ВСЯКО СЪВПАДЕНИЕ С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ Е НАПЪЛНО УМИШЛЕНО!!!
Ето, днес отивам в "Ориент"-а,
да пия пак мастика с мента,
а на входа фейсконтрол
ми предлага да го видя гол. ...

Самотата на поета
Оплетен в мрежата на мрака,
поетът е объркан, сам.
Душата му не спи, а чака -
и цялата обгърната е в плам. ...

Лято е и всичко покрай мен е оживено, пъстро и красиво. Залива ме феерия от цветове. Хиляди непознати и усмихнати хора минават по алеята в парка. Ето, дочувам детски смях. Лек бриз ми нашепва и разказва за цялата красота около мен. И сред всички тези непознати лица съзирам едно до болка познато - ли ...

Заключена между четири стени,
стоя сама и давя в чашата тъгата.
На ъгъла, на пода, през сълзи
загасвам последната цигара.
Тъмно е, навън студено е, вали. ...

Тази вечер бях на среща
с твойте ангелски очи.
С пулса, който тихо се усеща,
защото нямаше и как да замълчи.
Зная, нямаше сърце, което ...

Затварям слепите очи и виждам себе си във друго тяло,
като фрагмент от друго време... овехтяло...
Разпилявам се като отломка от счупено стъкло...
Късове... събира се душата във прозрачно огледало...
Толкова се мразя, когато обожавам. ...

Дадох ти име и цвят,
а беше безлична картина.
И поканих те в моя свят,
преди към никъдето да замина.
А ти остана там, ...

Почука тихо на вратата ми... отворих.
Поканих те да влезеш у дома,
не помня - първа ли те заговорих
или отвърнах аз на твоите слова.
Дар донесе ми - една надежда. ...

Обичаш ме, но аз сега
не мога да те чуя...
Обичаш ме и във нощта
във мене ти нахлуваш
и галиш ме, и ме целуваш, ...

Много сгреших и си го признавам,
жалко, че късно осъзнах го!
Излъгах те аз,
а мен ме заболя повече!
Няма никога да си простя ...

Боли ме да гледам разпятието
и клинците, впити в плътта ти.
Погледа примирен и тези, забити в душата ти,
със трънен венец на главата.
И за какво беше всичко - за Истината? ...

КАПЕРНАУМ
В белите сенки на
синагогата библейска
още вони на засъхнала
пророческа пот, ...

Една ни дели... тишина -
на копнежите искрени.
Аз за теб съм жена -
свята болка пречистена.
Ти за мен си зърно, ...

И млада бях, и грешна.
И остарях, и пак греша.
По края на кръга
обикалям без да спра.
Изминах кривите пътеки, ...

На кумеца (Румен Ченков)
И радостен, и тъжен -
вървиш по своя път...
Животът ти - окръжност,
в която няма смърт. ...

Вървя по път, а всъщност съм безпътна.
Протягам ръка да докосна красота,
но не усещам нищо...
безчувствена е тя...
Вдигам поглед, взирам се в безкрайна синева, ...

Готова съм...
Готова съм да ме направиш
грях от хилядите други,
готова - в мене да удавиш
най-моралните заблуди! ...

Но
Черна котка на асфалта.
После - кърваво петно.
Кратък удар. Писък. Жалко.
Хубав бе животът, но... ...

Някога гледах луната...
Някога бях заслепена...
Някога тя над земята
мене от теб ще отнема...
Някога слушах гласа ти ...

Моят остров
На Ирен Попова
Странни видения, просто не знам
изведнъж как останах пленен,
когато във моя Живот-океан, ...

Ежко плаче и ридае:
Зайо с него не играе,
че си има той бодли -
остри са като игли.
Зайо хукна надалече, ...

Кажи, че ме мразиш, а после върви си.
Не чакай да моля, при мен остани.
Дали във сърцето си ще ме запазиш,
това ще решиш единствено ти!
Не искай от мен отново да чакам, ...

Всеки ден се вглеждам
в светлината ти.
Всяка нощ потъвам
в тъмнината ти.
Чрез теб докосвам хоризонта ...

На сина ми
Само ти, сине, знаеш - щом прошепна "отивам"...
че през огън минавам, ако трябва да стигна до там.
Със тревога ме чакаш. Само ти не заспиваш.
Твойта обич е нежна. Мойта обич е, сине, пожар. ...

От моя остров облаците ми изглеждат призрачни.
На хвърлей преминават само. Рядко плачат.
Разпръскват се и атакуват дюните,
за да се вкопчат в топлите им качества.
През дланите им преминава цялата разпереност, ...

* * *
Тръгнах си, а сякаш си тръгнах от себе си!
Изгубих се - потънах във нищото!...
Плетяха в мен паяци ребуси,
разгаряха гневно "огнищата"... ...

Мина време, откакто
за последен път те молих.
И все пак - напразно.
Ти си отиде заедно със
своите разочарования, ...

Господи, ти мъдро си създал
вечните порядки на земята:
силният да бъде господар –
слабия да го отнася вятър...
Но защо си сътворил и мен – ...

Липсваш ми!
Вървя навън,
крещя на ум
от болка,
обичам те много. ...

Какво? Няма те? Как така?
Това е невъзможно.
Или не искам да повярвам.
Къде? Не знаеш? Как може?
Ти се изгуби в мен. ...

на Боян
В поглед черен и сърдит,
студен и твърд като гранит,
се крие малкият голям човек,
но с нрав добър и ...

Вземи ме... аз съм твой.
Пази ме... ти си силна.
Съхрани ме... аз ти трябвам.
Виж ме... ти си сломена.
Вземи ме... със себе си. ...

Дъждът отпи засъхналата нива.
Вятърът закашля се сърдит.
Влагата на любовта изстиваща
от ревността на полъха се скри...
Закрещяха птици възмутено. ...