НАДПИС В ГРАДСКОТО WC
... бях нещо я окършил за пари,
нали съм перманентно безработен,
и щом се вдигнах тая заран в три,
си казах: – Пич, бе ти си адски готин! ...

Срещу неразколебаното още
пълновластие на Зимата,
едно чуруликане се изпъчи незримо,
на майско гласче се престори.
Мъчи се да опровергае поговорката ...

Беше седмицата подир Гергьовден. Цяла нощ старият дядо Младен се въртя като чоглав на миндера. Да речеш, че нещо му бе криво или болнаво... Дертове да имаше някакви? Не! Точно наопаки – дядо Младен не мигна от радост.
Внук му Еленко, Ленчо на галено, се оженил. Ей тъй, отмъкнал си бил, хората разпра ...

Къде си ти сега смели командирине,
да видиш твоите българи капитанине!
Те пак превиват и глава и снага,
не на своята нива а на господарина!
Къде си да видиш българската земя, ...

Ти
имаш
две очи
като звезди...
Вселена си ми!

Любеници бели, леле, как е разлюляла,
как е разлюляла, леле, като цяла хала...
Колко са огромни, леле, две млекоцентрали,
колко са огромни, леле, колко са и бяли...
Скачат и подскачат, леле, те при всяка стъпка, ...

на майка ми и баща ми
"Държах щастието за опашката. Отскубна ми се, оставяйки в ръката ми перото, с което пиша..."
Станислав Йежи Лец
I
Здравейте! Аз съм една пишеща машина. По-младите от вас може би дори не знаят какво е това. Намирам се в антикварния магазин. Преди да настъпи ерата на компютърните ...

Къде изчезнаха мъжете,
Онези, със сърцето,
Които винаги ще ти помогнат,
Ще ти отстъпят и насочат.
С усмивка ведра ще те заговорят, ...

Мамо, ти ми обеща
за подарък, ей така,
щърко в дар да донесе
сладко, мъничко момче.
Иде пролет! Знам това, ...

И след тебе оцелях!
Сглобих се!
Парче по парче се редих...
Като пъзел от плашещи мисли,
след бурята снага извисих. ...

КАЖИ МИ КОЙ СЪМ В СВЯТОТО ИМ СЛОВО
... до днес десетки Гении изчетох – и ни за миг сред тях не се редих,
релето ми зацепва на "заето"! – пред всеки техен свръхвърховен стих,
мълчах с Маугли в джунглите на Киплинг, пих вино с незнакомката на Блок,
постеля пред Офелия надиплих със Уилям Шекспир – моят ...

Цял следобед небето изсипва
малки феи с прозрачни крилца.
Бягат, гонят ги с глас попресипнал,
цяла тумба зовящи деца.
И наметнати със одеяло ...

Боли ме за тези невинни хора,
що починаха в Сирия и Анадола!
Пред природните стихии са слаби
падналите стотици турци и араби!
От подобна съдба се ужасявам ...

Бедрата ти са магистрала,
която ме отвежда в рая...
Любовта ни е събрала,
за да сме заедно в безкрая!

Врата проскърца. Громол глух
с боботене се втурна
във стаята и със юмрук
по масата катурна
бутилка с недопит коняк. ...

Аз смея се като дете, пея, танцувам,
животът щастлива ме кара да бъда,
по детски грижовно животни прегръщам,
такава съм си – дива и щура.
Аз преча ви, зная, с моята радост, ...

- Скачай… Скачай… - носеха се крясъците на тълпата.
Той погледна пак към зейналата пропаст, сведе поглед към краката си – ще издържат ли? – обърна се към треньора.
- Там долу нещо се белее… Какво ли е паднало?
- А, - махна небрежно треньорът – костите на некадърните скачачи. Неподготвени, наперени, ...

Продажни политици обещават,
а за народа нищичко не правят
.
Само на избори за нас се сещат
и глава покорно те навеждат, ...

/сериен хорър/
Д ъ ж д ъ т о т н е с е
рохката пръст.
Р е к а т а
н а х л у ...

