След всеки удар в гърба,
след всяка твоя обида,
попитай мойта душа
как в мене още е жива?!
След всяка твоя лъжа, ...

Пристъпвах на пръсти към ръба на живота,
дано греховете не натежат в посока - безкрая,
тежките думи затворих в кивота,
надявайки се така да достигна до рая!
Тихи молитви редих на онзи, ...

В празната стая с четири стени,
аз вече час стоя и за тебе мисля,
о, прости...
За тебе... За кой друг да мисля?
Нима е грях, кажи? ...

В съня си виждам бяла къща.
Балконите - отрупани с цветя.
Кипариси от всякъде обгръщат
къщата от моята мечта.
А вътре, през красивите пердета, ...

Скапан ден
Веселин Гочев, по-известен в някои среди като Весо Левачката, душа даваше точно сега някой да му се надене на крошето. Някой смотаняк да го засече с голфчето си или пък просто да посмее да му светне с дългите насреща, както си караше точно на средата на платното. Но малкото шофьори по шос ...

... Липсваш ми...
И тази нощ... Отново... Отново копнея с всяка моя фибра да чуя гласа ти. И тази нощ отново той остава далечен за мен. Далечен и чужд, какъвто много често и ти си на сърцето ми. Понякога се чудя кой си - истински ли си или аз самата те измислих, събирайки всички мои надежди и най-го ...

Лъжа ли беше нашата любов,
лъжа ли бяха думите красиви?
Лъжа ли беше целият живот
и приказните мигове щастливи?
Лъжа ли са годините зад нас, ...

Все още те искам,
все още копнея за мигове
страстни, а ти си главният герой.
Желая те, но разумът ме възпира
като строг съдия. ...

Разпети петък е, камбаните бият, бие и мойто сърце.
На църква отидох, на Бог се помолих с обляно във сълзи лице.
Аз молих и исках да ми прощава допуснатите мои грехове.
Молих, дано да прости, ако може и на моите врагове.
Плачех със глас и свещта ми трепери в стиснатите ми ръце. ...

Стая червена,
пръсти дълги,
големи свещи.
Пламък огнен,
полъх лек, ...

Ако ти също като мен
не можеш да спиш,
учиш и ядеш
обади ми се, за да знам.
Да се успокоя, ...

Тя
Своята опасна сила
пусна тя на свобода.
И ето! Виж как крият се жените,
във захлас изпадат мъжете, ...

Когато се чувстваш толкова близо до нещо,
а всъщност е невъзможно да го достигнеш.
Живеейки живот, който не те интересува,
живот, в който не намираш смисъл.
Би ли останал? ...

По принцип обичам да пиша. Изписала съм десетки страници за живота и житейските проблеми. А днес, когато реших да пиша за смъртта, разбрах, че никак не е лесно. За нея ми е трудно да напиша дори и една страница. Може би не я познавам достатъчно добре. Според мен никой не я познава, защото когато сме ...

Уморена съм от път,
бреме тежко, но безмълвно влача -
да бъда себе си в играта...
За сън затварят се очи,
за сън и блян далечен. ...

Болката е може би ужасна.
Ужасна е, но не чак толкова ужасна.
А може би, дори прекрасна
в сравнение със самотата,
която е наистина ужасна.

По ръба на стъклено съзерцание
се състезават мечтите.
Оковани от глухи илюзии,
в тясното гърло на дните.
Хора с маски на хора ...

ГОСПОДИ,
прости ми,
но
аз обичах
наистина... ...

На всички Откровенци с обич! Хубави празници!
В среднощните отблясъци на мрака
огрява ни усмивката добра.
Заразна е. И пак „проплаква"
смехът по нашите лица. ...

Представата, че заслужавам повече, отколкото получавам, е тежко заболяване. То е пандемия. (Човечеството никога не е било здраве. И човечеството никога няма да бъде здраве).
Психагогията приема, че болестта е същностната реалност на света. Но психагогията не желае да се спаси от тази реалност, както ...

Скоро Господ пак сред нас ще бъде,
ще ни погали с обичта си вечна;
нека светлини в душите да запалим,
та Той с любов да ни погледа!
На светъл празник и на светъл ден, ...

На листата приличаме ние -
безметежни, безгрижни деца,
само вятър заплахата крие -
да откъсне наште стъбла.
От дървото - семейство навеки ...

Точка. Преди да се забие в гърлото ми бучка.
Като разкъсващ звяр невинна плячка. Точка.
Далеч от всяка глъчка, от всяка лоша случка.
Когато още няма я в очите стъклената плочка.
Преди тъгата. Точка. Това ще е моята засечка ...

МОЕТО АЗ Е МОЯТ ИЗБОР
Кой съм Аз? Може би това е първият съзнателен въпрос, който човек си задава. Отражението в огледалото? Това, което казват другите за мен? Това, което мога? Това, което мисля и правя?А може ли човек да избира какъв да бъде? Кое е „Моето Аз”?
Един индивид може да се определи като ...

Пръстите ми изкривяват се в клавишите. Окапа в безгласност и последната нота. А трябваше да съживя пепелта, опитвайки се да я задържа във шепите си. Всичко, което е нематерия толкова силно ме съблазняваше през годините... и плътта тълкувах със собствена душевност... Сега? Сега стъпвам по капки от ви ...

Не беше толкова трудно да простя,
колкото да замълча, че с нея те видях в нощта -
как прегръщаше я с топлина,
а настрани остана само ранена моята душа.
Галеше косите ú, както моите преди, ...

Беше сам... Около него минаваха толкова много хора, но той беше сам. Сам, погълнат в мислите за нея... Искаше пак да види очите й. Толкова дълбоки и красиви, да види всичко, което се изписваше с блясък в тях... Онзи блясък, за който беше мечтал толкова дълго, сякаш цял живот... Искаше да почувства с ...

Какво спечелих? И какво остана?
Възпитана съм обич да дарявам,
да бъда доброволна самарянка.
Дори професията ми е такава.
От майка си това съм наследила. ...

Разстлана белота
прикрива грозотата
на отминалата есен.
Напролет разцъфнали цветя
ще украсят тъгата, ...

Пясъчен часовник
Като вятър минава животът.
Късни експреси,
кратки приятели,
объркани срещи ...