам гости. Обичам приятелските вечери, но днес като че ли нямам нужното настроение. Близо съм до банкомата на Окръжна болница. Трябва да дръпна някой лев, после хипермаркета, после салатите, ордьоврите... Не! Определено нямам ...

За един миг всичко се разпада
И сякаш щастието вече го няма
Забравяме за хубавите дни
И всичко в душата ни гори
Сърцето мъничко от страх тупти ...

Луната ме предаде през нощта,
изгубих в мрака и следите,
звездите светят в слепота сами,
но огънят е тя, а те искрите...
Дори в тунела изхода е в края, ...

Искам да имам такава любов,
че само лъч да ми стига.
Всеки ден да е с целувка по-нов,
а късметът-Крез да ми намига.
Искам да имам приятели-дъбове, ...

И някой ден ще скъсам всички нишчици,
синджирчета, връзвали, закопчалки...
Ще бъда себе си. Онази - другата.
Различна от съпруга и от майка.
Торбичката с досадни задължения, ...

Ако обичате уединението в планината или сте любители на риболовния спорт, чудесна възможност да съчетаете едното с другото ви дават хижа "Тръстеная" или "Тръстена", както е била известна в миналото, и езерата, в близост до нея.
Намира се в Стара планина в невероятно красива местност на около 10-ина ...

В дланите на своята копнежностсъбирам капки слънчеви мечти,пречупвам ги през синята безбрежностна теб, море, окъпано в лъчи.
И се потапям в дълбините синина своята непреходна мечта,намирам го, така чаровно истинскии го обичам повече, безкрай...

Братовчедка й била доста важна личност,
доложи ми, когато спряха климатика,
жената била агрономка с 23 години стаж,
до един всички я уважавали (дори жените).
А нейният мъж имал точно три висши, ...

Tи си припев на любовна песен,
стих на бездиханна есен.
Като златен диск разсичаш тъмнината,
като нежен лист трепери ти снагата.
С глас възвишен, упояващ, ...

Устните ти леко се разтварят,
вероятно за да разтуптят сърце,
с кадифеното в очите разговарям,
с красотата в твоето лице.
Тръпки спускат се в ръцете, ...

Заострена усмивка
Колко спомени крие в гънките на лицето си?
Казват, че са белези от остри усмивки.
Знам, и избелялото, смачкано лице е блестяло,
тези ръце, в шкурка превърнала земята, ...

Страстна целувка
От светлината на една мечта,
чрез силата на искрена вяра,
от черното небе - свалих ти звезда,
да те топли - без да те изгаря. ...

Как само ще ми липсват, Господи!
Как ще ми липсват салкъмите!
И изгревите, дето ги посрещах
със погледа си, влюбен във лъчите.
Очакването дълго, там, във клоните, ...

Като дъжда през ласкаво лято
по малко те имам, но вярно е
и когато обич докосваме свято,
дланите ни светят благодарно.
Като снежната пряспа във зима ...