Притиснати под падащия сняг,
залостваме сърцата си за рими.
Сънуваме поляни с кукуряк,
предпролетно ни връхлетяват зими.
Калта – покрита с бяла канава, ...

Аз зная, че за тебе съм невидим
и зная, че не чуваш моя глас.
Затуй избрах в съня ти да намина,
за да ти кажа тихичко: „Бях Аз!“
... Аз сложих онзи белег на плътта ти, ...

Как се диша в тая страшна ледност,
как в гърдите въздухът минава?
Не разбирам лудата потребност
на бездушие да се прощава!
Пред коварството да бъдем тихи ...

Навън сиротен, леден вятър скита,
от тиха безнадежност е обзет
пак февруари. С нотички от лед
по жиците изписва зла сюита.
И учи зимата отзад напред ...

На покрив застанал
в облаци се взирам.
Години така прекарвам.
Нощем ги сънувам.
Разпадам всичко на парчета. ...

Срещнали се в книжарницата на един мол пенсионираните полицаи Петров и Станков.
Станков взел една стихосбирка и я запрелиствал.
Петров: Станков, навремето в районното ти пишеше стиховце.
Станков: Ех, хубаво време беше, Петров. Имаше сигурност при соца. А сега...
Петров: Наскоро видях твои стихове пу ...

ЩЕ ЖИВЕЯ И УТРЕ
... някой есенен ден, щом ми дойде редът да се мре,
не изпадайте нивга във горест, в нега́ – или в не́га? –
погребете ме с дънките – и със моето вехто сетре,
и – за Бога! – ви моля, не пускайте парно в ковчега. ...

Щом дойде пролетта
аз ще стана кака.
Щъркелът пред нашата врата
подарък ще остави чакан!
Братче ще ми донесе, ...

ТЯ, КОЯТО МЕ СТОРИ НА ПТИЦА
Тя отдавна живее без мъж.
Всяка вечер сама се прибира.
И на месец, на два по веднъж
у дома си ме кани на бира. ...

Свистят камшици. Жилещи, плющящи.
Нощта препуска. Кон е звездочел,
по пътя Mлечен вихрено поел,
сънят по клепките ми плахо дращи,
изписва йероглифи – позлатени, ...

АВТОПОРТРЕТ С ГАРВАН
... поетите понякога ликуват, преди да сложат точка на стиха.
Ужасно е, когато ти се струва, че толкова си близо до върха! –
че крачка-две – и вече ще си горе, на покрива на скапания свят.
През римичките пътят е отворен, но се върви през Дантевия Ад. ...

В старата мелница
Някога там далече, далече от родината,
двама българи деляха постеля една.
Другари бяха в радост и неволята,
големи българи тъжаха за родината! ...

… Войната се затягаше. Битки, сражения, победи и поражения. Но краят не се виждаше…
И тогава се появи ученият. Обясни с простички думи сложното си изделие: машина на времето, можеща да прехвърли тук всеки човек от миналото…
Генералите и политиците бяха единодушни – искат Манасий. Великият воин и пъл ...

ПОСЛАНИЕ ВЪРХУ БРЕЗОВА КОРА
Крещяла съм, когато е боляло.
И мислех си, че някой ще ме чуе.
Безумна тишина и снежнобяло
очите ми пленяват, ала всуе! ...

Ами... трябва да ме има
и за радост, и печал.
Не съм незабравима,
но съм пъстра като шал.
Ами... трябва да съм жива. ...

На ...
Не ти ме роди, осъзнавам…
не ти нощем бдеше над мен…
не ти ми пя детските песни…
не ти ме държеше в ръце… ...

Преди десети
не бяхме господа, бяхме другари,
не се празнуваше и втори февруари,
имаше информация само на ухо
за хора различни в нашето общество! ...

Човекът ковач*
Часовете - стрелка по корпуса - бързи
Секундите бавни.
Човекът - ограничение бюрократично
забит в черно огледало. ...